Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изнудване, вещерство, допинг и безкрайни травми: Талантът на Погба е да привлича проблемите

Драмите в кариерата на Погба май станаха повече от добрите моменти, които са все по-далеч в миналото Снимка: Getty Images
Драмите в кариерата на Погба май станаха повече от добрите моменти, които са все по-далеч в миналото

С кариерата на Пол Погба може и да е свършено.

Един от най-големите френски таланти за последните години се провали на допинг тест и в момента е заплашен от 4-годишно наказание, което ще бъде последвано от изгонване от Ювентус и вероятно от край на футболния му път.

Все още не бива да бързаме със заключенията, тъй като предстои да бъде отворена Б пробата на 30-годишния халф, а агентът му Рафаела Пимента уверява, че той никога не би прибегнал съзнателно до забранени вещества.

Ако бъде признат за виновен обаче, това вероятно ще е финалният и най-тежък удар върху Погба в една кариера, изпълнена с твърде много драма и разочарование.

Пагубният тест за допинг е направен на 20 август след победата на Ювентус над Удинезе в първия кръг от Серия "А". Тогава Погба остана неизползвана резерва, тъй като по време на предсезонната подготовка беше получил поредната си травма.

Неговото завръщане в Юве до момента е пълен кошмар и той почти постоянно е контузен, заради което е започнал само един мач като титуляр през втория си период в Торино.

Французинът избра да се върне в бившия си клуб във време, когато преминаваше през жестока криза в личния си живот. Пол беше изнудван от банда, състояща се от негови приятели от детството и от един от братята му Матиас.

Беше получил смъртни заплахи, както и обвинения, че е наел някакъв магьосник и е прибегнал до вещерски практики, като даже е искал да прокълне съотборника си в националния отбор Килиан Мбапе.

Към тежките моменти за Пол Погба прибавяме и смъртта на неговия дългогодишен агент и ментор Мино Райола през април 2022 г.

Футболистът със сигурност заслужава съчувствие за всичко, което го сполетя в този кратък времеви отрязък - и не е трудно да разберем защо е планирал отказване от спорта, гледайки как се разпадат семейните му отношения, а тялото му продължава да го предава.

Но можеше ли всичко да е различно, можеше ли Погба да постигне повече и да се радва на повече успешни периоди?

Истината е, че Райола повлия страшно много на неговата кариера, и в позитивен, и в негативен план. А няколко ключови решения можеха да отведат играча по съвсем различен път.

Когато още беше талантлив юноша в Манчестър Юнайтед, Погба беше сочен за бъдещ лидер на халфовата линия. Но изигра само три мача след Коледа през сезон 2011/12, а през това време Райола вече уреждаше негово преминаване в Ювентус като свободен агент.

Сър Алекс Фъргюсън реагира гневно, защото чувстваше, че футболистът и агентът са проявили неуважение към клуба. Самият Фърги обаче също имаше вина, че не даде достатъчно шансове на младия и нетърпелив за изява талант.

Нямаше ли да е по-добре Погба да беше останал верен на Юнайтед и Фъргюсън, вместо да предпочете Райола да контролира кариерата му?

Това беше може би първото от определящите съдбата решения, които французинът взе. Подобно на колегата си Неймар, Погба избра да се остави в ръцете на агентите, вместо да следва съветите на първокласните треньори около себе си.

И до един момент изглеждаше, че е постъпил правилно. Трансферът в Ювентус не само напълни банковата сметка на Райола, но и доведе до най-силния период в клубната кариера на играча.

Погба се оказа в Юве в точния момент, когато отборът се връщаше на върха на италианския футбол под ръководството на Антонио Конте. В звездната халфова линия младокът имаше за партньори Андреа Пирло, Артуро Видал и Клаудио Маркизио, съставът беше пълен с лидери и доказани бойци.

Освободен от задължения в защита, Погба разцъфтя и изглеждаше като истинска звезда с почти пълен комплект от качества.

Четирите му години в Торино бяха изпълнени с успехи и трофеи, титлата неизменно отиваше при "бианконерите" и те все още изглеждаха суперсила не само на местно, но и на европейско ниво.

