Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мразен и обичан, кралят на суперагентите съществуваше в нерешимо противоречие

Райола имаше ненадминат талант в това да удовлетворява клиентите си и да вбесява техните клубове Снимка: Getty Images
Райола имаше ненадминат талант в това да удовлетворява клиентите си и да вбесява техните клубове

Мина Райола беше създал счетоводна фирма, наречена Maguire Tax & Legal, кръстена на прочутия през 90-те филм с Том Круз.

Многото му неприятели бяха възмутени от внушението, че той има каквото и да е общо с персонажа на Джери Магуайър - спортния агент, избрал любовта пред алчността.

Клиентите на Райола обаче винаги биха ви казали, че паралелът е точен и че футболният суперагент наистина си е създавал специална връзка с всеки един от тях.

Такива противоположни впечатления идеално илюстрират начина, по който мнението за Райола разделяше футболния свят. 

Той винаги ще бъде запомнен като една от най-противоречивите, но и интригуващи личности в спорта. Обичан и мразен в равни дози, със статут на звезда в своето поприще и със собствен стил, Райола правеше всичко необходимо за своите играчи и с това се превръщаше в кошмар за клубовете.

Мино е роден в Агри, Италия, но родителите му емигрират в Нидерландия, когато той е съвсем малък.

По време на младостта си в Харлем, момчето си създава слава на сравнително талантлив футболист, но се отказва от кариера още на 18 и когато започва да учи право, насочва енергията си в друга посока, свързана с играта.

В желанието си да се доказва, Райола поема управлението на младежкия отбор на Харлем.

Още тогава той се проявява като директен и цапнат в устата човек, който не показва уважение към никакъв авторитет, освен към баща си.

"Президентът на Харлем идваше да обядва с нас всеки петък. Винаги му казвах, че не разбира нищо от футбол. Един ден ме дръпна настрана и ми каза "Слушай сега, хайде опитай ти". Направи ме спортен директор", разказва Райола.

Тогава бъдещият агент бързо се разочарова от липсата на средства в клуба, които да му позволят да направи нужните според него промени.

Той обаче добре осъзнава, че в онзи период в средата на 80-те нидерландските футболисти са на мода и може да направи пари, ако продава големите местни таланти в Италия - тогавашния център на футболния свят.

Мино вече е понатрупал опит в преговорите, защото е работил като брокер на нидерландски бизнесмени с бизнес интереси в Италия. С упоритостта си успява да си уреди сделка с асоциацията на играчите в Нидерландия, която му позволява да представлява всички нидерландски футболисти.

Целта му е да си създаде специални работни отношения с клуба на неговото сърце Наполи, но сделката пропада. Той се свързва с президента на неаполитанците Корадо Ферлаино, предлага му Денис Бергкамп за 700 млн. лири (362 хил. евро), но босът се колебае.

"След две години ми предложи 14 милиона, но аз дадох играча на Интер", спомня си Райола.

Именно сделката за огромен талант като Бергкамп създава име на агента в Серия "А".

Още тогава става ясно, че самият Мино Райола притежава два огромни таланта: да удовлетворява клиентите си и да вбесява футболните клубове.

Аякс например е отбор, който до един момент се радва на значителни печалби благодарение на уредени от Райола трансфери. Нидерландският гранд обаче няма как да е особено доволен от начина, по който звездният нападател Златан Ибрахимович напуска през 2004 г., за да отиде в Ювентус.

Две години по-късно покрай скандала "Калчополи" излизат още по-скандални обстоятелства около трансфера на Ибра.

Изтича следният разговор между Райола и директора на Юве Лучано Моджи: 

"Вие с Ибра продължавайте да създавате проблеми. Не го пускай на тренировка", заръчва Моджи.

"Утре ще го държа вкъщи цял ден, няма да ходи на тренировката. После имам среща с директорите на Аякс в 12, но ще отида в 2", отвръща Райола.

Методите на все по-прочутия агент предизвикват и по-усилени критики от водещи имена във футбола.

Двамата със сър Алекс Фъргюсън от самото начало са разделени от взаимна антипатия и великият мениджър критикува влиянието на Райола върху играчите. Поводът е неуспехът на Юнайтед в убеждаването на Пол Погба да остане на "Олд Трафорд" през 2012 г.

Отношенията с Пеп Гуардиола са още по-лоши, а причината естествено е злополучният сезон на Ибрахимович в Барселона през 2009/10. Райола нарича каталунеца "страхливец" и "пес", който трябва да бъде пратен в психиатрична клиника. И то не за друго, а заради начина, по който се отнася към Ибра в Барса.

Мино Райола твърди и че е тръгнал на директна саморазправа с Гуардиола след финала в Шампионската лига през 2011 г. на "Уембли", но е бил спрян от изпълнителния директор на Милан Адриано Галиани.

В очите на Райола, готовността му буквално да се бие за клиентите си доказва неговата отдаденост.

Освен това той винаги е твърдял, че не предизвиква трансфери, а само ги подпомага.

"Смятам, че когато един играч реши да напусне отбора си, трябва да има възможност да го направи", разяснява той.

"Никога не съм правил компромиси. Работя изцяло в интерес на клиента си. Играчите са моето богатство и нося голяма отговорност пред тях. Въпреки това, никога не съм прилагал нередни похвати или каквото и да е действие, което аз лично считам за нередно."

"Старите агенти поставяха интересите на клубовете на първо място, а за мен преди всичко е играчът".

Заради тази максима футболистите не спираха да му се доверяват - включително и някои от най-големите звезди като Ибрахимович, Погба, Ерлинг Хааланд и Джанлуиджи Донарума.

Така Мино Райола остана най-влиятелният футболен агент до преждевременната си смърт на 54-годишна възраст.

Винаги ще останат съмненията и възмущенията относно прибираните от него комисиони, но те са част от един по-широк дебат за мястото на агентите в цялостната футболна структура.

Независимо какво е мнението ви за стила на Райола, не може да се отрече, че това беше човек, който знаеше как да продава себе си и играчите си.

Говореше цели осем езика и имаше особен нюх към хиперболата - веднъж сравни Погба със Салвадор Дали и обясни, че трансферът на Ибрахимович в ПСЖ предоставя на посетителите на Париж още нещо за разглеждане след Мона Лиза.

При всичката си надутост и нескрито нахалство, агентът се отнасяше неочаквано скромно към езиковите си познания и ги отдаваше "на подготовка, не на интелект".

В същината на неговата работа и на неговия характер съществуваше едно нерешимо противоречие: Мино казваше, че разрешава проблеми, но неговите критици твърдяха, че всъщност ги създава.

Може би истината беше някъде по средата - и може би точно тази истина даже няма кой знае какво значение, защото в крайна сметка Райола успешно правеше пари за себе си и клиентите си.

"Живеем в циничен свят", гласеше една реплика от "Джери Магуайър". "И работим в бизнес с безмилостни конкуренти".

Мино Райола може и да не беше Джери Магуайър, но беше един от въпросните безмилостни конкуренти в своята област. И не му беше нужно да избира любовта пред алчността, за да бъде най-добрият.

   

Най-четените