Победата с 2:1 срещу Дания едва ли възроди кариерата на селекционера на Англия Фабио Капело, но определено даде на феновете глътка свеж въздух и доза надежда. Най-малкото защото в Копенхаген тимът на Англия изглеждаше доста по-различно в сравнение с последните му мачове.
Централна фигура в промяната на националния отбор е Джак Уилшър и въпреки напрежението, на което беше поставен той не разочарова Капело и феновете. Джак беше креативната сила на тима, дори когато трябваше да участва активно и в защитата.
Уилшър и Ашли Йънг, който вкара победния гол и Джеймс Милнър се чувстваха сигурни на терена, напрежението от това, че играят за Англия липсваше, което е добро обещание за бъдещето.
Атмосферата също беше подходяща - за някои от английските национали това беше мач на високо ниво, с чиста игра и уважение от страна на противника, те се възползваха от този шанс, най-малкото защото знаеха, че след това се връщат в битката за оцеляване във Висшата лига.
Това е шанс и за Капело - представянето на Англия на световното първенство беше пълен провал, а след това възраждането на националния отбор на Франция не остави шанс на английската селекция.
Комерсиалното развитие на Висшата лига и поредицата покупки на готови звезди от страна на големите клубове се отразяват зле на развитието и налагането на млади английски таланти в професионалния футбол. Но може би не всичко е загубено.
Капело направи едно малко чудо - даде шанс на младите таланти и само за това си струва да бъде аплодиран, може би в края на дългата му и успешна кариера. Капело извади Уилшър на почивката - като знак, че разбира предстоящите му тежки ангажименти с Арсенал, все пак предстои сблъсък с Барселона в Шампионската лига.
Уилшър се възползва по отличен начин от липсата на опит на друг голям, но още млад талант - Кристиан Ериксен от Аякс, за когото Капело обича да казва, че двамата с Уилшър са като Франко Барези и Паоло Малдини на младини. Похвално.
И ако ви се струва, че англичаните имаха лесен мач, далеч не беше така. Дания игра агресивно и вдъхновено, коетони припомни, че съперникът ни има в актива си една европейска титла - макар и през вече далечната 1992. Освен това, преди пет години Дания направо съсипа селекцията на Свен Йоран Ериксон с 4:1.
Но Капело имаше още повече за радост. Милнър ни припомни със силата и бързината си защо преди световното първенство беше спряган за един от основните играчи на Англия, а Глен Джонсън набра увереност в хода на мача. В началото Джонсън демонстрира колебания, но след това играта му беше повече от стабилна.
Интересното е, че англичаните успяха да обърнат хода на мача и не се предадоха след силния първоначален натиск на Дания, довел до красиви гол с глава на Даниел Агер, паднал след пас на Ериксен. Тио Уолкът създаде шанс за Дарън Бент да изравни и той не го пропусна. А при включването в игра на Гарет Бари и Скот Паркър всички усетиха, че резервите на Капело далеч не са се изчерпили.
Като цяло, мачът с Дания беше изключение от футболната култура, която се развива на Острова в последните години. Без сметки и милиони, просто млади и талантливи футболисти, които ритат вдъхновено за родината си. Напоследък това се вижда рядко.
