Аварията в АЕЦ "Чернобил" се ад за хората, но се оказва рай за животните в поразената зона.
От инцидента насам оцелелите котки, кучета и диви животински видове живеят необезпокоявани от човека. В момента забранената зона около избухналата централа и град Припят са населявани от стотици безпризорни кучета, избягали от принудителното им изтребление.
Те са любимци на пазачите на зоната, но освен това могат да се окажат ценен източник на информация доколко човекът може да издържи на продължително излагане на радиация и как тя влияе на ДНК-то ни.
От 2018 г. насам Медицинският университет на Южна Каролина изследва кучетата на Чернобил и сега вече има първите си по-категорични заключения.
Учените от университета от 5 години събират ДНК проби от четириногите, за да проследят как организмът им се променя през поколенията.
Те предупреждават, че заключенията им далеч не са окончателни, но разполагат с първите по-любопитни находки, след като сравняват пробите от чернобилските кучета и тези на кучета от останалата част от света.
Кучетата в забранената зона са наследници на домашни кучета, които са успели да се измъкнат от изтреблението на ликвидаторите. Част от тях са умрели заради повишените нива на радиация, но други успяват някак си да се адаптират и да живеят в суровите условия на зоната.
От университета разделят кучетата на Чернобил на две основни групи - тези, които живеят в централните части на забранената зона и в Припят, и тези, които са в периферията. Двете групи оформят общо 15 големи кучешки семейства, всяко от които със сходни гени.
Повечето от четириногите произхождат от чистокръвни кучета, най-вече от овчарски породи. Гените им обаче са толкова изменени, че не се срещат в никое друго куче по света.
Чернобилската популация също така живее по свои собствени правила и логика - най-силният ѝ размножителен период не е през пролетта и есента, а само през лятото. През зимата популацията по естествен път намалява заради по-оскъдните ресурси, но никога не е дори близо до изчезване.
За генетичното разнообразие допринасят както високите нива на радиация, така и кръвосмешенията, но специалистите от Южна Каролина подчертават, че за момента не могат да установят кой от двата фактора оказва по-голямо влияние.
"Как се оцелява в такава среда в продължение на повече от 15 поколения?", задават си въпроса експертите.
По-важното е, че след като разберат как кучетата успяват да оцелеят в Чернобил, те ще могат да приложат сходни алгоритми към човешкия организъм и неговата издръжливост на радиация, свръхниски температури и глад.
Габриела Спатола от екипа медици и ветеринари смята, че ядрен инцидент от подобна величина рано или късно отново ще се случи, но е възможно вече да разполагаме с далеч повече знания.
Пред Gizmodo Спатола припомня, че кучетата и хората не са драстично различни и именно по тази причина находките на екипа ѝ са толкова ценни и любопитни.
До момента на инцидента в АЕЦ "Чернобил" се гледаше сравнително едностранно, отчасти заради съветската цензура.
По официални данни на СССР са загинали едва 31 души, а оценка на онези, които са починали или са перманентно увредени от радиацията липсва.
От университета в Южна Каролина са реалисти и не очакват изведнъж да се окаже, че човекът може да издържа на радиация и тя да не го уврежда.
Те обаче са обнадеждени, че информацията ни в тази насока тепърва ще се обогатява и обновява и то благодарение на чернобилските кучета.
