Кой би предположил, че тоталната промяна в Тотнъм ще донесе толкова бързи резултати? И че без Хари Кейн отборът ще бъде преобразен изцяло в положителен аспект?
"Шпорите" са изненадващият лидер след 9 изиграни кръга на Висшата лига, все още нямат загуба, а новият мениджър Анге Постекоглу стана първият, който два пъти взима наградата за треньор на месеца в Англия веднага след назначението си.
Отборът постепенно вървеше надолу в последните години, но благодарение на Постекоглу изведнъж полетя високо и е сред най-приятните за гледане тимове в момента. А лидерската позиция може би даже не е най-важното - по-значимо е, че многото промени през лятото поставиха отлична основа за бъдещо развитие.
Преди да дойде австралийският мениджър, регресът беше осезаем и от сезон на сезон Тотнъм владееше все по-малко топката, а интензивността на пресата спадаше, както и опасността за противниковата врата.
Дори присъствието на доказан и постоянен голмайстор като Кейн не носеше очакваните резултати. Продажбата му в Байерн Мюнхен беше съпътствана с още решителни промени в състава и доведе до сглобяването на един нов Тотнъм.
От старите титуляри единствено Кристиан Ромеро, Деян Кулушевски и Хюн-Мин Сон все още са неизменно в стартовите 11. На останалите постове бяха извършени дълго отлагани рокади и мястото си загуби дори Уго Лорис, прекарал над десетилетие на вратата на Спърс.
Обновяването на състава беше станало задължително, а напускането на Кейн просто го направи по-радикално.
Под ръководството на Маурисио Почетино отборът не беше освежаван години наред, после Моуриньо опита да накара емоционално изтощените футболисти да играят по друг начин и не сполучи.
Изграден за формация 4-2-3-1, Тотнъм беше поет последователно от двама треньори (Нуно Ешпирито Санто и Антонио Конте), които искаха да залагат на трима в защита и тръгнаха да градят състав с тази цел.
При Постекоглу Тотнъм се завърна към познатото 4-2-3-1/4-3-3 с акцент върху контрола, позиционния футбол и пресата.
Трима от новопривлечените - Гилермо Викарио, Мики ван де Вен и Джеймс Мадисън, вече изглеждат незаменими за Постекоглу, докато Манор Соломон и Бренан Джонсън дават допълнителни опции по крилата, а младите Алехо Велис и Ашли Филипс са инвестиции в бъдещето.
В лицето на Викарио лондончани най-сетне имат вратар не само с отлични рефлекси, но и с добра игра с крака, който прави възможно разгръщането на стила на Постекоглу.
Ван де Вен е бърз бранител, което пък е много важно при стил с висока защитна линия. Освен това нидерландецът е левичар и умее да изнася топката с дрибъл, което дава богати тактически опции на наставника.
Кристиан Ромеро го допълва чудесно, защото изнася повече с пасове и е по-активен в единоборствата и пресечените топки.
Предимството на Соломон и Джонсън е в скоростта, но първият е по-добър в играта един на един, а вторият при празни пространства. Така Постекоглу има на разположение различен тип крила със свои специфични предимства - още едно доказателство за успешната селекция на Спърс.
За ново попълнение може да се счита и Ив Бисума, макар че пристигна още миналото лято.
Африканецът просто не се вписваше в концепцията на Антонио Конте, но веднага стана ключов в системата на новия треньор.
Халфът умее да задържа топката, когато е под натиск, да се измъква с дрибъл от опонентите и да печели бързо терен. Начинът му на игра е рисков и може би именно Бисума най-добре характеризира сегашния стил, наричан "Ангебол" - тимът пресира в центъра и постоянно рискува да бъде контраатакуван, но превръща това в предимство.
Тръгне ли в атака, тимът е изключително опасен заради смелото нахлуване на бековете Дестини Удоджи отляво и Педро Поро отдясно, както и заради въображението на получилия свобода на действие Мадисън.
Но как точно работи "Ангебол" и какво иска Постекоглу от играчите си?
Основните му принципи са високата, интензивна преса и позиционната игра.
Когато не притежава топката, Тотнъм пресира в 4-4-2 с придвижващия се в линията на атаката Мадисън. Когато вземе топката, тимът преминава в изключително атакуващото 2-3-5, при което бековете са част от атаката и формират триъгълници с играчите до себе си.
Поро обикновено седи малко по-назад от Удоджи и на неговата скорост и на тази на Ван де Вен се разчита за предотвратяване на контраатаки и на пасове зад защитата.
