В мача Лестър - Тотнъм лондончани се опитваха да изнесат топката от наказателното си поле, а "лисиците" пресираха. Ян Вертонген имаше трудна задача - или дълъг пас, който вероятно щеше да даде топката на домакините, или рисковано подаване към вратаря, или наляво към Дани Роуз, който Перес бе готов да покрие.
А защо не надясно?
Защото в този момент Джейми Варди бе заел пространството между двамата централни защитници и лишаваше Вертонген от страхотна опция.
Много скоро ситуацията се повтори.
И в двата случая Тотнъм загуби притежанието, тъй като играчите на Лестър действаха перфектно без топка и прехвърляха играта в зоната, в която им бе по-удобно да натискат и да се защитават.
Варди никога не е бил смятан за състезател с голям футболен интелект, но в тези случаи разчете играта правилно. Разбира се, не без подкрепата и указанията на мениджъра Брендън Роджърс преди мача.
Подобни бързи решения и доброто пласиране са също толкова важни, колкото и експлозивните шутове и дрибли.
Още един идеален пример е контраатаката на Хофенхайм в мача срещу Лайпциг (на долната снимка) през сезон 2016/17.
Себастиан Руди се втурва в гигантското пространство напред. Един опонент остава назад, другият отстъпва, третият се придвижва към фланга. Руди се приближава към централния кръг и в този момент процесът вече се разгръща - Сандро Вагнер (с червените обувки) увлича централния защитник и освобождава зоната за фланговия играч (той още не е в кадър).
Тогава топката на левия фланг получава Керем Демирабай, който моментално продължава играта с пас към Надим Амири (същия играч, за когото зоната беше освободена), който пък веднага подава на втория нападател (Андрей Крамарич). В резултат на това Амири и Крамарич излизат двама на един, а секунда по-късно Амири ще вкара.
Получава се точно това, което иска Юлиан Нагелсман от играчите си.
Младият треньор нарича тези движения "зигзагообразно отваряне на пространства", а идеята е топката да преминава от центъра към фланга, след това пак към центъра и отново към фланга.
В тази атака нямаше случайни движения.
Авторът на книгата "Футболни хакери: науката и изкуството на революцията на данните" Кристоф Бьерман наблюдава безброй тренировки на Хофенхайм, на които се отработват подобни детайли. Често Нагелсман разделя отбора на защитници и нападатели (най-общо казано), а офанзивните футболисти трябва да напредват в малка зона със сгъстена отбрана с къси подавания. Другото упражнение е с хокейни врати. Футболистите сменят фланговете с диагонални пасове и стрелят към тях.
Всички тези занимания бяха измислени заедно с психолога на отбора Ян Майер.
Защитникът Бенямин Хюбнер признава, че са му били необходими седмици, за да разбере напълно какво се случва на тренировките.
"Нагелсман разделя играта на няколко части - обяснява нападателят Сандро Вагнер. - Тренираме всяка от тях, след което събира частите в едно цяло."
На базата в Цуценхаузен има огромен екран, на който треньорът показва тактически видеоклипове по време на тренировките и учи играчите да разбират какво се случва на терена. Но това е само част от процеса. В Хофенхайм се работи много по-дълбоко.
Майер е в Хофенхайм от 2008-а. Иновацията започва, когато заедно с треньорите забелязват една особеност. Младите футболисти, които се привличат в отбора са учудени от скоростта, с която се случват нещата в Хофе. И не става въпрос толкова за физиката на играчите, а за бързината при взимането на решенията.
Психологът на клуба много точно отчита тенденцията: ако преди футболът се е играел някак по инерция - все едно превключваме скоростите на колата, без да ни прави впечатление - сега това вече не е достатъчно.
Всичко в играта е по-сложно и скоростно. Според изследване на ФИФА, съвременните играчи са с 35% по-бързи и по-точни в пасовете си, отколкото футболистите през 60-те. В периода от 2006-а до 2014-а пък германският национален отбор е намалил средното време на контакт с топката от 2,9 на 0,9 секунди. Пределно ясно е, че без бърза мисъл е невъзможно да се поддържа точност с подобно темпо.
"Искаме да ускорим процесите вътре в мозъка - обяснява Майер. - Много футболисти мислят много бавно, но може да се тренира за скорост на мисленето."
Хиляди футболисти тренираха мозъка си много преди появата на научните изследвания.
Според лицензирания треньор на УЕФА Ейми Прайс (изучавала влиянието на игрите върху мисленето), дори популярната видеоигра FIFA помага. "Компютърните игри дават ясно тактическо разбиране", заяви Прайс пред Би Би Си. Алекс Иуоби пък казва, че използва играта, за да разучава съперниците преди мач, а в много клубове компютърните игри вече са съществена част от подготовката.
Веднъж седмично играчите на Хофенхайм посещават помещение на приземния етаж на тренировъчната база и взимат таблети с приложения, разработени от Майер и SAP. Целта е да размърдат мозъците си с най-различни задачи. Например - показват се картинка на игрище с оранжеви и сини футболисти и трябва незабавно да се определи кои са повече. Във всяка следваща картинка броят на играчите на терена се увеличава и става все по-трудно да се отговори бързо и точно.
