Оставането на Сеск Фабрегас в Арсенал за още сезон, след настойчивото ухажване, на което беше подложен от страна на Барселона и активните преговори на каталунците с настоящия му клуб, съставляват една от най-интересните истории на трансферното лято тази година. Сега остава да видим как ще реагират феновете на лондонския клуб.
Без съмнение, Фабрегас беше поставен под сериозно напрежение да остане в клуба от своя "втори баща" Арсен Венгер, а със сигурност до оставането му в Лондон не се е стинало лесно.
В петък Сеск заяви, че остава в клуба в "близко бъдеще", това веднага беше преведено в Барселона като "за още една година", въпреки че Фабрегас има договор с Арсенал до 2015.
Но ако 2010-2011 е последният му сезон в Арсенал, то как ще се развие той? Дали капитанът ще изведе тима до нов трофей преди да напусне или формата щу спадне, след като умът му е в Лондон, а сърцето в Барселона? И каква ще е цената на Сеск другото лято?
Случаят на Фабрегас не е прецедент, и други преди него са давали още един шанс на клуба си преди да заминат.
Патрик Виейра, Арсенал, 2004-2005
Предшественик на Сеск - и Патрик беше капитан на Арсенал, а няколко лета поред представителите на Реал преговаря с мениджмънта му без дори да се опитват да се крият. Но Виейра изведе непобедимия Арсенал до титлата през 2003-2004, точно когато беше на върха на възможностите си, след което реши да остане още един сезон в клуба.
През този сезон формата му отбеляза спад, но все пак вкара последната дузпа, с която тимът му спечели финала за Купата на ФА срещу Манчестър Юнайтед след 120 минути без голове.
И през лятото на 2005 Венгер реши, че Виейра вече не му трябва. Това беше изненада за Патрик, а в същото време се оказа, че Реал вече не се интересува толкова сериозно от него. Това принуди французина да се върне в Италия и въпреки, че и там вкуси вкуса на шампионското шампанско с Ювентус, а после и с Интер, така и не успя да повтори формата си от сезона на върха с Арсенал.
Ашли Коул, Арсенал, 2005-2006
Ашли е невероятно успешен продукт на академията за таланти на Арсенал. Отношенията му с тима бяха повече от стабилни до момента, в който стана ясно, че той е провел няколко тайни срещи с представители на Челси за трансфер в тима на Роман Абрамович.
Коул и Челси бяха глобени за задкулисните машинации, а отношенията на левия защитник с Арсенал и феновете вече нямаше как да бъдат възстановени.
Коул подписа нов договор с клуба, но през по-голямата част от сезон 2005-2006 беше контузен, Гаел Клиши успя да го замести напълно и в крайна сметка Ашли се упъти към Челси.
Тиери Анри, Арсенал, 2006-2007
Тиери пое капитанската лента на Арсенал от напускащия Виейра и голмайстор №1 в историята на клуба изведе тима до финала на Шампионската лига през 2006. Там "топчиите" срещнаха Барселона, клубът, за който се очакваше Анри да подпише през лятото.
Но той реши да остане в Арсенал още един сезон - първият за клуба на новия стадион - "Емирейтс". Но сезонът се оказа много труден, първо Анри преживя контузия, а когато се оправи изглеждаше неориентиран на терена, където често губеше съревнованието с по-младите си съотборници.
В крайна сметка, през лятото на 2007 Анри подписа с Барселона, а феновете приеха доста по-леко напускането му.
Еманюел Адебайор, Арсенал, 2008-2009
Нападателят от Того се оказа основният печеливш от напускането на Анри и вкара 30 гола през сезон 2007-2008, когато Арсенал имаше шанс, но не успя да спечели титлата.
След това Адебайор прекара по-голямата част от 2008 в публично флиртуване с Милан и Барселона. В Арсенал му предложиха много по-добри условия, за да остане, но той вече беше загубил любовта на феновете и те го освиркваха през последния му сезон в клуба.
Вече като футболист на Манчестър Сити, Адебайор отбеляза срещу Арсенал и поздрави феновете на лондонския клуб с неприличен жест.
Кристиано Роналдо, Манчестър Юнайтед, 2008-2009
След сензационния първи сезон, 2007-2008, който записа в Юнайтед, когато отбеляза 42 гола, Роналдо изрази интерес да премине в Реал, ако испанците му предложат същите условия, които той беше отказал малко по-рано през годината.
