Всичко се развиваше прекрасно. Миналия четвъртък Валенсия водеше с 4:0, преди да е изминал един час от началото на мача. Три дни по-късно, "прилепите" вкараха два безответни гола преди почивката. Само че мачът в четвъртък приключи с дюдюкания, също и неделният. Седмицата завърши с освирквания и бели кърпички.
В прес залата журналистите чакаха и се чудеха какво става. Измина половин час, 45 минути, цял час, повече. Когато треньорът на Валенсия Унай Емери най-после се появи, го питаха какво е правил досега. Той отвърна, че президентът е слязъл да го види, търсейки обяснения. Това не можело да продължава повече. Под „това" разбирайте първото място в „другото" испанско първенство, онова, което включва всички отбори с изключение на Реал (Мадрид) и Барселона.
В четвъртък Валенсия победи ПСВ с 4:2. В неделя „прилепите" приключиха 2:2 с Майорка. Те са на трето място в Примера, напът са да се класират за Шампионската лига и са в изгодна позиция преди реванша за Лига Европа срещу холандците. Само че обещаващото начало на сезона и радостта - които винаги носят със себе си една особена тръпка - отдавна, със зловеща неизбежност, се изпариха, отстъпвайки пред неудовлетворението.
Това е историята на сезона на Валенсия. Всъщност, това е историята на трите последни сезона. Това е една история, която върви към своя край. За Емери това, че е достатъчно добър, не е достатъчно. Той и отборът му се превърнаха в заложници на собствения си успех. Успех,
който някои хора приемат като провал
Има нещо жестоко в това, долавят се абсурдни нотки, но треньорът с най-дълъг стаж начело на настоящия си отбор в лигата, май няма да е треньор още дълго. Любовта си е отишла. Ако някога изобщо я е имало.
През февруари излезе книгата на Унай Емери „Манталитет на победител: методът на Емери." Много запалянковци на Валенсия помислиха, че това е някаква шега. В книгата се твърдеше, че според едно проучване Емери е „най-ефективният" треньор в Испания. Ще е по-голяма шега, мислеха феновете. Що се касае до факта, че Емери беше представен като Капитан Труено, героичния рицар от комиксите - това според привържениците на Валенсия, си беше направо смехотворно.
Защото впечатлението, което треньорът бе създал у запалянковците, беше съвсем различно. Четири месеца по-рано асоциацията на фенклубовете на Валенсия му беше написала писмо, което може да се представи накратко по следния начин:
„Скъпи Унай,
Ние не те обичаме
Молим те да си вървиш
С много обич, феновете"
Само дето тонът на оригиналното писмо далеч не беше учтив. Това, което в действителност се казваше в него, беше, че феновете са „напълно отвратени"; че той почти е изчерпал кредита си на доверие, че заради него отборът изпитвал остра липса на „всеотдайност, смелост, достойнство и идентичност."
„Няма да толерираме подобно отношение", казваше се в писмото, „нито да позволим на играчите да си играят с нашите мечти и чувствата ни на „валенсианисти". Настояваме за радикална промяна".
На пръв поглед, това бяха нелепици. Емери е луд на тема тактика, който работи почти с патологична отдаденост и изисква същото от футболистите си. Тренировъчните занимания се съчетават с видеозаписи и задачки за домашно.
Някои от играчите се дърпат, но по думите на самия треньор, „достатъчно е да им кажеш: „виж, някои хора отиват в офиса в осем сутринта и прекарват целия ден пред компютъра. Тук вие тичате на слънце известно време. Два часа, после масаж и вкъщи. Какво повече искате? Толкова ли е трудно? Поговорете с някой служител в офис. Или с някое дете. Децата отиват на училище, учат осем часа - математика, физика, история, правопис, география. Стига, бе, вашето е само футбол. Това, което обичате да правите. Играете, а после си отивате вкъщи".
Подходът действа. Донякъде. Когато Емери пое Валенсия през 2008, тимът току що бе приключил сезона на десето място. Година по-късно „прилепите" завършиха шести. Последваха две трети места. Този сезон Валенсия закратко оглавяваше класирането, а в момента държи третото място вече 16 кръга поред.
Всяко лято Емери трябваше да преглъща как най-добрите му играчи си тръгват
и всеки път той успяваше да промени успешно отбора си. Онези, които станаха световни шампиони с екипа на Валенсия - Силва, Вия, Мата и Марчена, вече ги няма, но в момента „прилепите" имат двама нови футболисти в разширения състав на националния тим.
В действителност никой не очаква Валенсия да се бори за шампионската титла. „Няма пост, на който някой от най-добрите трима или четирима футболисти в света да не играе в Реал или Барса", твърди самият Емери и е прав. Под негово ръководство „прилепите" всеки път заемат мястото, което може реалистично да се очаква, че ще заемат. Този сезон тимът стигна и полуфинал за Купата на Краля.