Когато обаче достигнаха финала в Шампионската лига през 2015 г., се сблъскаха с вилнеещата Барса на Меси, Неймар и Луис Суарес.

Юве нямаше шанс срещу такъв съперник, но в онзи сезон Погба беше избран в отборите на годината на ФИФА и УЕФА. Още през 2013-та пък беше прибрал наградата "Златно момче" за най-добър млад футболист в Европа и това беше още едно потвърждение, че е бил прав да напусне "Олд Трафорд".

Както всички знаем, не след дълго той се завърна в Манчестър, превръщайки се в най-скъпия футболист в света. Онези 89 млн. паунда, платени за него, му натежаха прекалено и Погба така и не се отърва от този товар.

Полузащитникът трябваше да стане основната фигура, около която Жозе Моуриньо гради халфовата си линия, но популярността на марката "Погба" започна да засенчва реалния принос на футболиста в мачовете.

Заради огромните очаквания към него, французинът отнасяше критики при всеки незадоволителен резултат на отбора, а самият той минаваше през твърде много възходи и падения, за да се утвърди като истински лидер на състава. Погба се превърна в печален символ на модерния Манчестър Юнайтед - скъпоструващ и с много маркетингов блясък, но без футболна стойност, която да подхожда на историята на клуба.

През първия му сезон Юнайтед все пак спечели Купата на лигата и Лига Европа, но това си останаха единствените му трофеи на "Олд Трафорд". Контузиите и непостоянната форма го обрекоха да стане един от най-разочароващите трансфери на манчестърския гранд, а връзката му с Моуриньо съвсем се разпадна и мениджърът го определи като вирус, заразяващ съотборниците си.

След като португалецът беше уволнен, Пол се порадва на най-щастливия си период по времето, когато Оле Гунар Солскяер все още беше временен треньор.

Французинът натрупа 16 гола и 11 асистенции през сезон 2018/19 и за малко изглеждаше, че Юнайтед върви нагоре, а бъдещето е светло. Сезонът обаче завърши отчайващо, а Погба влезе в разпра с разгневени фенове след домакинското поражение с 0:2 от Кардиф Сити в последния кръг.

Епизодът беше твърде показателен за връзката му с публиката и за усещането, че между него и Юнайтед нещата просто не се получават.

Всъщност последните три години от престоя на Пол Погба в Манчестър се превърнаха в нещо близко до агонията и Мино Райола активно търсеше начин да го трансферира.

Когато най-после напусна Юнайтед за втори път, вече едва ли имаше фен на отбора, който да му съчувства или да тъжи за него. А най-вероятно и на тифозите на Ювентус вече им е писнало от цялата драма около Погба, съчетана с нулев принос на терена.

Какво да кажем за кариерата му в националния отбор? 

Последният от неговите 91 мача за националния тим беше през март миналата година, след което той пропусна Световното първенство в Катар заради контузия.

На този етап не се вижда как отново би си спечелил място в състава на Дидие Дешан, където вече се наложиха играчи от следващо поколение като Едуардо Камавинга и Орелиен Чуамени.

Погба изигра сериозна роля за световната титла през 2018 г. и това беше върховният момент в кариерата му с националната фланелка - но и при "петлите" той показа, че е футболист за отделни проблясъци, на който му липсва постоянство.

Последиците от положителната допинг проба ще станат ясни скоро и най-вероятно го очаква изхвърляне от терените между 2 и 4 години. 

След всички контузии, критики и семейни драми, които трябваше да понесе, дали ще иска изобщо да продължава пътя си на активен футболист?

Каквото и да се случи с отварянето на Б пробата, по всичко личи, че ще запомним Пол Погба като футболист с неоползотворен потенциал, който ще бъде съден сурово от историята.

Дали неволите му и ударите, които трябваше да понесе, са по негова собствена вина? И доколкото допринесоха близките му, средата, обстоятелствата и цялостният негативизъм в света на футбола?

Самият Погба сигурно ще търси отговорите още дълги години.

 

Най-четените