Слушали сме много за този феномен, виждали сме го и с очите си: Ливърпул, "Анфийлд", митичните европейски вечери и невъзможните обрати.
Сещаме се веднага за бързия ъглов удар, изпълнен от Трент Александър-Арнолд и за сензационния снаряд на Стивън Джерард срещу Олимпиакос.
Между тях се случи онзи трилър, в който Борусия Дортмунд на Томас Тухел поведе с 3:1, но Ливърпул обърна с победен гол в добавеното време.
Първият ви спомен може и да е от доста по-отдавна: например от късния гол на Дейвид Феърклъф срещу Сент Етиен за КЕШ през 1977 г. или от завладяващия обрат срещу Брюж в предната година.
Списъкът може да продължи с още примери, но днес Ливърпул се нуждае от отговор на въпроса как се постигат такива обрати.
"Мърсисайдци" ще се изправят срещу Реал Мадрид на своя стадион в четвъртфиналния реванш от Шампионската лига, след като загубиха с 1:3 първия мач, и се нуждаят от ново геройство. Този път без подкрепата на феновете си.
Откъде идва магията на "Анфийлд", доколко става въпрос за късмет и доколко за съдба, дали е благодарение на характера на играчите или на подкрепата от трибуните?
Категорични отговори няма, но ако някой може да внесе яснота, то това са участниците в тези велики мачове. И те определено имат какво да кажат.
Трудно е да си обясниш вечери като онази, в която Ливърпул удари Барселона с 4:0 след поражение с 0:3 в първия двубой. На пръв поглед такова нещо противоречи на всякаква логика. Та тогава Юрген Клоп даже беше без Мохамед Салах и Роберто Фирмино, а трябваше някак да спре самия Лео Меси...
Това е мач, който изглежда невъзможен за обяснение дори две години по-късно. Не можеш да отдадеш случилото се само на един фактор, става въпрос за куп обстоятелства, развили се по мечтания начин.
Да вземем например излизането на Анди Робъртсън на почивката и заменянето му с Джорджиньо Вайналдум, който единствено тогава успя да отбележи два гола в един мач за "червените".
Да вземем и юношата от академията Оукли Канониър, който беше един от подавачите край игрището и се усети веднага да подаде топка на Александър-Арнолд за онзи съдбоносен бързо изпълнен корнер.
Да вземем Дивок Ориги, който точно в онази вечер беше перфектният нападател и отбеляза два гола, а това по начало му се случва твърде рядко.
Всяка велика футболна нощ е резултат от множество такива малки детайли, които са толкова нужни на Ливърпул и днес.
Преди Барселона да гостува на "Анфийлд" през 2019 г., Ливърпул само веднъж беше успявал да обърне общия резултат в евротурнирите след дефицит от два или повече гола.
Случи се срещу Оксер през 1991 г. под ръководството на Греъм Сунес. Ливърпул загуби първия мач във Франция с 0:2 във втория кръг от Купата на УЕФА, но реваншът беше същинска класика в историята на клуба.
За Ник Танър, който участва и в двата мача, предпоставка за всеки такъв обрат е играчите да решат, че имат нещо за доказване.
"Всички ни отписваха", разказва бившият защитник.
"Не ни даваха шанс, защото никой тим на Ливърпул не беше обръщал след два гола изоставане от първия мач. Смешното е, че преди мача беше толкова ветровито, че само две трети от публиката дойде на стадиона. Но в някакъв смисъл така стана още по-добре, защото когато ние наистина победихме, дадохме нещо обратно на хората, които избраха все пак да са там и да ни подкрепят".
Ако сегашният Ливърпул трябва да научи нещо от онзи двубой, то е свързано с важността на първия гол.
Още в 5-ата минута Ян Мьолби отбеляза от дузпа и така подвигът стана възможен.
Но означава ли това, че домакините трябва да се хвърлят във вихрени атаки от първия съдийски сигнал?
"Ранният гол е изключително важен. Но това, което не искаш да става, е да ти вкарат на теб", смята Рей Хоутън, бивш ирландски халф, който също игра в двубоите с Оксер.
"Важното е да не получаваш гол, а ако вкараш рано, противниците започват малко да се паникьосват. Знаят, че всяка тяхна грешка оттам нататък може да е фатална".
Стивън Уорнък наблюдаваше от резервната скамейка как Ливърпул вкарва три пъти на Олимпиакос през 2004 г., за да успее да преодолее групата си в Шампионската лига и да продължи към елиминациите.
