Хокейният мач на монитора зад бара служи като приятен визуален фон, докато вечерям.
Отпивам от бирата, докато играчите се събират около шайбата, белите им екипи преминават в червено и стиковете им се сблъскват целенасочено за малка, бърза черна точка. Още резки движения, някои от атлетите изостават, докато други бързат напред в преследване на целта: да контролират шайбата.
Отпивам още глътка.
Двама мъже, по един от всеки отбор, се засилват към черната точка, докато тя се плъзга към долната стена на хокейното игрище, а останалите играчи се разполагат на позиция зад тях, като се движат постоянно и се стремят да доминират непосредствената си околност.
Всеки играч на леда има специфична роля. После, някъде на средата на втората бира нещата си идват на мястото.
"Сякаш играят League of Legends в реалния живот", мисля си аз. "Господи, мисля, че най-после започвам да разбирам хокея".
Нека върнем малко нещата назад: израснала съм със спорта.
Пробвах всичко като дете - гимнастика, уроци по танци, изкуство, обучение по музика, туризъм, бейзбол, баскетбол и волейбол, плюс много други. Е, спортът е това, което наистина се задържа в живота ми (заедно с Хари Потър).
Играла съм волейбол, софтбол, футбол и баскетбол от основното през средното училище, в горните класове водех тенор-саксофонната секция в училищния оркестър. (И да, да свириш в маршируващ оркестър изисква абсурдни количества спортен дух).
До осми клас стаята ми беше окичена с футболни знаменца и все още пазя тениска на Джейсън Кид от ерата на Phoenix Suns някъде в гардероба на къщата на майка ми. Искам да кажа, че не съм нова в спорта. Харесвам спорта.
Но онова, което наистина обожавам са електронните спортове.
Професионалният гейминг, както е известен още електронният спорт, е бързо процъфтяваща индустрия благодарение на онлайн стрийминг сайтове като Twitch. А League of Legends е една от най-големите игри в този бизнес.
Тя също така е и любимата ми игра от професионалните.
Twitch редовно домакинства на всеки про-турнир по League of Legends, повечето от които включват анализатори като в ESPN, коментатори и гигантски видео табла с резултатите.
Други електронни спортни игри получават сходно отразяване в реално време - от StarCraft до Counter-Strike и Dota 2.
League of Legends обаче държи постоянно място в раздела Featured Games на Twitch, наравно с други редовно присъстващи на заглавната страница като Hearthstone, Dota 2, Minecraft и Counter-Strike: Global Offensive.
За незапознатите, League of Legends е игра тип MOBA (мултиплеър онлайн бойна арена), където два отбора от по пет души се борят, за да преодолеят защитите на противниците и да унищожат базата на врага.
Riot, разработчиците на League of Legends, са създали герои специфично за всяка роля в играта: атакуващи (damage-dealers), лечители (healers), магове (spellcasters), защитници (tanks) и такива с различни помощни функции (utility champions).
Самите герои имат богата предистория - врагове и съюзници, принцове и крадци, магьосници и зомбита, убийци и пришълци.
Да гледаш как професионалните играчи избират шампионите си е също толкова увлекателно като същинската игра - има огромен стратегически аспект в създаването на силен, балансиран отбор.
Но вълнението, което изпитвам, когато гледам League of Legends е ново, различно и по-осезаемо от всичко, което съм изпитвала при гледане на хокей или футбол.
Може би пък повече се асоциирам с воин-принцеса или вечно тъжна мумия, отколкото с Уейн Грецки или Том Брейди.
Или е по-лесно да потопя съзнанието си в пикселизирана джунгла, отколкото в реален леден хокеен терен.
Така или иначе, един факт остава: електронните спортове предизвикват силни емоции у мен, докато традиционните спортове само карат сърцето ми да се забърза малко.
И не съм единствена: 134 млн. души гледат електронни спортове в световен мащаб, а League of Legends е донесла около 1 млрд. долара приходи само през 2014-та.
През 2013-та шампионатът по League of Legends продаде всички места в Стейпълс Сентър в Лос Анджелис и имаше 32 млн. зрители онлайн.
В последните няколко години Китай и Великобритания дори построиха специализирани стадиони само за електронни спортове.
С подобна огромна, ентусиазирана аудитория за е-спортове е лесно да предположим, че няма значение какво смятат някои хора за тях.
Не би трябвало да е важно как "другите хора" наричат електронните спортове, които лично аз обичам.
Да, но все пак е важно.
Особено когато тези други хора са президентът на ESPN Джон Скипър, който отрича електронните спортове като "спортове" или радиоводещият на ESPN Колин Каухърд, който наскоро каза: "Ако някога бъда заставен да отразявам мъже, които си играят на видеоигри, ще се оттегля", преди да сравни електронните спортове с изстрел в лицето.
Това беше точно след като ESPN2 излъчи колежански турнир по Heroes of the Storm, първият (но със сигурност не последният) електронно-спортен мач, който някога е бил показван на живо по ESPN TV.
Да, League of Legends е фентъзи, за разлика от хокея, но аналогиите са налице.
Контролирай шайбата/контролирай дракона; удряй шайбата, за да попадне в мрежата/атакувай кулата; подай шайбата на нападателя/отстъпвай жертвата на партньора; дясно крило, център, ляво крило/долна, средна и горна ивица.
Това е дълбоко стратегическа игра за бързи рефлекси, която става по-интересна, а не по-глупава благодарение на фентъзи елементите си.
В крайна сметка Питър Джаксън направи шест филма и спечели милиарди долари, като показваше войни между елфи, магьосници и гиганско, светещо око.
Освен това, традиционните спортове могат да звучат също толкова глупаво като електронните спортове, също могат да бъдат лишени от нюанси и сведени до основна, груба битка.
Обяснете американския футбол с най-прости понятия и той се превръща в игра, в която "ловиш топка".
За бейзбола е "удряш топка и тичаш в кръг".
Обикновеният футбол: "риташ топка".
Хокей: "удряш шайба".
Тенис: "прехвърляш топка над мрежа".
А League of Legends е "играеш видеоигра".