Ромеро пък все повече се доказва като способен лидер на отбраната.
Макар че изминалите девет мача не са достатъчно, за да се правят крайни изводи за нивото на Тотнъм, трябва да признаем, че в тях отборът се справи с разнообразни тестове - срещна както топ опоненти, така и дълбоко защитаващи се по-скромни съперници.
Някои от двубоите никак не вървяха по план и срещу Манчестър Юнайтед, Арсенал и Ливърпул "шпорите" се затрудняваха с чуждата преса. Срещу Брентфорд пък наситената отбрана на противника донесе главоболия. Във всички случаи мениджърът нанасяше необходимите промени и взимаше точните решения по време на мачовете.
Постекоглу няма проблем да прави корекции и да се отказва и от основни играчи при нужда от различен подход.
Често обаче намира правилните тактически корекции дори без смяна на изпълнителите.
Преди началото на сезона основният въпрос беше кой ще замени Хари Кейн, но Постекоглу знаеше, че няма как да се появи един равностоен заместник и головете на тарана ще трябва да бъдат компенсирани с колективни усилия.
На първо време Ричарлисон беше поставен на върха на атаката, но бразилецът не успяваше да превъзмогне лошата си първа кампания с тима и страдаше от психологически проблеми.
От мача с Бърнли (5:2) в центъра на нападението застана Хюн-Мин Сон и за пореден път доказа класата си. Неговото начало на кампанията като лято крило не беше блестящо, но на новата позиция кореецът започна да вкарва и вече натрупа 7 гола (само Ерлинг Холанд има повече в Премиър лийг), като снощи срещу Фулъм се отличи с попадение и асистенция за победата с 2:0.
Още преди кампанията Постекоглу беше признал, че вижда Сон в тази роля и е убеден, че може да го използва като централен нападател при новия стил на игра.
Кореецът даже вече е и капитан при отсъствието на Кейн и забиването на Лорис на пейката. Но ако има играч, който е дори по-важен от него за новия Тотнъм, това несъмнено е Мадисън.
"Шпорите" отдавна се бяха прицелили в английския национал, но едва когато Лестър изпадна най-сетне успяха да го привлекат.
Плеймейкърът оказва толкова голямо влияние върху играта и се адаптира толкова добре, че вече сякаш е изкарал много години в Тотнъм, беше повишен и във втори капитан.
В момента Мадисън е най-креативният в Тотнъм и е сред най-опасните в цялото първенство - защото свободата на действие в сегашната система му позволява да покаже целия си арсенал от умения.
Той е способен да разсича защитата на съперника с извеждащ пас, да преодолее съперник по фланга и да центрира остро, да порази вратата от дистанция и да осигури голова опасност от статично положение.
Мадисън е и сред най-често фаулираните играчи в лигата, тъй като противниците трудно го спират с позволени средства.
Проблемът е, че Спърс стават твърде зависими от него и в отбора няма негов адекватен заместник. Показателно е, че когато той излезе принудително срещу Арсенал и беше заменен от Пиер-Емил Хьойберг, атаките на Тотнъм общо взето приключиха.
Част от функциите на Мадисън може да изпълнява Джовани Ло Селсо, който направи силно впечатление в подготовката и даже клубът се отказа да го продава. Контузиите на аржентинеца обаче не му позволяват да натрупа много игрови минути.
Началото на сезона надмина всички очаквания и накара феновете на Тотнъм да мечтаят, но разбира се, въпросът е докога рисковият стил на Постекоглу ще продължи да носи резултати.
Лондончани създават множество положения, но в замяна стоят рисковете пред тяхната собствена врата, а и съставът все още далеч не е толкова завършен, колкото Анге би искал.
Скамейката си остава твърде къса и особено при поява на контузии, недостатъците на Тотнъм вероятно тепърва ще се проявяват.
Дори при липсата на мачове от евротурнирите, календарът е достатъчно натоварен, за да постави на изпитание целия тим и да донесе някои кризисни моменти след летящия старт.
Вероятно е рано да считаме Тотнъм за сериозен претендент за титлата, но ценното за феновете е, че трансформацията протича прекрасно и че техният отбор отдавна не е бил толкова вълнуващ за гледане.
Всъщност за последно футболът на Спърс беше толкова атрактивен в най-силните времена при Почетино.
След години на неуспешни експерименти, президентът Даниел Леви явно най-сетне намери правилния наследник на аржентинеца - който да оформи идентичност, каквато публиката иска да вижда.
