Цяла една ера приключи за Деян Илиев.
Македонският вратар бе привлечен от Арсенал през 2012 година още докато начело на тима бе Арсен Венгер. Илиев изкара успешни проби на "Емирейтс" и се присъедини към "артилеристите".
Но сега, цяло десетилетие по-късно, времето му в Арсенал изтече. Двете страни се съгласиха да прекратят договора му шест месеца по-рано.
Илиев напуска "артилеристите", без да е изиграл нито един мач за първия отбор. Още през 2015-а, точно когато си мисли, че е на крачка от дебют за Арсенал, тежка контузия в коляното го изважда от терените за цели 25 месеца.
Но 26-годишният страж не съжалява за времето, прекарано на Острова. След десет години в Северен Лондон Илиев е в търсене на нов отбор, в който вече да не седи на пейката.
"Разбира се, че ми е тъжно ,че се разделяме - споделя македонецът в интервю за Goal.com. - Бях в Арсенал много дълго време и имам силна връзка с клуба; обичам това място.
Отидох там, когато бях много млад, и се запознах с много хора. Работих с много треньори и много големи футболисти. Имах прекрасната възможност да работя с идола си Петр Чех. Всичко това ще помня до последния си ден."
***
"Наистина не съжалявам за нищо - продължава Илиев. - Взех правилното решение, когато избрах Арсенал, и ще продължавам да го твърдя. Клубът е страхотен и ми помогна да се развия не само като футболист, но и като човек. Научих много във всички сфери на живота и го оценявам.
Десет години минаха много бързо. За съжаление, претърпях няколко контузии, но и те са част от живота. Но както всичко останало, и това имаше своя край. Сега трябва да продължа другаде."
Илиев изкара първата част от сезона като отдаден под наем в Серед. Това е вторият му период в словенския елитен тим, за който игра и между юли и декември 2019-а. Отдаван е под наем още в Шрюсбъри и полския Ягелония, но отново за по няколко месеца.
Последният му период в Серед започва добре, но заради нова контузия губи титулярното си място. Впоследствие не успява да се върне във форма навреме, заради което се връща в Арсенал през януари. Следва разговор с ръководството и след като разбира, че няма място и на "Емирейтс", решава да напусне Англия.
"Беше по взаимно съгласие - обяснява македонецът. - Попитах клуба дали може да ме освободи и те се съгласиха. Изслушаха ме, аз чух какво имаха да кажат те, след което решихме, че това е най-доброто решение."
След десет години в Арсенал в момента Илиев е свободен агент и си търси отбор. Върнал се е обратно в Струмица, но споделя, че вече са го търсили заинтересовани отбори.
26-годишният страж обаче не бърза с избора си, но е убеден, че ще се спре на клуб, в който да играе редовно.
"Това е най-важното нещо за мен в момента - казва той. - На няколко пъти играх под наем, но с наемите винаги е трудно. Отиваш на ново място, работиш с нови хора за кратко, след което си тръгваш.
Бих искал да си намеря отбор, в който да остана за по-дълго. Трудно е да ходиш от държава в държава, където трябва да свикваш с нова култура, с различни треньори, и то за кратко време."
Единственото, за което Илиев съжалява за десетте си години в Арсенал, е, че така и не успя да запише нито един мач за първия отбор. Контузията в коляното е голямата причина за това, като точно преди нея вярва, че е бил на крачка от това Венгер да го включи в стартовия състав.
"Мечтата ми бе да дебютирам за Арсенал. Затова отидох там. Не само за да тренирам и да ми тече заплатата. Тренирах всеки ден, очаквах дебюта си, но не се получи.
Развивах се добре, а Арсен даваше много шансове на младите, но тогава дойде контузията. Всички в клуба ме хвалеха колко добре се справям. Отборът играеше много мачове за различни купи и с нетърпение очаквах да получа шанса си, но тогава контузията отне мечтата ми."
Въпреки че така и не облече фланелката на Арсенал в официален мач, Илиев редица пъти е участвал в занимания на първия отбор. Изправял се е срещу имена като Оливие Жиру, Лукаш Подолски, Александре Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг.
Но кого определя той като най-добрия пред гола?
"О, тренирал съм с много различни играчи, така че ми е трудно да кажа - отговаря той.
Но ако трябва да избера само един, то това ще бъде Санти Касорла. Той беше невероятен. Можеше да използва еднакво добре и двата си крака и да стреля отвсякъде; техниката му беше фантастична. Беше изключително непредвидим.
Беше като извънземен."
Илиев си тръгва от Арсенал с много добри спомени.
"Да подпиша с Арсенал, да прекарам тийнейджърските си години там и общо десет години от кариерата ми - това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Тръгвам си като огромен фен на Арсенал. Обичам този клуб до мозъка на костите. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на Арсенал."
