Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Free Your Mind...

"Унищожено е най-доброто произведение на съвременното българско изкуство", изсъска любимият ми Webcafe.bg форумец по повод партизанската проява на русофилите, които почистиха Паметника на Съветската армия по същия начин, както бе "вандализиран" от райтъри - тайничко, посред нощ.

За финал на комикса на нашия Супермен му оставаше само да иде в шест сутринта - малко след като си е плиснал шепа вода на очите - и да пререже лентата към рефрешнатия монумент. "По заповед на щуката, уважаеми сънародници!"

Защо за тези три дни не излезе нито един политик - независимо десен или ляв - който да се изкаже с повече чувство за хумор по темата. Със социалистически сериозен тон културният ни министър нарече проявата вандализъм и престъпление без да вметне - ей така поне за цвят - нито дума, ако ще и критика, за художествената му стойност (бидейки скулптор).

След като се появиха апели в социалните мрежи, че фенове на новия паметник ще направят жива верига в уречения за почистването час, властта пребори изкуството по соцкласиката - с ченгеджийско мишкарство както навремето би постъпила и ДС, под прикритието на нощта. И с помощта (или по-скоро бездействието) на баш медиите. От изгрев слънце например водещите на сутрешния блок на bTV повтаряха как след 8:30 ще излъчат на живо почистването, където е техния репортер... Да бе, да.

Официозите отново ни победиха. А докато нашият съветски паметник си сивее - лъснат по-мистериозно отколкото бе оцветен - боядисаният още през 1991-а в розово съветски танк стои между остров Стржелецки и крайбрежната улица "Сметаново" като част от Седмицата на свободата в Чехия. Досега беше експонат в Музея на военната техника.

През пролетта на 1991 г. подписаните като "Давид Черни и шокиращите" (компанията на тогава 23-годишния създател на инсталацията "Ентропа", в която България беше кенеф) оцветяват ИС2, за който комунистическата пропаганда лъготеше, че е първият, влязъл в Прага на 9 май 1945 г. И се водеше за част от мемориала за освобождението на Чехословакия от нацистите.

Нашенският дебат "За или против Паметника на Съветската армия" се проведе в Чехия преди цели 20 години - по същия начин, както днес у нас, някои чехи роптаеха, други се радваха, защото са смятали танка не за символ на освобождение от нацизма, а като начало на съветското робство.

След 20 години обаче подобни провокации имат съвсем друг знак - свобода от всички идеологии, а не дай сега да видим какво е искал да каже автора на сивия и този на цветния паметник. Българите се държим все едно не сме схванали, че борбата в геополитиката не е между доброто и злото, а между злото и злото. Защото най-ярката следа, която остави тридневният комикс, прилича на плашливи подвиквания от два баира - на съветската и американската пропаганда.

Повечето източноевропейци превключиха от единия към другия култ доста отдавна (а после се отказаха и от двата), за да могат да гледат днес на арт "вандалщината" повече като на арт, отколкото като на политическа конспирация.

Американизирането на Паметника на Съветската армия трябваше да бъде погледнато от трибуната на културната сцена, а не от тази на политическата. За 20 години единици творци демонстрираха талантливо нахалство и бунтът в изкуството беше фарсов, колкото и този в системата (имаше го за известно време в езика, но после поколението "Карбовски" предпочете да си лафи с Николетка Лозанова).

Учудвам се, че дори млади хора, без особени интереси по история (и без дори да си спомнят благините на соца), определиха графити проявата за обида към руснаците. Да се неначудиш откъде такава примиренческа боязън, че всичко различно непременно е подигравка с някоя "Страна огромная". Докато сред гражданите на същите тези страни се намират доста повече хора, които смятат, че тази вандалщина е просто ирония на всемирната вандалщина...

Или е просто добавяне на цвят към черно-белите ни емоции. Както уравновесено казва товарищ Garkin в dirty.ru: "Мозъкът ми се отнася към това сякаш малкото ми дете е намерило снимка на дядо си и я е оцветило с маркери. Хем трябва да го напляскаш, хем осъзнаваш, че детето е искало ярки цветове..."

Просто наистина е настанало време за размърдващи саботажи - и на притискащите ни гробници, и на новите идеологии. Прекалено дълго живеем в духовен посткомунизъм, по време на който заклеймяваме с даскалска инерция всяка по-шантава проява, на която никога не бихме се осмелили.

Защо за толкова години негодувание срещу чалгата от страна на индитата например никой не бойкотира техен концерт с някакъв хитър пърформанс: наеми техничар да заглуши воплите на певиците пред храм паметника "Александър Невски" с други звуци (дори не говорим за "Вълшебната флейта" на Моцарт, а за метеоризъм*), спусни Васо Гюров от хеликоптер (и си го прибери набързо да не му прилошее), надраскай сцената с графити или я украси с въжета (и без това чалгаджийките все имат някакви самоубийствени любовни страдания)...

Няма смисъл? Тo be continued...

* Медицински термин за прекалено натрупване на газове в стомашночревния тракт.

Най-четените