Непознат за мен е град Бяла. По средата на родното ни черноморие, на 50 км от Варна, на 70 км от Бургас, на крачка от Обзор и още малко до Несебър, а от скоро и само на 3-4 часа от София.
Чувала бях нещо, може би съм минавала преди и все пак - непознат град. В началото на лятото се озовах там случайно, за малко, но успях да видя археологическите разкопки, да си хапна прясна риба и да загубя в пясъка на брега слънчевите си очила.
Градът се оказа малък, но древен, а началото му тръгва през VI в. пр. Хр. като антично селище на нос св. Атанас. Точно там в момента кипи усилена работа на археолози, които в последните пет години разработват терена и непрекъснато откриват нови и интересни артефакти и археологически находки.
Разкритията, разказа ми ръководителят на обекта доц. д-р Валери Йотов, обхващат раннохристиянски църковен комплекс с базилика, две кръщелни, аязмо, пещ за производство на керамика, винарна и тракийски култов център от IV-V в. пр. Хр.
Сред находките са уникален златен пръстен от VI в., представящ ротондата "Анастасис"(от гръцки - възкръснал) над гроба Господен в Йерусалим, мраморна олтарна маса, изключително запазена, произведена в императорска работилница на остров Парос; керамично гърне със седем златни монети от средата на VI в. от типа „солид"; керамичен съд за готвене на пара, датиран от края на VI в.
Намерени са фрагменти от стенопис с образ на млад мъж (може би младият Христос), а последното откритие е рядко срещана бронзова лампа със стойка от VI в. - единствената подобна по форма в света се намира в Метрополитан музей в Ню Йорк.
Неочакваните археологически попадения си съперничат с очакваното, уви, и тук крайбрежно застрояване на хотели и курортни комплекси. Някои прилични, други - архитектурни безумици.
Ресторанти и кафенета се надсвирват с гръцко, чалга и естрада, но пък рибата е в изобилие и прясна. Някак естествено минавам и покрай разположените из града дървени скулптури, които са от националния симпозиум по дървопластика, който се провежда в Бяла.
Слизам към плажната ивица и пристанището. На брега е вятър и мокри пръски от морето. На пристана рибари шият мрежи, клатушкат се лодки, котки се протягат. Небето в късния следобяд е виснало сиво, може би защото синьото му се е разляло по рибарските бараки и къщурки. Чадъри и шезлонги спят в очакване на следващия ден.
Привечер минавам покрай стадиона и забравения бял екран на лятното кино. На желязна порта виждам стара очукана табела, която ме предупреждава: "Влизането на хора - строго забранено". Ами, да заповядат русалките!
Аз ще почакам лятната суматоха да премине. И ще се върна. Заради оловното синьо на морето, пясъка по пръстите, сините рибарски бараки, белия екран на лятното кино и заради ония забравени слънчеви очила на брега на малкия град.