Планетата ни е пълна с изоставени мини, а с прехода към зелена енергия те ще стават все повече.
А за да може да завърши тази трансформация, още се търси отговорът на един основен въпрос - как да се реши проблемът с непостоянството на енергията, която идва от възобновяемите източници и най-вече слънцето и вятъра. Тоест как излишният ток, генериран в слънчеви дни, да се съхранява за облачни или зимни.
Според учените от Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) в Австрия комбинация от първото и второто може да е част от решението на въпроса - свръхпроизведената енергия може да се съхранява в изоставените мини.
Те могат да осигуряват съхранение на до 70 теравата, което е колкото дневната консумация на ток на цялата ни планета, смятат от института.
Това е и по-евтино - мините вече имат основната необходима инфраструктура и са свързани с електрическата мрежа, което намалява разходите. Освен това може да реши поне частично проблема и с работните места - цели градове и региони западат, когато подобен бизнес бъде закрит, обяснява Юлиян Хунт, учен от IIASA и основен автор в проучването.
За целта обаче е нужен един основен компонент - батерии, които да съхраняват енергията. Според института за приложен системен анализ това може да са т.нар. гравитационни батерии, които също все още се разработват и се смятат за една от устойчивите нови технологии за складиране на ток.
Те, за разлика от литиево-йонните батерии, които работят на базата на електрохимичен процес, са механични.
При литиево-йонните са нужни и огромни количества литий и редки метали, добивът на които има екологична цена, освен това е скъп. Батериите се разреждат и капацитетът им на съхранение намалява с времето.
Гравитационните батерии от своя страна биха могли да са доста по-евтини, дълготрайни и безвредни за околната среда.
Концепцията им е най-добре представена от помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), при които се използва една и съща вода в два резервоара. Единият е над другия, а падащата заради силата на гравитацията вода от горния задвижва турбини, които произвеждат ток.
При пиково потребление на ток водата се пуска от горния към долния басейн и произвежда електричество, а при ниско търсене се изпомпва обратно нагоре.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Технологията на гравитационните батерии използва излишната енергия от възобновяеми източници, с която се повдига тежест - вода като в случая с ПАВЕЦ, или пясък - в случая с изследването на института в Австрия. Когато има нужда от електричество, тежестта се спуска, захранва генератор и произвежда енергия, докато пада надолу.
Версиите на този тип батерия са доста, като най-простата и стара са някои часовници с махало, които се задвижват от силата на гравитацията.
Разработеният при експеримента на IIASA вариант е с тежест от пясък, която се повдига с екстра тока при пиково производство. При нужда от ток, тежестта се пуска, завърта турбина и генерира ток с помощта на гравитацията.
Нужните големи и дълбоки пространства за съхранение на батериите пък са именно изоставени минни шахти, а пясъкът се движи между камерите им нагоре или надолу според енергийните нужди. За подобни батерии са нужни поне 300 метра дълбочина за достатъчно дълго пропадане и набиране на скорост.
Учените от института твърдят, че така могат да се осигуряват между 7 и 70 теравата енергия, а инвестиционните разходи са ниски. При представения модел се ползват вече изградените асансьори в мините за контейнерите с пясък.
"За да декарбонизираме икономиката, трябва да мислим за енергийна система, базирана на иновативни решение със съществуващите ресурси", смята Бехнам Закери, друг от авторите на проучването на IIASA.
"Да превърнем изоставените мини в енергийни складове е един от примерите за многото решения, които са около нас. Ние просто трябва да променим начина, по който ги използваме", допълва той.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