"Такива игри имат положителен ефект върху скоростта на вземане на решения. В съвременния свят три десети от секундата правят голяма разлика", обяснява Майер.
В холандския АЗ също се използват подобни методи. Играчът управлява една от фигурите, докато следи няколко предмета наведнъж и трябва да реагира на техните движения.
Този метод на обучение е взаимстван във футбола от военната авиация.
През 90-те години психологът на израелските военновъздушни сили Даниел Гофер открива, че играта Space Fortress (разработена в Университета на Илинойс за изучаване на реакциите) подобрява умствените умения на пилотите. Целта на играта е проста: трябва да се управлява кораб, да се стреля по мини и да се избягват враговете.
През 1994-та изследването на Гофер е публикувано от Human Factors. Той прави експеримента си с 58 кадети, които разделя на групи: едните играят Space Fortres по време на подготовката си, а другите - не. Сравнени са много параметри: от времето на подготовка за полета и възможността за водене на радио разговори до точността на маневрите (завои, способността строго да се придържат към желаната зона и посока и т.н.). Резултатите показват, че Space Fortres групата от пилоти превъзхожда другата по 27 от общо 33 параметъра.
Успехът на подобни тренировки се потвърждава от факта, че се правят от НАСА и много военновъздушни сили в света.
За първи път тази технология се използва в спорта през 2001 г.
С разработването й се заема компанията Applied Cognitive Engineering, която по-късно привлича Гофер като научен ръководител. Отначало акцентът е поставен върху хокея и баскетбола, а през 2015 г. ACE получава субсидия от Европейския съюз (1.9 милиона евро) за създаване на подобно приложение за футболисти. Така се появи IntelliGym Football, който беше тестван в ПСВ, АЗ Алкмаар, Залцбург, Рапид, Хамбургер, Арминия и др. Общо в тестовете се включиха около 600 футболисти.
И какви бяха резултатите?
Много е важно да се уточни, че досега има само изследвания, проведени съвместно с разработчиците. Външни специалисти (например треньори) са участвали в тях, но все пак тези тестове трудно могат да се нарекат независими.
Както в случая с пилотите, немските и холандските футболисти (14-17 години) бяха разделени на две групи. Едните провеждаха тактически упражнения, използвайки приложението Soccer IntelliGym, а вторите залагаха на класиката - гледане на футболни видеоклипове с упражнения, техники и т.н. Успоредно с това групите тренираха и изпълняваха тактически задачи на терена (търсейки изход от прости и сложни игрови ситуации). Експериментът продължи 10 седмици.
Обучението се оценяваше на два етапа: първо от лицензирани треньори, а след това от независими видео експерти - те не знаеха коя група гледат, просто оценяваха футболните решения. Експертите използваха специални програми за видео анализ, като Notation Analysis System и Game Test Situation.
Играчите бяха класирани по четири критерия: атака, отбрана, преход от защита към атака и обратното. Според IntelliGym играчите, които са използвали приложението през последните десет седмици, са подобрили избора на позиция с 56% (как точно е изчислен този процент не е уточнено - очевидно рейтингите на футболистите са сравнявани в началото на експеримента и в края) и с 26% по-често взимат правилните решения на терена. Прогресът на класическата група беше приблизително 10%.
Юрит Сандърс, който въведе IntelliGym в ПСВ, е предпазлив в заключенията си: "Много е трудно да се каже каква всъщност е причината за надграждането на играча - заради играта или заради нещо друго."
В АЗ бяха доста по-възторжени. "Виждаме отлични резултати - обясни ръководителят на школата Марин Бейкър. - Този метод идеално подхожда на философията на нашия клуб. След такова обучение футболистите по-добре разчитат игровите ситуации."
Въпреки някои противоречиви оценки рано или късно всеки клуб ще комбинира традиционните тренировки с подобни занимания за мозъка.
Ще се върнем на Хофенхайм, на чиято база има огромен хангар, наречен Footbonaut. Това е игрище 14 на 14 метра, оградено от 64 сектора на две реда един над друг.
Футболистът застава в центъра, а топките летят от всички страни (скоростта и траекторията им могат да се регулират). Задачата на играча е да овладее кълбото и да го изпраща в различни сектори (те се менят на случаен принцип и светкат). Заниманията във Footbonaut са задължителни за всички юношески отбори на Хофенхайм, а играчите на представителния тим се готвят в хангара само по желание.
***
Сега вече няма да сте изненадани, когато разберете, че футболистите провеждат не само физически, но и тренировки за мислене. В същия този Хофенхайм ползват ExF-Score - оценка на изпълнителните функции на мозъка. Алгоритъмът не се разкрива, но вероятно се основава на виенската система. Играчите трябва бързо да натискат многоцветни бутони след определени звукови сигнали. Тестът се състои от 350 натискания. Средното време за реакция е 0,5 секунди. Най-лошият резултат е около 0,8.
Но както казlа Майер - три десети от секундата правят голямата разлика. Не само в съвременния живот, но и във футбола.
