Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бананите не растат по дърветата и още митове, които са напълно погрешни

 Бананите растат по дървета 

Да, бананите растат на нещо, което доста наподобява дърво, може би и затова най-честно когато ви попитат – казват, че растат по дървета. Всъщност банановото растение е от рода на тревистите растения, макар че могат да достигнат височина от над 7 метра. 

Ако пък внимателно се вгледате в банановото растение, ще забележите, че то няма характерните за дърветата фибри в стеблото. Растението има здрава основа и плътни, жилави листа, но няма стебло и клони. Снимка: iStock
Бананите растат по дървета

Да, бананите растат на нещо, което доста наподобява дърво, може би и затова най-честно когато ви попитат – казват, че растат по дървета. Всъщност банановото растение е от рода на тревистите растения, макар че могат да достигнат височина от над 7 метра.

Ако пък внимателно се вгледате в банановото растение, ще забележите, че то няма характерните за дърветата фибри в стеблото. Растението има здрава основа и плътни, жилави листа, но няма стебло и клони.
 Кучетата са пълни далтонисти 

В доста художествени филми кучетата са представени като пълни далтонисти. Модерната наука обаче вече опровергава този мит. Да, кучетата не могат да виждат цветовете като хората, но далеч не са пълни далтонисти.

Те могат да виждат жълтия, зеления и синия цвят, както и комбинация между тях. За зрението им обаче са далеч по-важни светлината, контрастът, както и скоростта, с която се движат обектите. Така че всъщност частичният им далтонизъм не им пречи особено. Снимка: unsplash.com, Jamie Street
Кучетата са пълни далтонисти

В доста художествени филми кучетата са представени като пълни далтонисти. Модерната наука обаче вече опровергава този мит. Да, кучетата не могат да виждат цветовете като хората, но далеч не са пълни далтонисти.

Те могат да виждат жълтия, зеления и синия цвят, както и комбинация между тях. За зрението им обаче са далеч по-важни светлината, контрастът, както и скоростта, с която се движат обектите. Така че всъщност частичният им далтонизъм не им пречи особено.
 Исус Христос е роден на 25 декември 

Римляните са чествали зимното слънцестоене в периода 17-25 декември като този своеобразен зимен фестивал е включвал пирове, подаръци и време, отделено за най-близките. Когато в началото на VI век се покръства император Константин, християнската църква си "присвоява" празника и го обявява за рождената дата на Христос.

Библията не посочва конкретна дата, на която Спасителят е роден. "Нова католическа енциклопедия" вади заключението, че "действителната дата, на която е роден Исус, не е известна". Същото се посочва и в "Енциклопедия на ранното християнство".

В Библията обаче има някои насоки, които биха могли да ни подскажат кога е роден Христос и това със сигурност не е през зимата. Според Евангелие на Лука пастирите живеели на открито и били на нощна стража, за да пазят стадата си. Добитъкът обикновено оставал навън от края на март до ноември и е прекарвал зимата на закрито. Снимка: Newmarket Films
Исус Христос е роден на 25 декември

Римляните са чествали зимното слънцестоене в периода 17-25 декември като този своеобразен зимен фестивал е включвал пирове, подаръци и време, отделено за най-близките. Когато в началото на VI век се покръства император Константин, християнската църква си "присвоява" празника и го обявява за рождената дата на Христос.

Библията не посочва конкретна дата, на която Спасителят е роден. "Нова католическа енциклопедия" вади заключението, че "действителната дата, на която е роден Исус, не е известна". Същото се посочва и в "Енциклопедия на ранното християнство".

В Библията обаче има някои насоки, които биха могли да ни подскажат кога е роден Христос и това със сигурност не е през зимата. Според Евангелие на Лука пастирите живеели на открито и били на нощна стража, за да пазят стадата си. Добитъкът обикновено оставал навън от края на март до ноември и е прекарвал зимата на закрито.
Наполеон е бил нисък

Изключително популярно е вярването, че Наполеон Бонапарт е бил нисък и по тази причина е имал сприхав и войнствен нрав. Този мит дори е дал името си на "Наполеоновия комплекс", който още се нарича "Синдромът на ниския мъж".

