Кой е казал, че агентите са задължителни в съвременния елитен футбол?
Тези седмица Кевин де Бройне подписа нов договор с Манчестър Сити до 2025 г. на стойност 83.2 млн. паунда без изобщо да прибегне до услугите на футболен агент.
Белгиецът си уреди по-добри условия и се беше подготвил да подкрепи исканията си със статистически данни - доказвайки, че цялата работа може да бъде свършена без превърналия се в стандартен за футболистите антураж от агенти и представители.
По този начин 29-годишният халф се обвърза с клуба си до етап, в който кариерата му на топ ниво най-вероятно ще е към края си. Де Бройне е водил преговорите със Сити сам, а неговият баща и адвокатът му са му помагали дистанционно от Белгия.
Всъщност играчът има много сериозни причини да подходи по този начин.
Кевин и баща му Херуиг загубиха вяра в цялата система след скандал за милиони с хората, които ги представляваха при трансфера от Волфсбург в Сити.
Сделката беше осъществена през 2015 г. срещу 58 млн. паунда, но се оказа, че се е появил диспут около комисионната на агента Патрик де Костер и около други финансови неуредици в договора.
Миналата година Де Костер беше арестуван в Белгия след жалба от страна на Херуиг де Бройне, а срещу него се появиха и други обвинения.
Развитието на историята беше изненадващо, тъй като агентът беше много близък до цялата фамилия и в миналото Херуиг е споделял, че го възприема като член на семейството.
Криминалното разследване срещу Де Костер все още е в ход, но междувременно, Кевин и Херуиг де Бройне решиха, че не искат да рискуват да бъдат измамени от други хора и са напълно способни да се грижат сами за интересите си.
Те наеха статистици да изготвят сравнителен анализ и да докажат с цифри колко ценен е полузащитникът за Манчестър Сити, като същевременно се убедиха, че той е във възможно най-подходящия клуб, с който да преследва спечелване на Шампионската лига и не е необходимо да търси трансфер.
Наети са и адвокати, които са разгледали детайлите около 83-милионния контракт, превърнал Де Бройне в най-добре платения футболист във Висшата лига.
Според английските медии, заплатата му ще стане близо 400 хил. паунда седмично, но за комисионни не е било платено нито пени.
Реално футболистът е подходил към преговорите като обикновен работник в компания, който иска да си уреди повишение.
Това не е нещо невиждано в съвременния футбол, но е все по-голяма рядкост - Еден Азар например постъпи по същия начин при финалния си договор с Челси.
Дали става въпрос за мода при белгийските играчи, или просто говорим за хора, които са достатъчно уверени, за да постигнат желаното без посредници?
Все пак не би трябвало да е необходим някой суперагент, за да убеди свръхбогат клуб да увеличи заплатата на може би най-добрия футболист на Острова. Но стратегията на Де Бройне заслужава внимание в индустрия, движена от посредници, които "смазват колелата" при преговорите срещу щедри проценти от сделките.
Дори по време на пандемията, затворила света и предизвикала внезапна финансова криза, клубовете от Премиър лийг хвърлиха над 272 млн. паунда за отчисления към агенти в период от 12 месеца - просто гротескна цифра в настоящата ситуация.
Затова може би беше нещо повече от съвпадение, че Сити потвърди новия договор на Де Бройне в седмицата, когато постигна победа над Борусия Дортмунд с Ерлинг Хааланд.
Не е тайна, че "гражданите" са сред клубовете, които се интересуват от 20-годишния суперталант - сред най-желаните футболисти в момента и предлаган съвсем безцеремонно наляво и надясно от агента му Мино Райола.
Само ограничен брой свръхбогати клубове могат да си позволят да наддават за Хааланд, като за целта трябва да отделят сума от порядъка на 100-120 млн. паунда за Борусия, плюс тлъста заплата за играча и многомилионна комисионна за печално известния Райола и за семейството на нападателя.
Все още не е сигурно дали ще се намери кой да плати всичко това, но Райола е длъжен да опита и да затвърди славата си на агент, който осъществява космически трансфери и взима съответните проценти от тях.
Той е взел над 40 млн. паунда, когато Пол Погба беше продаден от Ювентус на Манчестър Юнайтед, според изтеклите документи от Football Leaks.
Впрочем наскоро Мино Райола защити своето място във футболната индустрия.
"Работата ми е да сключа възможно най-добрата сделка за моя футболист", каза той пред BBC.
"Нищо повече от това. А да го направя означава да му осигуря цяла поредица от услуги, за които хората въобще си нямат представа. Моите играчи не ме наричат паразит, а аз работя за тях. Не ме интересува как ме наричат всички останали".
Хора като Райола превърнаха различните типове рушвети в норма при подписване на договори.
Стимулите може да са чисто финансови или да са определени подаръци и жестове като например място в ложата на стадиона на съответния клуб.
Милиардите от телевизионни сделки и решението на ФИФА да не регулира бизнеса превърнаха английския футбол в плодородна почва за мегасделки с участието на хищни агенти, които твърдят, че осигуряват най-доброто за своите играчи, но не пропускат да уредят и самите себе си.
Разбира се, клубовете имат избор да не плащат комисионни и да се лишат от съответните футболисти. Множество трансфери през последните години пропаднаха именно заради абсурдно нахални лични изисквания на агентите.
Пеп Гуардиола се постара да дистанцира себе си и клуба от цялата врява около Хааланд с твърдението, че футболистът е твърде скъп за Сити и че не е задължително "гражданите" да купуват нов нападател, въпреки че Серхио Агуеро си тръгва.
Мениджърът го направи заради сблъсъка между неговия тим и Борусия Дортмунд в Шампионската лига, но вероятно и като стратегия при преговорите с човек като Райола.
Поне сделката с Де Бройне напомни на Сити и на целия английски футбол нещо много съществено - че нещата могат да се случват и по друг начин.
И че понякога агентите, живеещи на гърба на футбола, все още могат да бъдат заобиколени.
