Разкриването на космоса изисква не само много пари, но най-вече идеи и иновативност. Концепции, които хвърлят поглед далеч напред във времето и насочват науката към бъдещето.
Точно с това се занимава Институтът за напреднали изследвания към НАСА (NIAC) и неговата програма за развитие на концепции за бъдещето. Не просто фантастика, като от някой филм, а истински технологии с потенциал да бъдат осъществени.
Като например въздушни линии за най-големия спътник на Сатурн, "отглеждане" на тухли на Марс или тръбопровод за пренос на кислород на Луната.
Затова всяка година NIAC събира идеи от различни технологични центрове, компании или университети и преценява кои от тях имат най-голям потенциал за развитие.
"Това са първоначалните проучвания през Фаза I. Те помагат на НАСА да определи дали тези футуристични идеи биха могли да поставят началото на бъдещи възможности за изследване на космоса", казва Майкъл Лапоант, изпълнителен директор на програмата.
При успех във Фаза I се преминава към следващ етап, където изследователите получават повече финансиране и още две години за по-нататъшно развитие на проектите си. До Фаза III стигат само няколко идеи.
Тази година са одобрени общо 14 проекта, като 10 от тях са на екипи, които участват за първи път в проекта. Както всеки път, и сега има някои особено интересни идеи.
AirTitan
През годините са се появявали различни концепции за изследване на Титан, който е най-големия спътник на Сатурн и вторият най-голям в Слънчевата система.
Идеята на планетарния учен Куин Морли обаче е свързана с нов вид автономен летателен апарат с възможност както да лети в гъстата и изключително тежка атмосфера на Титан, така и да плува в неговите езера и морета.
Ученият предвижда ежедневни полети за AirTitan, който ще събира и анализира проби. Спътникът е от особен интерес за науката, тъй като се счита за място с потенциал да бъде намерена пребиотична органична химия. Все пак изключително гъстите въглеводородни езера и морета могат да представляват проблем.
Според Морли решението е специално надуваемо покритие на крилата на машината, което предлага "устойчивост и смекчаване на проблемите при натрупване на утайка".
Междузвездно придвижване
НАСА поставя задача на Артър Давоян от Калифорнийския университет в Лос Анджелис да доразвие своята концепция за задвижваща система от лъчи, която инженерът предвижда като средство за транспортиране на тежки космически кораби до цели в Слънчевата система и дори в междузвездното пространство.
Въпросната система ще използва основен лъч, съставен от микроскопични хиперскоростни частици, които ще дават тяга на летателни апарати. За разлика от други концепции, тази увеличава значително обхвата на всяка една потенциална мисия.
Според Давоян системата има потенциал да пренася кораби на разстояние 100 пъти това между Земята и Слънцето за около три години.
"Отглеждане" на тухли на Марс
Изпращането на хора за постоянно на Луната е подготовка за изграждане на колонии на Марс. Там те ще трябва да си построят жилища, но с материали от Земята, които се изпращат чрез скъпоструващи отделни мисии. Конгри Грейс Джин от Университета на Небраска-Линкълн дава възможно решение.
"Вместо да се изпращат сглобяеми елементи на Марс, част от оборудването на местообитанията може да се направи от местни материали, като се използват цианобактерии и гъби", пише в своето изследване Джин.
Според нея тези микроби могат да генерират биоминерали и полимери, които да послужат за спойка на марсианския реголит и да го превърнат в градивен елемент за сглобяване на като подове, стени, прегради и дори мебели.
