Възходът на стрийт фитнес културата

„Нека планетата Земя бъде вашият фитнес, използвайте всичко наоколо за тренировка", казва YouTube звездата и мускулна машина Майк Рашид в един от многобройните си мотивационни клипове, чиято цел е да катапултират средностатистическия затлъстял мързел от мекото кресло - директно под лоста за набиране.

Майк е част от пъстра и напомпана интернет-субкултура, мотивирана от поддържането на впечатляващ бодибилдинг-лайфстайл, в който хормонът на щастието се секретира заедно с хормона на растежа.

Най-модерното, масово и свежо проявление на стремежа за изграждане на качествено тяло е уличният фитнес - или стрийт фитнеса - ако приемете да поемете още една чуждица със сутрешния си протеинов шейк.

Стрийтфит културата насели спортния цайтгайст и се превърна глобално явление, носено върху широките и релефни делтоиди на няколко фактора - еволюцията на бодибилдинга като хоби и възходът на YouTube.

Кратко описание на разглеждания феномен: стрийт фитнесът е физическа активност, осъществявана основно на открито и без екипировка.

Използват се лостове, успоредки, а понякога дори и „олдскул катерушки" по паркове и игрища.

Стрийт фитнесът е фокусиран върху упражненията със собствено тегло и може да включва елементи от традиционната гимнастика, калистениката, силови дисциплини от военната подготовка, паркур и статични изометрични техники.

Базовите упражнения в класическата улична тренировка са лицеви упори, клекове, набирания на лост, кофички на успоредка, коремни преси.

Ако това ви се струва ограничаващо, само си помислете за огромния пакет вариации, който идва с всяко основно упражнение. Набирането, например, може да се прави в подхват, надхват, широк хват, тесен хват, а ако сте много напреднали ще пробвате и истинското мускулно изпитание - силовото набиране (muscle up от англ.).

Наричано жаргонно просто „силовото", то представлява стандартно набиране в надхват плюс движение тип кофичка и ангажира страшно много мускулни групи - гръб, бицепс, трицепс, гърди, корем и, разбира се, его! Само внимавайте да не си изкълчите рамото или китката.

Други страшно популярни упражнения в стрийтфит света са статичните изометрични захвати, при които ъгълът на ставата и мускулната дължина не се променят, с други думи няма движение.

Визитна картичка на този комплекс упражнения е т.нар. „човешкото знаме" - хващате се за вертикален лост и изпъвате цялото си тяло във въздуха, така че да е перпендикулярно на лоста, успоредно на земята под вас и да се поддържа в тази позиция само от ръцете ви. Стойте така неподвижно, колкото издържите. Ако издържите.

Освен силата и издръжливостта, уличната тренировка стимулира и въображението. В един момент всеки случаен елемент от околната среда може да се превърне в потенциална машина за упражнения, както казва радикално напомпаният Майк Рашид.

Той идва от страната, която, може би, за да балансира пораженията, нанесени от джънк фууд индустрията, предложи на света тази здравословна мода за трениране със собствено тегло на открито.

Както много от световните трендове, така и стрийт фитнес културата в днешния и вид се поражда в Ню Йорк.

Урбанизираните квартали стават сцена на първите вълни на еманципация от досадния ангажимент на всеки спортуващ да посещава специализирана фитнес зала с месечни карти, работно време, уреди и правила.

Помпането по паркове носи усещане за свобода, безплатно е и предлага нови канали за социализация.

Особено подходящо е за топлите сезони, в които никой нормален човек не би искал да прекарва прекалено много време на закрито. Желанието за неконвенционални физически предизвикателства засилва атрактивността на уличното трениране.

Възходът е подпомогнат и от еволюцията на бодибилдинга като хоби. За разлика от анаболните извращения в професионалните кръгове на този спорт, в мейнстрийма мускулната маса минава на втори план.

Релефът, кондицията и мотивацията за изграждането на функционална физика доминират. Търсят се пропорции и очертания, започва ренесанс на мускулната естетика, видяна като златен стандарт от древногръцките скулптури и при ретро-бодибилдъри като Стив Рийвс и Франк Зейн.

Огромните щанги и дъмбели остават приоритет на силовите атлети, професионалните културисти и крайните комплексари, които освен мускули помпат и его.

Стрийт фитнес културата също е платформа за физическа суета и нарцистични импулси, но в по-здравословен, социално приет и естетически задоволителен смисъл.

При „лостовете на успеха" се акцентира върху атлетизма, техниката и хармоничната мускулатура.

Другият фактор за превръщането на железните конструкции по парковете в най-желаното фитнес оборудване е възходът на YouTube. Пионерите в развитието на стрийтфит културата започват да снимат тренировките и резултатите си, и да качват видеата в най-големия сайт за споделяне на визуално съдържание.

Най-добрите клипове стават вайръл мотивация за милиони и циментират уличните тренировки като горещо спортно хоби. Лостове и успоредки започват все по-често да се появяват из градските пространства във всякакви вариации. Оформят се цели фитнес общности.

В София, например, има струпано почти всичко необходимо за тренировки със собствено тегло в парка „Гео Милев" и „Западен парк". Специализираните улични фитнеси се увеличават, защото катерушките и старите лостове в междублоковите градинки, на които се тупат килими, вече не могат да смогнат на желаещите.

Понякога изкушението да се набереш е прекалено голямо. Стрийт тренировката има пристрастяващ ефект и носи усещане за автентичност. Само не казвайте на хипстърите.