Не може да се иска повече от Валенсия. Само че ако сменим гледната точка, от Валенсия не може да се очаква и нищо по-малко. Такива са феновете, такъв е самият град. Има нещо във Валенсия, някакво настойчиво желание за повече и повече; ненаситност, която никога не може да бъде задоволена. Винаги се търси изкупителна жертва.
Навремето трибуните освиркваха Ектор Купер, докато воденият от него тим беше на върха в класирането. По-късно аржентинецът изведе Валенсия до два последователни финала в Шампионската лига. По-късно запалянковците освиркваха Кике Санчес Флорес, а ръководството в крайна сметка го уволни. На Рафа Бенитес му се разминаха тези неща, но и по негово време имаше съмнения, ропот, напрежение. Както се изрази един бивш играч на тима,
„щом си във Валенсия, си знаеш, че ще те оплюят".
Да завършиш на трето място, не е достатъчно. Валенсия е на 26 точки от върха. Миналия сезон завърши първенството на 21 точки от шампиона, година преди това - на 24. Запалянковците дори не искат тимът да изпревари Реал и Барселона, а просто да скъси дистанцията.
Донякъде именно ясното осъзнаване на факта, че Валенсия не може да се пребори с двата гранда, пречи на отбора дори да се доближи до тях. Но ако тръгнем в противоположната посока, осъзнаването на факта, че Валенсия, така или иначе, винаги е най-близо до Реал и Барса, вероятно пречи също толкова силно на тима. На всичкото отгоре, „прилепите" знаят, че няма голяма вероятност някой от отборите след тях да ги настигне. Само че този път може да се случи именно това.
Валенсия е стигнала онзи невидим таван, който не може да бъде преодолян. Възможно е в същото време, тимът да е стигнал онова невидимо дъно, под чието ниво не може да падне. Мотивацията в подобни условия става голям проблем. Огромната разлика в ресурсите между Валенсия и двата гранда не само обуславя невъзможността „прилепите" да се борят за нещо повече, тя се превръща в извинение, в параван, зад който да се скрие отборът.
В никакъв случай не носи дивиденти и усещането, че ръководството така и не се довери напълно на Емери. Всяка година президентът Маноло Йоренте подновява договора му, но всеки път остава подозрението, че просто няма друг избор. Футболистите също се умориха от Емери. Те са наясно, че неговият авторитет намалява. Състезателния дух го няма, амбициите също. Започва порочен кръг:
машината забавя ход и накрая спира да се движи
Валенсия спечели само два от последните си десет мача в първенството.
Емоцията умира. Да, Прилепите продължават да са трети, но статистиката не е всичко, има и чувства. Място в Шампионската лига - това е реалистичният връх на амбициите на тима. Само че усещането е, че това не е никакъв връх. Абонаментът за третото място допринася за това третото място да не се приема като успех. Третото място вече не може да бъде нито постижение, нито стремеж.
Има нещо безкрайно отегчително в това всеки сезон да постигаш целите си. Когато целта не е спечелването на някой трофей, тя губи своя чар. Създава се усещане за резултат, несъразмерен с очакванията. Запалянковците щяха да са много по-доволни, ако отборът им беше слязъл за разнообразие до шестото място, преди отново да се качи на трето. Само че Валенсия не им предлага никаква емоция.
Няма тръпка, няма драма, няма финален спринт
Консервативният подход на Емери влошава положението. Склонността на Валенсия да пилее аванса си след като поведе в резултата, е позната до болка на запалянковците и ги вбесява. Когато завършиш 2:2, наваксвайки два гола пасив - това е повод за радост; обратното само те ядосва.
Може да не е съвсем справедливо, но това е една от причините изразът „манталитет на победител" да бъде посрещнат като лоша шега. Напоследък представянето на Валенсия е депресиращо анемично, тимът играе тромаво и дефанзивно. Понякога единственото, което искат зрителите, е отборът им да се отпусне. Само че Валенсия рядко го прави.
Няма вече мачове за Купата, които да разбият потискащата монотонност. Вместо това изплува усещането за пропуснати възможности. И досега запалянковците не могат да си обяснят как така Валенсия не успя да преодолее посредствения Шалке в Шампионската лига през миналия сезон.
Феновете нямат лукса дори да си спомнят някой вълнуващ мач, защото най-хубавото, което им предлага Валенсия в битките срещу Реал и Барса, са равенствата.
Миналия уикенд на „Местая" се чуха освирквания и хората извадиха белите кърпички. В края на сезона Емери може най-после да напусне. Той направи всичко, което можеше да се очаква от него, но запалянковците поискаха повече. Малцина признават заслугата му за това, че Валенсия се превърна в най-добрият испански отбор, като се изключат Барселона и Реал. Може би признанието ще дойде, едва след като Валенсия се раздели със статута на „№1 сред останалите".
Превод: Арам Потурлян
