Отдавна не е новина, че ситуацията в Челси е ненормална и хаотичните управленски решения постоянно създават нови проблеми и неочаквани бъркотии.
Един от най-потърпевшите сред многото играчи на отбора е доскорошният втори капитан - оказал се напълно отписан без да има вина за това, и заплашен да не помирише терен поне до януари.
Как се стигна до изолацията на Бен Чилуел и защо така и не се намери решение за него по време на трансферния прозорец?
За да вникнем в казуса, трябва най-напред да си припомним колко объркана е трансферната политика на Челси вече две години под ръководството на собствениците от Clearlake Capital и Тод Бьоли.
Те завариха състав, който тъкмо беше спечелил Шампионската лига, но го подмениха изцяло чрез крайно безразборни покупки и продажби при неизяснена концепция за това какво и как искат да изградят.
Докато Бьоли се беше самоназначил за спортен директор и лично правеше трансферите, бяха сключени редица несполучливи сделки за опитни играчи като Калиду Кулибали и Пиер-Емерик Обамянг, които не се заседяха дълго.
После мениджърът Томас Тухел беше уволнен, клубът смени подхода си и реши, че ще привлича млади и недоказани футболисти с по-ниски заплати, но пък ще ги обвързва с дългосрочни договори.
Резултатът от изминалите две години е, че лондончани се оказаха с над 40 играчи, а назначеният през това лято мениджър Енцо Мареска въобще не иска да работи с една голяма част от тях.
В един момент 15-20 от състезателите бяха изолирани и тренираха отделно от основната група в очакване на трансфер или някакво друго разрешаване на ситуацията.
Сред тях бяха и скъпоструващи големи имена като Рахийм Стърлинг, но повечето все пак намериха някакъв изход от "Стамфорд Бридж" (в случая на Стърлинг - тотално в последния момент от трансферния прозорец, когато беше уредено преотстъпването му на Арсенал).
Проблемът за Бен Чилуел е, че той така и не отиде никъде. 27-годишният английски национал би трябвало да влиза в най-добрите години от кариерата си и да се бори за мястото си при "трите лъва", но вместо това няма никакъв шанс да играе във Висшата лига или даже да тренира с първия отбор на своя клуб.
Макар че левият бек страдаше от редица травми в последните сезони, сега физическото му състояние не е проблем.
Той изкара пълноценна подготовка с тима в Щатите без да пропусне и една тренировка, записа минути в две от предсезонните контроли и по традиция отчете най-добри показатели на беговите тестове заедно със съотборника си Мало Густо.
Поведението на Чилуел също никога не е било проблем, а лидерските му качества го направиха втори капитан след Рийс Джеймс. Докато двамата бяха контузени, капитанската лента носеше Конър Галахър, който впрочем също беше изтикан извън клуба и продаден на Атлетико Мадрид.
При завръщането на отбора от подготовката Бен Чилуел научи, че не влиза в плановете на Енцо Мареска. Индикации имаше още в САЩ, когато треньорът беше запитан кои футболисти на Челси са подходящи за неговата футболна философия и изреди всички останали варианти за левия бек, освен Чилуел.
Но дори да беше очаквано, разкритието, че бранителят е ненужен няма как да не е било болезнено.
За него бяха платени 45 млн. паунда на Лестър през 2020 г., още при предишното ръководство и предишния собственик Роман Абрамович.
Поне до един момент играчът имаше подкрепата и на новите си шефове и на мениджъра Маурисио Почетино. Затова през пролетта на миналата година подписа нов договор до лятото на 2027-а.
Само че при тези ръководители нещата в Челси бързо се променят. Почетино не се разбра с босовете и си тръгна, а наследникът му има други идеи.
"Страхотен човек, но на неговата позиция ще му е трудно при нас", заяви Мареска относно Чилуел и с това сякаш изчерпа въпроса относно надеждите на англичанина да играе.
Проблемът е, че Чилуел не беше трансфериран и продължава да прибира заплатата си от 200 000 паунда на седмица, за да тренира за здраве отделно от основния състав.
Клубът би предпочел да го прати някъде поне под наем, но по последна информация, играчът ще остане и не е близо до трансфер в някоя от страните, където трансферният прозорец още не е затворил.
Близки до самия Бен Чилуел източници разкриват, че за него няма логика да не бъде използван от треньорите - тъй като, ако остане в изолация, няма как Челси да си върне голяма част от вложените в него пари.
Играчът се е надявал да получи някакъв шанс поне в Лигата на конференциите, защото това е турнирът, в който "сините" биха могли да дават почивка на основния състав.
Но Челси изобщо не го регистрира сред избраниците си за евротурнирите, макар че във въпросния състав липсват водещи фигури като Коул Палмър, Уесли Фофана и Ромео Лавия.
Очаква се Чилуел да е останал и извън 25-те, регистрирани за Висшата лига, като този списък ще стане ясен днес. Изненада едва ли ще има, тъй като Мареска вече беше категоричен, че трениращите извън основната група няма да играят под негово ръководство.
Така Купата на лигата остава единствената надежда Бен Чилуел да запише официални мачове до следващия трансферен прозорец. Но и там шансовете му остават нищожни, макар че той има готовност за игра.
Остава въпросът толкова ли не можеше да бъде открит отбор за левия бек, при положение, че повечето от ненужните си намериха нови дестинации.
Покрай вече споменатото преотстъпване на Стърлинг, Челси прати Трево Чалоба в Кристъл Палас и Кепа Арисабалага в Борнемут.
Чилуел също е бил предлаган на различни клубове, като се говореше за вариант за Манчестър Юнайтед.
Брентфорд също се нуждаеше от човек вляво на защитата, но се насочи към други опции.
Причините да няма желаещи за Чилуел не са свързани с липсата на качества, а с високата му заплата и със склонността му да се контузва често.
Затова се стига до парадокса той да е възпрепятстван да практикува професията си, макар че е здрав, уважаван в отбора и възприеман като ментор от по-младите.
Неприятната ситуация едва ли ще се реши скоро, а тя блокира и опитите на футболиста да си върне мястото в английския национален отбор.
Под лявото коляно Чилуел си е татуирал числото 1235, за да обозначи гордостта си, че е 1235-ият играч, записал минути за представителния отбор на Англия.
Докато гледа отстрани играта на колегите си, той сигурно се пита дали някога ще получи възможността отново да изпита тази гордост.