Има само един проблем – Наполеон всъщност не е бил нисък. Със своите 1,69 м за времето си той се е водил мъж със среден към висок ръст. Средният мъжки ръст във Франция по това време е 1,64 м.

Историците не са сигурни откъде идва този мит. Една от версиите е разлика между френската и английската мярка за инч като "френският" инч е бил по-дълъг. Затова, когато четат британските исторически извори, мнозина приемат, че Наполеон е бил извънредно нисък за мъж.
 Използваме само 10 процента от мозъка си 

Купища научни фантастики – и под формата на книги, и като филми – ни убеждават, че използваме само малка част от потенциала на мозъка си и ни показват как ако започнем да използваме всичките 100 процента, ще станем супергерои. На места използваните проценти са 10, другаде – 20.

Източниците на този популярен мит най-вероятно са двама учени от Харвард - Уилям Джеймс и Борис Сидис. Те изучават преждевременното развитие на мозъците на свръх надарени деца и оттам стигат до извода, че не употребяваме пълния капацитет на ума си.

Всъщност мозъкът е орган, който не спира да функционира, дори и докато си почиваме или спим. През това време той отговаря за редица процеси, които протичат в човешкото тяло, което означава, че работи на много повече от 10 на сто от възможностите си. Снимка: Getty Images
Използваме само 10 процента от мозъка си

Купища научни фантастики – и под формата на книги, и като филми – ни убеждават, че използваме само малка част от потенциала на мозъка си и ни показват как ако започнем да използваме всичките 100 процента, ще станем супергерои. На места използваните проценти са 10, другаде – 20.

Източниците на този популярен мит най-вероятно са двама учени от Харвард - Уилям Джеймс и Борис Сидис. Те изучават преждевременното развитие на мозъците на свръх надарени деца и оттам стигат до извода, че не употребяваме пълния капацитет на ума си.

Всъщност мозъкът е орган, който не спира да функционира, дори и докато си почиваме или спим. През това време той отговаря за редица процеси, които протичат в човешкото тяло, което означава, че работи на много повече от 10 на сто от възможностите си.
 Айнщайн е бил двойкаджия 

Това е една от онези градски легенди, която успокоява по-неамбициозните заедно с факта, че хора като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг са напуснали университета преждевременно. Митът е подобен на този за ниския ръст на Наполеон – Айнщан не просто не е бил двойкаджия, а се е представял доста добре в училище.

Вярно е, че учителите му са го определяли по-скоро като посредствен, но оценките му са били достатъчно добри, за да може на 9 години да постъпи в елитното училище "Луитполд". Смята се и че на 12-годишна възраст вече е можел да решава уравнения, които са затруднявали доста от по-големите му съученици.

На 16 години се явява на изпит, за да влезе във Федералната политехническа школа на Цюрих и се справя отлично с математика и физика. Ненаучните дисциплини и чуждите езици обаче затрудняват Айнщайн и той не е приет. Възможно е митът за "двойкаджията Айнщайн" да се корени именно в слабото му представяне извън точните науки. Снимка: Wikimedia Commons
Айнщайн е бил двойкаджия

Това е една от онези градски легенди, която успокоява по-неамбициозните заедно с факта, че хора като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг са напуснали университета преждевременно. Митът е подобен на този за ниския ръст на Наполеон – Айнщан не просто не е бил двойкаджия, а се е представял доста добре в училище.

Вярно е, че учителите му са го определяли по-скоро като посредствен, но оценките му са били достатъчно добри, за да може на 9 години да постъпи в елитното училище "Луитполд". Смята се и че на 12-годишна възраст вече е можел да решава уравнения, които са затруднявали доста от по-големите му съученици.

