Най-популярният, най-успелият, най-великият, най-скандалният, най-псуващият, най-бурният български футболист - това е Христо Стоичков! Обичаната от милиони хора у нас и по света, и най-вероятно също толкова мразена личност на Модерния ляв стигна нов връх. Камата бодна поредния си гол. Този път не в състезателната си или треньорска кариера, а в житейската.
Днес Стоичков има сериозен повод да почерпи най-близкото си обкръжение - става на 45. На 8 февруари 1966 година се роди най-големият талант в българския футбол, който успешно бе развит по всички точки на планетата.
Тръгвайки от школата на Марица (Пловдив), преминавайки през мъжките отбори на Завод "Юрий Гагарин", УСМ и Хеброс (Харманли), Ицо се превръща в легенда на ЦСКА, България и Барселона, покорява сърцата на феновете на Парма и разнася славата на родния футбол в Саудитска Арабия, Япония, САЩ и като треньор в ЮАР.
След добрите му мачове, които прави с екипа на Хеброс, е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон с екипа на "армейците" проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. След батални сцени, разиграли се по време на историческия мач за Купата на България с Левски през месец май 1985 г., е наказан да не играе футбол завинаги. Впоследствие санкцията му е намалена на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България, за което Европа започва да говори няколко години след това. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор в квалификация за Европейско първенство срещу тима на Белгия в София.
През сезон 1989/90 печели "Златната обувка" за голмайстор на Европа с 38 гола в "А" група. С ЦСКА достига до полуфинал за несъществуващия вече турнир за Купата на носителите на национални купи, където отборът отпада от Барселона. В следващия сезон играе и четвъртфинал за Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига), където "червените" отпадат от френския Олимпик (Марсилия).
Следва умопомрачителният за онова време трансфер в испанския гранд Барселона за рекордните тогава 4,5 млн. долара. Треньор на каталунците е великият Йохан Кройф, който създава т.нар. "Дрийм Тийм" с българина, Ромарио, Лаудруп, Куман и още много други.
Стоичков веднага става любимец на феновете на "блаугранас", които го боготворят и до ден-днешен. С екипа на Барса печели КЕШ през 1992 г., побеждавайки Сампдория с 1:0 на "Уембли". В типичния си стил тогава по време на награждаването Камата сяда върху парапета, загърбвайки безцеремонно кралските особи, стоящи в ложата в този момент и вдига високо трофея над главата си.
Тези години той и каталунците упражняват истински терор в Примера дивисион и печелят титла след титла, като освен това не пропускат да унижат големия съперник Реал, където го хванат. Не един и два пъти близо 100 000 души при тогавашния капацитет на "Сантяго Бернабеу" бурно са освирквали Ицо, когато е стъпвал на терена и ги е наказвал.
Стоичков е с най-голяма заслуга за уникалния успех на българския национален отбор на Световното първенство през 1994 г. Той става голмайстор на Мондиала в САЩ с 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко, а освен това извежда нашите до 4-ото място след епохални успехи над Гърция, Аржентина, Мексико и Германия. Съшата година Камата получава и най-престижното лично отличие - "Златната топка" на френското списание "Франс Футбол".
Две години след това отново той е лидерът на "трикольорите" по време на Европейското първенство в Англия. Стоичков бележи всичките три попадения в груповата фаза срещу Испания, Румъния и Франция.
През 1995 г. Ицо преминава в италианския Парма, след като Йохан Кройф напуска треньорския пост в Барселона, а на негово място идва сънародникът му Луис Ван Гаал. Последният и българинът не мелят едно брашно, както се разбира и на по-късен етап, когато Стоичков се завръща на "Камп Ноу". Въпреки това той в компанията на новоизгряващата тогава звезда Роналдо печелят КНК.
През 1998 г. се завръща в ЦСКА наред с Емил Костадинов и Трифон Иванов с цел подготовка за Мондиала във Франция. Впоследствие преминава за няколко мача в саудитския Ал Насър, с който печели азиатската КНК.
Следва кариера в японския Кашива Рейсол и вдигане на Купата на Япония, и в американските Чикаго Файър и ДиСи Юнайтед, като с екипа на последните окачва обувките на пирона завинаги.
През 1999 г. пък слага край на кариерата си в националния отбор в мач срещу Англия (1:1) на любимия си стадион у нас "Българска армия". Тогава специален гост е не кого да е, а Йохан Кройф, който заедно с Ицо и Димитър Пенев правят историческа снимка пред сектор "А" преди началото на срещата.
През 2004 г. е назначен за селекционер на българския национален отбор. След блестящо начало обаче кариерата му като наставник на "лъвовете" тръгва надолу и след множество скандали, като този със Стилиян Петров, напуска през 2007 г.
Веднага поема испанския Селта (Виго), който обаче не успява да спаси от изпадане в Сегунда дивисион. По-късно се маха и поема в посока ЮАР, където прави местния Мамелъди Съндаунс от отбор, борещ се да не изпадне, в основен претендент за титлата. В крайна сметка завършва на второ място и след скандал с президента на клуба си стяга багажа.
Екипът на Sportcafe.bg честити на Стоичков рождения ден. Пожелаваме му спартанско здраве и да продължи да бъде добър с добрите и лош с лошите! И винаги да печели своите лични и професионални битки, въпреки че "съмтаймс люн, съмтаймс уин"...
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
