Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да използваш нацистки изследвания, за да спасиш животи - морално или не?

От ракетите "Аполо" до нови лекарства за третиране на ХИВ, някои научни достижения се реализират по спорни начини. Трябва ли да се помирим с употребата им? (на снимката: нацисткият учен Вернер фон Браун в САЩ) Снимка: Getty
От ракетите "Аполо" до нови лекарства за третиране на ХИВ, някои научни достижения се реализират по спорни начини. Трябва ли да се помирим с употребата им? (на снимката: нацисткият учен Вернер фон Браун в САЩ)

По повод 50-та годишнина от кацането на Луната новинарската станция от Вашингтон WTOP публикува биографията на "брилянтния" ракетен конструктор Вернер фон Браун, който е погребан в американския град Александрия през 1977 г. Статията предизвика скандал и бързо беше изтеглена.

Причината? Тя пропускаше да спомене факта, че фон Браун е бил нацист.

Малко са кътчетата на научния напредък, които не са били опетнени в някой момент от историята си от неморално или неетично поведение. Физиката, биологията, зоологията, медицината, психологията, ваксините, антропологията, генетиката, диетологията, инженерната наука: всички те изобилстват от открития, направени при обстоятелства, които могат да се опишат като неетични, дори незаконни.

Как би трябвало да възприемаме употребата на това познание? Особено когато то може да послужи чудесно на цивилизацията или дори да спаси животи?

Присъствието на фон Браун в програмата "Аполо" не е било необичайно изключение. Повече от 120 германски учени и инженери са се присъединили към него там, включително бившият офицер от СС Курт Дебус (който става директор на оперативния център по изстрелвания на НАСА) и Бернхард Тесман (проектант на огромната сграда Vertical Assembly Building в сегашния космически център "Кенеди").

Те са били сред 1600 учени, вербовани от шпиони като част от операция "Пейпърклип" в края на Втората световна война. Всички са били предпазени от наказателно преследване за престъпленията си и с осигурен безопасен достъп в САЩ, където им е било разрешено да продължат работата си.

Съюзническите сили също така са взели и други нацистки иновации. Нервнопаралитични агенти като табун и зарин (които са послужили като основа за разработката на нови инсектициди, както и на оръжия за масово поразяване), средството срещу малария хлорохин, метадонът и метамфетамините, както и медицински изследвания на хипотермията, хипоксията, обезводняването и други, са резултат от експерименти върху хора в концлагерите.

Плочите от дървесни частици (ПДЧ), някои форми на синтетична гума и газираната напитка Fanta също са разработени от германците по времето на нацизма.

Това обаче далеч не е еднократна инжекция от неетични изследвания в научното познание. В продължение на 40 години, от 1932 г. нататък, учените в университета "Тъскигий" в Алабама следят развитието на сифилиса при стотици бедни чернокожи мъже – никой от които не получава диагноза или лечение, въпреки че антибиотикът пеницилин, който би могъл да излекува болестта, по това време вече е достъпен.

В свързано изследване, американски лекари през 40-те години умишлено заразяват нищо неподозиращи пациенти с предавани по сексуален път заболявания, за да изучават болестите.

Тъй като са се опасявали от скандала, който това би могло да предизвика, експериментите се извършват в Гватемала.

От 1955 до 1976 г. в рамките на така наречения "Злополучен експеримент" стотици жени с предракови образувания са оставени без лечение, за да се провери дали ще развият рак на матката. Подробности за изследването излизат на бял свят едва след експозе от две активистки за грижи за женското здраве — Сандра Кони и Филида Бънкъл. Провелото се в Нова Зеландия изследване се надява да провери теориите за важността на ранната интервенция, но по-късно разследване на експеримента критикува това как лекарите са третирали пациентите.

Ваксината срещу полиомиелит – и много други медицински постижения – дължи съществуването си на човешки клетки, взети от тялото на Хенриета Лакс без нейно знание или съгласие, и тя така и не е получила никакво заплащане за комерсиализацията им. Клетъчните култури, отгледани от тези първоначални образци, са използвани в безброй изследвания на лекарства, токсини и вируси, и също така са употребени за изучаване на човешкия геном.

През 50-те години Робърт Хийт е сред първопроходците в употребата на електроди, имплантирани в мозъка, като в един случай прави опит да промени сексуалната ориентация на пациент. Сега подобни технологии се използват за лечение на епилепсия, болестта на Паркинсон и наскоро анонсираната невронна връзка на Илон Мъск.

Не е скандално да се твърди, че тези експерименти не е бивало никога да се случват. Но след като те вече са се случили, какво трябва да правим с информацията, получена от тях?

"Базовата интуиция диктува, че ако дадена информация е придобита по неетичен начин, но ние все пак използваме тази информация, ставаме съучастници в извършеното в миналото", коментира Дом Уилкинсън, специалист по медицинска етика в Оксфордския университет. Това е разпространен възглед, дори и сред хората, които използват подобни открития.

В публикация в изданието по въпросите на биоетиката Hastings Centre Report през 1984-а, Кристин Моу си спомня разговор с Джон Хейуърд, водещ експерт по хипотермия в университета на Виктория, Британска Колумбия, който е използвал нацистки данни в изследванията си.

"Не искам да се налага да използвам тези данни, но няма други и няма да има други в един етичен свят. Донякъде си намирам благовидно оправдание. Но да не ги използвам би било също толкова зле", казва той.