На 16 години се явява на изпит, за да влезе във Федералната политехническа школа на Цюрих и се справя отлично с математика и физика. Ненаучните дисциплини и чуждите езици обаче затрудняват Айнщайн и той не е приет. Възможно е митът за "двойкаджията Айнщайн" да се корени именно в слабото му представяне извън точните науки.
 Различните части на езика усещат различни вкусове 

Всеки е виждал поне веднъж картинка на човешкия език, разделена на различни части, които се предполага, че разпознават различните вкусове – върхът на езика усеща сладкото, задната част – горчивото и т.н. Въпреки, че подобни изображения са навсякъде, включително и в детските енциклопедии, това е мит.

Усетът за различните вкусове е сравнително равномерно разположен по целия език. От LiveScience обясняват, че митът е на повече от век, но никой не си е направил труда да го развенчае. Проучване от 1974 г. най-накрая развенчава легендата.

Ако не вярвате – пробвайте да опитате сол само с върха на езика си. Не, няма да ви се стори сладка. Снимка: iStock
Различните части на езика усещат различни вкусове

Всеки е виждал поне веднъж картинка на човешкия език, разделена на различни части, които се предполага, че разпознават различните вкусове – върхът на езика усеща сладкото, задната част – горчивото и т.н. Въпреки, че подобни изображения са навсякъде, включително и в детските енциклопедии, това е мит.

Усетът за различните вкусове е сравнително равномерно разположен по целия език. От LiveScience обясняват, че митът е на повече от век, но никой не си е направил труда да го развенчае. Проучване от 1974 г. най-накрая развенчава легендата.

Ако не вярвате – пробвайте да опитате сол само с върха на езика си. Не, няма да ви се стори сладка.
 Прилепите са слепи 

Може и да нямат зрението на орлите и на ястребите, но прилепите в никакъв случай не са слепи. Те виждат в черно и бяло като през нощта, логично, зрението им е далеч по-силно, отколкото през деня.

Митът най-вероятно идва от факта, че през деня прилепите не виждат никак добре и това е накарало мнозина да заключат, че са напълно слепи. Истината е, че зрението им е достатъчно силно за средата, която са свикнали да обитават.

За сметка на това ориентацията им е безупречна, благодарение на ехолокацията, която използват и която често дава по-точна информация за местонахождението на предметите от зрението. Снимка: Getty Images
Прилепите са слепи

Може и да нямат зрението на орлите и на ястребите, но прилепите в никакъв случай не са слепи. Те виждат в черно и бяло като през нощта, логично, зрението им е далеч по-силно, отколкото през деня.

Митът най-вероятно идва от факта, че през деня прилепите не виждат никак добре и това е накарало мнозина да заключат, че са напълно слепи. Истината е, че зрението им е достатъчно силно за средата, която са свикнали да обитават.

За сметка на това ориентацията им е безупречна, благодарение на ехолокацията, която използват и която често дава по-точна информация за местонахождението на предметите от зрението.
 Китайската стена се вижда от Космоса 

Много популярно е вярването, че Великата китайска стена е единственият построен от човека обект, който се вижда от Космоса. Най-добре е да спрете да повтаряте тази заблуда на висок глас, защото лесно могат да ви опровергаят. 

От Космоса и особено в ниска орбита се виждат доста резултати от човешката дейност. Колкото до Китайската стена – митът е развенчан не от кого да е, а именно от китайски астронавт на име Янг Лиуей. Той чистосърдечно си признава, че не вижда историческата забележителност и дори предлага някои учебници да бъдат пренаписани. Снимка: Pixabay
Китайската стена се вижда от Космоса

Много популярно е вярването, че Великата китайска стена е единственият построен от човека обект, който се вижда от Космоса. Най-добре е да спрете да повтаряте тази заблуда на висок глас, защото лесно могат да ви опровергаят.

От Космоса и особено в ниска орбита се виждат доста резултати от човешката дейност. Колкото до Китайската стена – митът е развенчан не от кого да е, а именно от китайски астронавт на име Янг Лиуей. Той чистосърдечно си признава, че не вижда историческата забележителност и дори предлага някои учебници да бъдат пренаписани.
 Можете да измерите необходимото количество спагети с лъжицата за паста 

През 2016 г. в интернет се появява сензационна за кулинарите новина – дупката в лъжицата за паста всъщност ви показва колко спагети са ви необходими за една порция. За съжаление на ентусиастите в кухнята се оказа, че това е пълен мит. 