От Юнайтед се оплакаха от агресивното настъпление на Реал и през август 2008 Роналдо потвърди, че остава на "Олд Трафорд" поне за още една година, преди да "изпълни мечтата си" и да заиграе в Реал.
Този последен сезон в Юнайтед се оказа знаменателен: Кристиано спечели Златната топка, стана Играч на годината в класацията на ФИФА, спечели за трети пореден път титлата в Англия, игра за втори пореден път на финала на Шампионската лига, като отбеляза 26 гола в 53 мача, след което, вече с благословията на сър Алекс Фъргюсън, подписа с Реал.
Стив Макманамън, Ливърпул, 1998-1999
Едно десетилетие по-рано Реал преследваше друга звезда на Висшата лига. В началото на сезон 1998-1999 Стив стана капитан на Ливърпул, след което заяви, че иска да играе в чужбина.
През януари 1999 агентът на играча обяви, че Стив ще лети за Испания, а в края на месеца Макманамън вече беше преминал медицински прегледи в Мадрид и дори подписа предварителен договор с Реал.
Това решение разгневи феновете на Ливърпул, които обвиниха Стив, че е крил договорките си с Реал. Това се оказа краят на една красива връзка: 5 месеца преди края на договора си с Ливърпул, Стив стана жертва на контузия, както и на желанието на мениджъра на клуба да изгради отбор, който не зависи от него - затова и Макманамън редовно се озоваваше на пейката. Феновете пък го обиждаха редовно, наричайки го "предател" и "Юда".
Шаби Алонсо, Ливърпул, 2008-2009
Напускането на Алонсо се оказа съвсем различно. Той се чувстваше добре на "Анфийлд" и беше важна фигура в полузащитата на Ливърпул, но мениджърът на клуба Рафа Бенитес реши, че може с лека ръка да се лиши от него. През лятото на 2008 Рафа публично обяви, че планира да привлече Гарет Бари от Астън Вила на мястото на Алонсо.
В крайна сметка това не се осъществи, но Алонсо загуби вярата си в Бенитес и въпреки, че феновете го боготворяха, той реши да си търси друг отбор.
На терена обаче не си личеше, че Алонсо иска да се маха - той игра силно, а Ливърпул се размина с малко с 19-ата си титла. Но вече беше късно, Алонсо поиска да бъде включен в трансферната листа на тима и през юли 2009 го поиска Реал.
Гарет Бари, Астън Вила, 2008-2009
През май 2008 Бенитес направи серия оферти към капитана на Астън Вила Бари, който вече беше излязъл начело в класацията на клуба си по-много сезони, изиграни с фланелката на тима. Вила отхвърли всички оферти за него, а Бари публично критикува мениджър на клуба Мартин O'Нийл, като твърдеше, че той не полага никакви усилия да го задържи в тима, освен това призна, че иска да играе в Шампионската лига.
Вила искаше 18 милиона лири за Бари, а последната оферта от Бенитес беше за 15 милиона. Гарет загуби капитанската лента, но остана в клуба за още един сезон.
По-късно той отново стана капитан, а тимът заигра по-силно. Бари записа 48 мача за тима през 2008-2009 и отбеляза 8 гола. Но през юни 2009 подписа 5-годишен договор, трансферът му беше 12 милиона лири, а Бари отново се размина с Шампионската лига.
Джърмейн Дефоу, Уест Хем, 2003-2004
Нападателят записа силни игри за Уест Хем, но тимът отпадна от Висшата лига в края на сезон 2002-2003. По-малко от 24 часа след изпадането, Дефоу подаде писмена молба да бъде включен в трансферната листа. Това му донесе критики от страна на феновете и съотборниците му, а молбата му беше отхвърлена.
След това той се извини на феновете, започна сезон 2003-2004 в състава на "чуковете", но отказа да подпише нов договор с клуба, получи 3 червени картона и изигра само 22 от 34 възможни мача през сезона. През януари беше продаден на Тотнъм.
Майкъл Оуен, Нюкасъл, 2008-2009
Покупката на Оуен през август 2005 се отказа рекордна сделка в историята на Нюкасъл. После Майкъл имаше проблеми с контузии и записа едва 71 мача за 4 сезона в клуба.
През януари 2008 Кевин Кийгън го направи капитан на тима, но през декември Оуен отказа нов договор с клуба, като обяви, че предпочита да отложи преговорите за нова сделка за края на сезона.
В края на сезона Нюкасъл изпадна, а Оуен заяви, че иска да играе в силен клуб на Острова или в чужбина. През юли 2009 подписа с Манчестър Юнайтед като свободен агент.
