Естудиантес е била люлка на някои от най-големите имена във футбола в Аржентина, но една фамилия със сигурност се е превърнала в синоним на клуба от Ла Плата.
През 60-те и 70-те години Хуан Рамон Верон е сред звездите по време на един от най-успешните периоди в историята на клуба. С изящната си техника и головете си помага на тима да спечели три поредни трофея от Копа Либертадорес, както и за триумфа над Манчестър Юнайтед за Междуконтиненталната купа през 1968-а.
30 години по-късно синът му Хуан Себастиан Верон изгря на футболната сцена и игра за някои от най-големите клубове в Европа, сред които и Юнайтед. След това се върна в Ла Плата и през 2009 г. вдигна първия трофей от Копа Либертадорес от златната ера.
За малко да повтори и друго постижение на баща си и да повали още един от гигантите на световния футбол - в случая Барселона на Пеп Гуардиола, но каталунците спечелиха Световното клубно първенство след късен изравнителен гол на Педро и победен такъв на Лионел Меси в продължения.
Сега се появи нов Верон. 20-годишният Деян дебютира за Естудиантес през уикенда, превръщайки се в третото поколение Верон, който носи екипа на аржентинския гранд.
Juan Sebastien Veron's son Deian makes his debut for Estudiantes, the third generation of the family to play for the club. pic.twitter.com/AN7SGnuTeD
— Gavin Cooney (@gcooney93) March 8, 2021
Подобни футболни генерации са почти невиждани на най-високото ниво в световния футбол. Но, разбира се, имаме и други примери.
Дебютът на Даниел Малдини за Милан през февруари 2020-а го превърна в третото поколение Малдини в редиците на "росонерите" след легендарните Чезаре и Паоло.
Уругвайският Пенярол пък е бившият дом на полузащитника Хуан Карлос Корасо, след което там играят зет му Пабло Форлан и внукът му Диего, като и тримата се превръщат в паметни имена за уругвайския футбол.
"През миналата година бях преследван от много контузии, заради което ми бе много трудно. Имаше много сълзи, гняв, разочарование. Но сега отварям нова страница. Искам да задържа фамилията ни на върха. Династията продължава", каза Деян след дебюта си.
Верон е роден през 2000 година, докато баща му носеше екипа на Лацио в Италия, след което израсна в Англия по времето на Хуан Себастиан в Юнайтед и Челси. След като семейството се прибра в Ла Плата, Деян се присъединява към академията на Естуадиантес.
Вече споменатите контузии му пречат да влезе в първия отбор по-рано, след като става част от резервите на 17. Към края на 2020-а, след като аржентинският футбол се посъвзе от пандемията от COVID-19, започна да намира място на резервната скамейка.
Въпреки че баща му е президент на клуба от 2014-а, не може да говорим за никакъв непотизъм тук. Деян трябва сам да извоюва мястото си в първия отбор, а след като вече го направи, негова работа е да го задържи, едва след което ще може да мисли за нещо по сериозно и да тръгне по стъпките на баща си към Европа.
Що се отнася до стила му на игра, 20-годишният аржентинец смята, че прилича повече на баща си, но желанието за победа е закодирано в ДНК-то му още от дядо му.
"Със сигурност приличам повече на баща си отколкото на дядо си по стил на игра заради позицията, на която играя и заради начина, по който играя с топката. Но съм наследил желанието за победа от дядо", споделя Верон пред официалния канал на аржентинското първенство през февруари.
Талантът сподели още радостта от получаването на фланелката с №11, която му бе дадена от новия старши-треньор Рикардо Желински: "Този номер е символ за Естудиантес, за моето семейство и за фамилията Верон, за всичко, което баща му и дядо ми са постигнали с него на гърба. Надявам се да успея да продължа по техните стъпки."
Промотирането на Деян Верон идва в перфектен момент за клуба. Естуадиантес преживя кошмарна 2020 година, като в един момент бяха попаднали в ужасна серия от над 700 минути без отбелязано попадение.
С пристигането на новия треньор Желински и с двама представители на фамилията Верон - един на терена и един начело на клуба, Естудиантес се надява на по-добри дни.