Да, дупката по средата си има предназначение и то е да изцежда пастата. Но различните производители на домакински прибори правят въпросната дупка с различна ширина, така че тя де факто не може да ви служи за мярка. Снимка: iStock
Можете да измерите необходимото количество спагети с лъжицата за паста

През 2016 г. в интернет се появява сензационна за кулинарите новина – дупката в лъжицата за паста всъщност ви показва колко спагети са ви необходими за една порция. За съжаление на ентусиастите в кухнята се оказа, че това е пълен мит.

Да, дупката по средата си има предназначение и то е да изцежда пастата. Но различните производители на домакински прибори правят въпросната дупка с различна ширина, така че тя де факто не може да ви служи за мярка.
 Има "епидемия" от аутизъм 

Това е един от най-съвременните митове като такъв донякъде почива на научни факти. Въпреки че е обоснован на обективни данни само донякъде, този мит вече е родил книги със заглавия като "Векът на аутизма" и "Как да сложим край на епидемията от аутизъм".

Факт е, че през последните 25 години броят на хората, диагностицирани с разстройства от аутистичния спектър нараства. Изследване в Швеция, проведено сред над 1 млн. деца за периода 1993 до 2002 г. показва, че диагнозите с аутизъм стават все повече, но броят на пациентите, които в действителност показват симптоми на аутизъм, остава непроменен.

Това кара специалистите да вярват, че няма епидемия от аутизъм, а просто начините за диагностициране стават все по-фини и по-точни. С други думи, вече успяваме да идентифицираме разстройства, които преди са били трудни са установяване, но това не значи, че има епидемия от тях. Снимка: Unsplash / Hal Gatewood
Има "епидемия" от аутизъм

Това е един от най-съвременните митове като такъв донякъде почива на научни факти. Въпреки че е обоснован на обективни данни само донякъде, този мит вече е родил книги със заглавия като "Векът на аутизма" и "Как да сложим край на епидемията от аутизъм".

Факт е, че през последните 25 години броят на хората, диагностицирани с разстройства от аутистичния спектър нараства. Изследване в Швеция, проведено сред над 1 млн. деца за периода 1993 до 2002 г. показва, че диагнозите с аутизъм стават все повече, но броят на пациентите, които в действителност показват симптоми на аутизъм, остава непроменен.

Това кара специалистите да вярват, че няма епидемия от аутизъм, а просто начините за диагностициране стават все по-фини и по-точни. С други думи, вече успяваме да идентифицираме разстройства, които преди са били трудни са установяване, но това не значи, че има епидемия от тях.

Случвало ли ви се е да оправдаете лошата си оценка по даден предмет с аргумента, че дори и велик ум като Айнщайн е бил двойкаджия?

Или искрено вярвате, че Наполеон е бил много дребен и по тази причина и до ден-днешен смятате по-ниските мъже за традиционно злобни и сприхави?

Спрете да преповтаряте тези митове, защото нищо чудно някой да ви се изсмее.

А ако е услужлив, след това ще развенчае "фактите", които сте запомнили, но така и не сте разбрали, че са грешни. Не му се сърдете, не се сърдете и на себе си за незнанието - някои от тези митове дори се преподават в училище и фигурират в детски енциклопедии.

Последното е гаранция стотици малки умове да запомнят грешната данни, без да ги подлагат на съмнение. Така можете да чуете от иначе начетени и интелигентни люде, че Великата китайска стена се вижда от Космоса, а прилепите са слепи.

Понякога зад митовете все пак се крие зрънце истина. Понякога има логика в зараждането им - все пак невинаги човек е имал подръка надеждни източници на информация и е разчитал предимно на собствените си сетива и интуиция.

Друг път интернет и модерните технологии вместо приятел се оказват враг и разпространяват с мълниеносна скорост непроверени и неверни градски легенди, които след това специалистите се налага да оспорват.

В галерията ще видите 11 устойчиви мита, които са супер популярни, но и напълно неверни.

Най-четените