Тогава гърците поведоха с гол на Ривалдо и на домакините бяха нужни три чисти попадения, последното от които беше величествен изстрел отдалеч на Стивън Джерард в 86-ата минута.
По-нататък Ливърпул спечели турнира по още по-драматичен сценарий.
🔴 A moment @LFC fans will never forget.
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) December 8, 2020
Gerrard 🆚 Olympiacos, 16 years ago today!#UCL pic.twitter.com/4waa4pRf9v
Уорнък е съгласен, че в началото е по-важно да не бъде допускан гол, а попаденията за твоя отбор може и да бъдат оставени за финалните минути.
"Въпросът е да не ти вкарат през първото полувреме, а ако ти успееш да вкараш, тогава е страхотно. Необходимо е за последните 20 минути все още да си в позиция да промениш развоя".
"Дори да вкараш в 70-ата, 80-ата минута, противниците стават нервни, те усещат, че вече всичко може да се случи. Трябва водещите ти играчи да се представят силно, да искат топката и да вярват, че можете да победите".
"Резервите също са много важни", казва още Уорнък. "Трябва да успеят да окажат влияние върху мача, да гледат внимателно от скамейката и да са наясно какви са недостатъците на съперника и какво иска мениджърът от тях".
Срещу Олимпиакос герои от пейката бяха Флоран Синама-Понгол и Нийл Мелър.
Французинът вкара само две минути след влизането си в игра, Мелър пък се разписа три минути след появата си.
"Когато си на пейката, ти си по-близо до феновете и това ти помага да вярваш в победата", отбелязва Синама-Понгол.
"Но ти се иска да си на терена и да направиш нещо за отбора. Бях много млад и съвсем невинен, просто исках да вляза, да тичам навсякъде и да дам най-доброто. Докато си млад, вярваш, че можеш да направиш всичко и когато наистина се случи е още по-магично".
Геройството срещу Оксер също беше приказка с неочаквани герои.
Тогава вторият гол беше отбелязан от Майк Марш и беше негово дебютно попадение за тима.
"Също като Ориги в мача с Барселона", отбелязва Рей Хоутън. "Това се случва доста често в големите мачове - невинаги приносът е на най-великите играчи."
Танър прогнозира, че днес Къртис Джоунс може да изиграе ролята на Марш срещу Оксер.
"Марши беше местно момче, би било страхотно, ако се случи същата история, а Къртис е футболист, който може да ти донесе голове".
"Всеки тим, който спечели Шампионската лига, го прави заради правилния отборен дух. Не само защото има известни играчи", допълва Синама-Понгол. "Когато взехме трофея през 2005 г. не бяхме най-класният отбор в Европа, но бяхме най-добре функциониращият колектив."
"Имахме толкова много лидери, имахме Стивън Джерард, Джейми Карагър, Диди Хаман, Сами Хюпия, всички те оказваха голямо влияние. И то е влияние не само на терена, но и извън него. Обърнахме мача за 45 минути, но това беше подготвено месеци преди това с работата ни. Имаше добра връзка между младите и опитните играчи и това ни правеше по-силни и по-способни да направим обрат".
Оформя се дълъг списък от необходими предпоставки: търпение, суха мрежа, отборен дух, вярна нагласа и отговорност от лидерите, правилни смени и доверие в резервите.
Всичко това е част от традициите на Ливърпул при великите обрати, но има и нещо, което ще липсва срещу Реал и което може да се окаже най-важно.
"Много е трудно без публика, защото когато излезеш на "Анфийлд" и тълпата е около теб получаваш усещането, че те ти помагат и така извличаш повече от себе си", казва Стивън Уорнък.
"Виждал съм отбори да се сриват в тунела, когато чуят грохота на стадиона. Като излязат виждаш страха им. Като вземат топката да бият тъч и са освирквани, просто не могат да се справят. Отсъствието на фенове помага много на гостуващите тимове".
Шокиращата домакинска форма на Ливърпул от началото на годината е доказателство колко липсва подкрепата на привържениците.
Задачата на Клоп и на футболистите обаче си остава. Необходими са множество верни решения, ранен гол, опазване на собствената врата и геройство от някой от талисманите в състава - нищо чудно всичко да падне върху плещите на неочакван герой, който трябва да използва големия си шанс.
За великите обрати няма точна рецепта, но това не означава, че не е необходим предварителен план, който да се следва.
Клоп е наясно и го е правил и преди. Остава да видим дали планът му ще бъде изучаван за вдъхновение от бъдещите тимове на Ливърпул, търсещи магическата искра за някой следващ невъобразим футболен подвиг.
