Недосегаемото трио на Ливърпул най-сетне е застрашено - и това е прекрасна новина за Клоп

Той стана футболист на Ливърпул едва преди 46 дни и е изиграл само девет мача за тима - четири като титуляр и пет като резерва.

Диого Жота обаче вече е сензация, и то не само заради четирите си гола, но и защото те не дойдоха от нищото, а бяха заслужена награда за отличното му представяне.

От самата си поява на терена с червения екип, португалецът пасна на Ливърпул и стилът на шампионите му дойде някак естествено. Той дебютира срещу Арсенал, заменяйки Садио Мане в момент, когато мачът още беше на кантар, и отбеляза попадението, решило окончателно спора в полза на "мърсисайдци".

Още тогава Диого Жота изглеждаше така, сякаш от години играе под ръководството на Клоп и е наясно как да се движи, как да очаква топката в празните пространства и как да пресира, когато тя е в съперника.

Обявяването на трансфера му не породи кой знае колко сериозни вълнения в сравнение с тези при привличането на далеч по-реномирания Тиаго Алкантара.

Но какво се оказа? Сега единствено Жота е човекът, способен да наруши целостта на смятаното за недосегаемо основно трио в нападение.

На Острова гласовете за титулярно място на Жота се увеличават с всяка следваща поява на играча. В събота той заби победния гол при 2:1 над Уест Хем, миналата седмица направи същото и при успеха над Шефийлд Юнайтед, преди да накаже и Мидтиланд в Шампионската лига.

Sportcafe Футбол свят

Маниак на Football Manager е кошмарът на Юнайтед и Оле

Той е печелил Шампионската лига през 2031 г. - с родния си Гондомар!

Португалецът се радва на мечтано начало на "Анфийлд" и е логично да допуснем, че титулярното място на Роберто Фирмино би трябвало да е застрашено.

Все пак Фирмино има всичко на всичко три гола в последните 23 шампионатни мача, докато Жота ги вкара само за пет срещи. Статистиката показва, че новакът в състава стреля по-често към вратата от бразилеца, макар и срещу изморените защити, срещу които се изправя като влезе от скамейката.

Мнозина вече се питат дали мениджърът Юрген Клоп не трябва да пробва по-различно нападателно трио и да постави Жота на едно от крилата, а Мохамед Салах или Мане да действат в центъра.

Но колкото и представянето на Жота да е добра новина за Клоп, утвърждаването му в титулярния състав едва ли ще се случи скоро.

Просто Фирмино е твърде съществен за начина на игра, превърнал Ливърпул в страховит за противниците отбор. Добре познатият тризъбец действа толкова успешно, защото силните страни на Фирмино, Мане и Салах се допълват идеално, за да поставят противниковата отбрана пред редица различни заплахи.

Бразилецът освобождава позицията на върха на атаката и се връща към халфовата линия, докато двамата му съотборници се прибират по-близо един до друг, за да използват полупространствата между линиите на противника.

Тримата халфове - независимо кои са в конкретния мач - обичайно предлагат сигурност на нападателите с неуморна преса, за да могат Фирмино, Мане и Салах смело да поемат рискове при изграждането на нападенията.

Клоп понякога залага и на друга схема, 4-2-3-1, най-вече срещу по-слаби противници, които биха били доволни и на точката (като Шефийлд или Нюкасъл), както и когато при план "А" нещата не се получават.

Тази алтернативна формация позволява присъствието на още един нападател като Жота за сметка на някой халф, но в резултат "червените" по-трудно контролират средата на терена и в това се крие основният проблем.

При 4-3-3 Диого Жота е далеч по-близък в играта си до Мане и Салах, отколкото до Фирмино. Жота разсича защитата със спринтовете си и е много силен, когато трябва да навлезе от фланга към центъра и да завърши атаката с удар с вътрешен фалц.

Затова, ако играе вместо Фирмино, това би променило доста взаимодействието в атаката на Ливърпул и най-малкото би изисквало един халф от типа на Тиаго, който да подава към нападателите, очакващи пасове в перспектива.

4-2-3-1 позволява на Диого да бъде на терена заедно с останалите трима, но тимът ще стане по-уязвим на контраатаки, а онова катастрофално 2:7 от Астън Вила е твърде скорошен и болезнен спомен.

Затова игровите минути на новото попълнение най-вероятно ще продължат да идват при смени след почивката или при ротации в състава. Все пак една крилата фраза на големия тактик Луис ван Гаал гласи: "Не ми трябват единайсетте най-добри, трябва ми най-добрата единайсеторка".

Сигурно нещо подобно си мисли и Клоп, докато умува над приятния казус, създаден от Диого Жота със старта му на "Анфийлд".

Може би най-хубавото е, че едва на 23 г., Жота изглежда като инвестиция за бъдещето и като прекрасна опция при контузия на някой от асовете, а головете му и незабавната адаптация са нещо като бонус.

И когато опциите на Ливърпул в защита са толкова стеснени и отсъства колос като Върджил ван Дайк, в предни позиции потенциалът за развитие е налице. И вече освен всичко друго, отборът разполага с непредвидимост и разнообразие в атака.

Повечето треньори само могат да си мечтаят да бъдат изправени пред такава дилема като Клоп в момента и мениджърът със сигурност е щастлив - защото знае, че такива дилеми правят един отбор по-силен.

Sportcafe Футбол свят

"Жота причинява проблеми на Клоп"

Португалецът донесе победата на Ливърпул над Уест Хем