Хайде, стига Копи, "мопи" и КОНКАКАФ-и! Баста на южноамериканските ментета. Квалификация в Ла Пас, разцъквания в Лагос, къси пасове в Сеул... Моля, моля, тук е Европа!!!
И колкото и да им е неприятно на малцината словославящи "жого бонито", тук и само тук се кове историята. Няма Лео, няма Меси. Неймар да си джитка на "малки". Радамел да си пие бирата и да не мърка.
Защото тук, в Украйна и Полша е квинтесенцията на съвременния футбол, сблъсъците са копие на филма "300", а сюжетите драматични като Шекспирови.
Изключая вдъхновения увод, е ред да спомена, че за пореден път Европейското дари истинския фен с неземно удоволствие и благодат. Вътрешните първенства са откровена "пунта мара", а случващато се ежедневно през месец юни, 2012 г. в пълна степен "кърти мивки" и създава герои.
Как да не се възхитя на майсторството на Куба, на пласирането на Левандовски, на непримиримостта на Карагунис или на неуморимостта на Пиларж? Да преминавам ли към откритията Евген Коноплянка и Ирачек?!
Ами филигранният Жереми Менес, нестандартният Франк Рибери, "килърът" Марио Гомес и непробиваемият негов съотборник Матс Хумелс...
Списъкът е дълъг, а удоволствието твърде ефимерно понятие. "Цък-цък" или "тики-така" отстъпиха място на здравите и мъжествени сблъсъци.
Почти всички рефери влязоха в тон и дадоха широк фронт за безкомпромисни влизания. Затова към момента не виреят такива като Ариен Робен, Марио Балотели и. т. н.
Дърпайки калема, със сигурност бихме установили, че това първенство е еманация на най-добрите ценности, изградени на Стария континент и може би последното /предстои реформа с увеличаването на отборите на 24/, което по безспорен начин доказа силата на европейския футбол и неговото деспотично превъзходство спрямо вариантите на Играта в двете полукълба на света.
В крайна сметка "синове на вятъра" и безмислени турнири почти всички сме гледали...