Дом Уилкинсън е на мнение, че резултатите от подобни изследвания "много рядко осигуряват ключова важна информация" сами по себе си. "В основната си част, научната информация е като парченце от пъзел: тя се вписва в общата картина", обяснява той.

Ракетата V-2, по която фон Браун е работил в Германия. Снимка: iStock / Getty

Приносът на Вернер фон Браун към космическата програма "Аполо" може и да е бил сериозен. Невъзможно е обаче да преценим дали НАСА не биха могли да измислят как да кацнат на Луната без негова помощ и без познанията, които той е придобил, докато е работил върху нацистката ракетна програма V-2.

Междувременно резултатите от "Тъскигий" и "Злополучния експеримент" не променят драстично разбирането ни за сифилиса или рака: данните от тях не са толкова полезни, че с отвращение да ги приложим, за да помагаме на пациентите в наши дни.

Човек може да се изкуси да мисли, че неетичните медицински практики са останали в миналото; че замесването на съвременната медицина с неморалността е било неприятно изключение от средата на XX век; както и че с времето тогавашните научни изследвания ще залязат в научна ирелевантност. Може да си казваме, че оттук нататък всичките ни начини за събиране на данни ще бъдат коректни, а откритията ни — етично обосновани.

За съжаление обаче не е така.

По подобие на изследванията на сифилиса в Гватемала, много клинични изпитания и до този момент се провеждат в развиващи се страни, на практика по същите причини: регулациите там са по-слаби и рискът от лоша реклама от евентуален негативен изход намалява.

Доклад от 2008 г., публикуван от Центъра за изследвания на дейността на мултинационалните корпорации, разкрива подробности за много такива неетични изпитания, проведени в Индия, Нигерия, Русия, Аржентина и Непал, както и в други страни. Той разкрива неогласените смъртни случаи на 14 жени в Уганда по време на изпитания на лекарството срещу предаване на ХИВ Nevirapine.

Също така от доклада става ясно, че осем пациенти в Хайдерабад, Индия, са починали по време на изпитания на противосъсирващото лекарство стрептокиназа – и нито един от тях не е бил информиран, че участва в експеримент.

Поривът да се направи нещо добро с данните – дори и те да са придобити по неетичен начин – е свързан с отделни проблеми. Освен че се носи бремето на съучастничеството, дали употребата на резултатите е аргумент за сегашни и бъдещи учени, че е по-добре да се търси прошка, вместо да се иска разрешение?

Уилкинсън изтъква случая с китайски учен, който заяви през 2018 г., че е създал първите бебета с редактирани гени. Определя го като "поразителен пример", защото според него ученият е бил мотивиран от славата, свързана с това да бъде първи. На тази позиция е и Здравната комисия на Китай, чието разследване стигна до извода, че ученият "незаконно е извършил изследването от стремеж към лична слава и изгоди".

Според Уилкинсън трябва да полагаме усилия да не оправдаваме поведението на хора, които извършват престъпления заради славата, или да им даваме така желаната от тях популярност.

Но дори и ако можем да разделим действията на хората от научното познание, което създават, като заклеймяваме едното, докато вършим добро чрез другото, все още не сме се измъкнали от моралния лабиринт.

Какво се случва, когато проблематичното изследване още не е проведено – но би могло да бъде?

С подобен спорен казус се занимава бордът на здравното министерство в шотландските градове Глазгоу и Клайд. Причината са кръвни проби от повече от 3 млн. шотландци, които са били вземани като част от рутинен тест, извършван върху всички новородени с цел проверка за различни генетични заболявания.

От 1965 до 2003 г. така и не е било искано разрешение от родителите за запазването на кръвните проби, което означава, че цялата база данни от законова гледна точка е спорна.

Случаят с кръвните проби в Шотландия показва как практики, приемани за обичайни години наред, в един момент могат да се окажат доста спорни. Снимка: iStock / Getty

Като най-старата и голяма колекция от неонатални карти "Гътри" (както са известни тези архиви), базата предлага необичайно широк поглед върху генетичното състояние на страната и поради това представлява уникален ресурс за медицинските изследователи. Но заради проблемите с начина, по който са вземани тези проби, в момента има мораториум върху провеждането на изследвания на база тези карти.

Здравните власти в Шотландия сега провеждат консултации с учени, специалисти по етика, пациенти и граждани какво би трябвало да се направи с "картите Гътри".

Един от вариантите е да се разреши на хората, които са против, да се откажат от каквото и да е участие в каквито и да е изследвания на база тези карти – но да се демонстрира, че със задна дата адекватно е било поискано разрешение от 3 милиона души не е лесна задача.

Присъщо на човека е да се опитва да търси добро в лоши ситуации. Дори и във Варшавското гето лекарите от еврейски произход са водили старателно бележки за здравето на другите хора в гетото, данни, които са били изнесени контрабандно и по-късно публикувани във фундаментално изследване за ефектите и болестите, причинявани от гладуването.

"Решението да се използват данните не бива да се взема без съжаление, или без признаване на невъобразимия ужас, при който те са били придобити," пише Кристин Моу за нацистките изследвания.

"Не можем дори косвено да демонстрираме каквото и да е одобрение към такива методи. Нито обаче нехуманността на експериментите трябва да ни заслепява за възможността нещо добро да може да бъде изградено от пепелта."

Най-четените