Технологичният процес е достигнал до ниво, при което най-бързият начин за пътуване в момента - със самолет - позволява все по-достъпно и лесно да достигаме до различните точки на света.
Някога едно презокеанско пътуване е продължавало с дни и седмици, докато днес се случва за часове.
И все пак дългите полети могат да бъдат истинско мъчение. Полетите, които продължават по над 15-16 часа, се превръщат в норма и повече авиокомпании започват да предлагат подобни линии, защото възможностите на самолетите стават все по-големи и те имат по-голям потенциал да изминават дълги разстояния.
Само че скоростта им така и не се увеличава и остава подзвукова. Например най-разпространените два модела за последните няколко десетилетия са Boeing 737 и Airbus A320, чиято максимална скорост не надвишава 900 км/ч и е доста далеч от звуковата бариера от 1235 км/ч.
Разбира се, досега не са липсвали опити за създаването на свръхзвуков пътнически самолет. Легендарният френско-британски Concorde служи 27 години до 2003 г., но е принудително пенсиониран заради загуба на интерес към него и нерентабилност на полетите след катастрофа няколко години по-рано.
От своя страна съветският Ту-144 лети само две години в края на 70-те, преди и той да бъде приземен окончателно след катастрофа през 1978 г.
Тези самолети са проектирани с идеята да се скъси драстично времето на дълги презокеански полети, като за Concorde оптималната круизна скорост е била около 2150 км/ч. Така е поставен и рекордът за най-бърз пътнически полет през Атлантическия океан, когато през 1996 г. машина на British Airways лети от Ню Йорк до Лондон за по-малко от 3 часа.
Тук обаче идва и един от големите проблеми на свръхзвукови пътнически самолети.
Една от причините за провала на Concorde не се крие в някакъв дефект или проблем на конструкцията, като той е считан за един от най-безопасните самолети изобщо създавани някога. За цялата си служба претърпява един-единствен инцидент.
Проблемът е съвсем друг и е свързан с изключителния шум, който създават тези самолети заради преминаването на звуковата бариера. Това провокира САЩ да забрани Concorde над територията на страната отвъд атлантическото крайбрежие, а след това подобни забрани налагат и много други държави.
Притесненията тогава са, че шоковите вълни, които се създават при движение със свръхзвукова скорост, могат да бъдат опасни за слуха на хората и дори за някои сгради. Затова и различните регулаторни органи по света забраняват рутинните пътнически полети със свръхзвукова скорост.
Идеята обаче не остава забравена. Просто технологиите в онези години все още не са позволявали да бъде създаден достатъчно "тих" свръхзвуков пътнически самолет.
По всичко изглежда, че сега това е напът да се промени.
Историята на американските самолети X се простира още от първия успешен тестов свръхзвуков полет през 1947 г. на Bell X-1. От тогава насам повечето експериментални модели на военновъздушните сили и НАСА започват да носят обозначението X и създават основата на революционни апарати, достигнали Луната или преминали шест пъти скоростта на звука чрез управлението на пилот.
Сега, през 2023 г., най-новият X-59 QueSST (Quiet SuperSonic Technology) има за цел да направи истинска революция във въздухоплаването.
Това е проект на НАСА и Lockheed Martin - или по-точно специализираното звено Skunk Works в рамките на технологичния гигант, което в исторически план е създало революционни машини като първия стелт бомбардировач F-117, шпионския самолет U-2, както и съвременните изтребители F-22 и F-35.
В случая не става въпрос за военна технология, а за проект за пътнически самолет, който се очаква тази година да направи своя първи тестов полет.
По отношение на дизайна абсолютно всичко е проектирано така, че да ограничи шума от движение, като намалява максимално много създадените шокови вълни и ги разпределя равномерно по корпуса на самолета. Това трябва да се случи успешно при 1700 км/ч тестова скорост и височина от 16 800 метра, която е нормална за полет на пътнически самолет.
Дългият нос на самолета е цели 12 метра и заема над една трета от цялата дължина на фюзелажа с идеята шоковите вълни, идващи от предната част, да не се съединяват с тези от голямото делта крило. Двигателите от своя страна се намират над крилото, вместо под него, както е при Concorde, така че шумът да не върви надолу към земята.
"Винаги сме се шегували, че X-1 е счупил звуковата бариера и сега се опитваме да я поправим", казва Катрин Бам, ръководител на проекта Low Boom Flight Demonstrator към НАСА. "Шумът на X-59 ще бъде незабележим за хората. Като далечна гръмотевица или затваряне на вратата на колата съседа ви. Ще се слее с всекидневните шумове."
Плановете са самолетът да бъде тестван над населени места в САЩ и да бъдат събрани достатъчно данни, които да убедят правителството да отмени забраната и да привлекат интереса авиокомпаниите.
От там нататък ще започнат тестове за надеждност, защото самолетът ще трябва да покаже не само, че е безшумен, но и че е способен да превозва пътници напълно безопасно.
А за това ще е нужно нещо по-голямо от текущия прототип.
"X-59 е горе-долу с размера на изтребител", смята д-р Кристофър Комбс от Тексаския университет. "Следващият въпрос е могат ли да го направят голям като 737?".
