Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наистина ли котките са зли и недружелюбни?

Котките са единственото асоциално животно, което успешно сме опитомили. Разочарова ни, че не се сближаваме с тях толкова лесно, колкото с кучетата. Но дали просто не пропускаме знаците за настроенията им? Снимка: iStock/Getty Images
Котките са единственото асоциално животно, което успешно сме опитомили. Разочарова ни, че не се сближаваме с тях толкова лесно, колкото с кучетата. Но дали просто не пропускаме знаците за настроенията им?
Африканската дива котка, от която сме опитомили нашите домашни котки, Felis lybica, обикновено води уединен живот, предимно срещайки се с други екземпляри по време на размножителния период. Като се има предвид до каква степен котките са различни и дистанцирани от животните, с които живеем, не е странно, че вероятно разчитаме погрешно техните сигнали. Снимка: iStock/Getty Images
Африканската дива котка, от която сме опитомили нашите домашни котки, Felis lybica, обикновено води уединен живот, предимно срещайки се с други екземпляри по време на размножителния период. Като се има предвид до каква степен котките са различни и дистанцирани от животните, с които живеем, не е странно, че вероятно разчитаме погрешно техните сигнали.
Оказва се, че първите шест или осем седмици от живота на котките са ключови за това дали ще имат положително отношение към хората. Снимка: iStock/Getty Images
Оказва се, че първите шест или осем седмици от живота на котките са ключови за това дали ще имат положително отношение към хората.
Отъркването на котката в стопанина някога се приемаше за вид маркиране на територия, както дивите котки правят с дървета или други важни обекти на тяхната територия. Когато го правят с хората, обикновено това е знак за приобщаване - котката прехвърля миризмата си върху вашата кожа, и същевременно пренася вашата миризма върху козината си. Това правят дивите котки с други котки, с които се сближават. Това е начин да се създаде "общ аромат", който да отличава приятелите от враговете. Снимка: iStock/Getty Images
Отъркването на котката в стопанина някога се приемаше за вид маркиране на територия, както дивите котки правят с дървета или други важни обекти на тяхната територия. Когато го правят с хората, обикновено това е знак за приобщаване - котката прехвърля миризмата си върху вашата кожа, и същевременно пренася вашата миризма върху козината си. Това правят дивите котки с други котки, с които се сближават. Това е начин да се създаде "общ аромат", който да отличава приятелите от враговете.
В Истанбул полудивите котки са хранени и са обект на грижи от местните жители. Те са станали част от идентичността на града, като дори наскоро послужиха като тема за актуален документален филм. Снимка: iStock/Getty Images
В Истанбул полудивите котки са хранени и са обект на грижи от местните жители. Те са станали част от идентичността на града, като дори наскоро послужиха като тема за актуален документален филм.

Кучетата изглеждат почти природно неспособни да скриват вътрешните си настроения - въртенето, сумтенето, развяването на опашка показват задоволство, нервност или чиста, неподправена радост. Не е трудно да бъдат разчетени настроенията им.

Котките също имат комплексен език на тялото - подръпване на опашката, настръхнала козина, позиция на ушите и мустаците. Мъркането обикновено (но не винаги) говори за дружелюбност или задоволство. Това обикновено са надеждни начини да прецените дали котката е в добро настроение, или е по-добре да не я закачате.

Множество изследвания ни говорят за здравата връзка на хората и кучетата и можем до голяма степен да им се доверим. Въпреки че котките са опитомени и прекарали холяди години около нас, те обаче продължават да се ползват с лош имидж.

Независимият им характер, който мнозина възприемат като предимство, за други изглежда като отчужденост или проява на егоизъм. Хората, които недолюбват котки казват, че те демонстрират привързаност само когато купичката за храна е празна.

Според стопаните на котки обаче това са глупости - естествено че връзката им с тяхната котка е също толкова силна, колкото и тази при стопаните на кучета и техните питомци.

Защо тогава митът за злите, недружелюбни котки е толкова устойчив и има ли капка истина в него?

Като начало, имиджът на "независимия им характер"  не е навредил особено на популярността им като домашни любимци. Смята се, че само във Великобритания има цели 10 млн. домашни котки. През 2012 г. изследване сочи, че около 25 процента от домакинствата са имали поне една котка.

Една от причините за лошата слава на котките може би произтича от начина на опитомяването им. Процесът е бил много по-продължителен, отколкото при кучетата, а котките до голяма степен са диктували правилата.

Най-ранните питомни котки са започнали да се появяват в неолитните селца на Близкия изток преди около 10 000 години. Те не са били зависими от ранните си стопани за храната си - насърчавани са да си я намират сами, като са пазили посевите и складовете за храни от плъхове и други вредители. Отношенията на хората с тях от самото начало са били на повече от ръка разстояние, за разлика от кучетата, които са помагали в лова и са разчитали на хората за дял от плячката.

Котката, която може би в момента се е свила на дивана или ви гледа от високата си позиция, покатерена върху библиотеката, има много общи инстинкти с тези на своите неопитомени предци - порива да ловува, да пази територията си от други котки. Котките са много по-близо от кучетата до старото си "аз".

Опитомяването на котките от хората само частично ги е отделило от дивата природа.

"Основно става дума за погрешно разбиране на този вид от страна на човека," коментира Карън Хистанд, ветеринар и член на управителния съвет на International Cat Care. "Кучетата и хората са много сходни и са живели заедно дълго време. В някакъв смисъл еволюцията е била съвместна. С котките нещата са от много по-отскоро. Те произлизат от един-единствен вид предшественик, който изначално не е социален."

"Котките са единственото опитомено асоциално животно. Всяко друго животно, което сме опитомили, има социална връзка с другите членове на своя вид." - казва още Карън Хистанд.

Африканската дива котка, от която сме опитомили нашите домашни котки, Felis lybica, обикновено води уединен живот, предимно срещайки се с други екземпляри по време на размножителния период. Като се има предвид до каква степен котките са различни и дистанцирани от животните, с които живеем, не е странно, че вероятно разчитаме погрешно техните сигнали.

"Тъй като те са толкова решителни и могат да се грижат сами за себе си, котките стават все по-популярни," отбелязва Хистанд. "Но дали нашият начин на живот е подходящ за тях, е съвсем отделен въпрос. Хората очакват котките да са като нас и като кучетата, а те просто не са."

Изследванията на емоциите на котките и общителността им отдавна изостават спрямо тези на кучетата, но в последно време са се увеличили осезаемо. Много от тях са още в ранен етап, но вече показват, че общителността на котките по отношение на хората има доста сложен спектър.

"Тя е доста променлива, като зависи от генетиката, а общителността идва от това, което те изживяват в първите шест или осем седмици. Ако имат позитивни изживявания в първите моменти от живота си, те вероятно ще харесват хората и ще искат да са край нас."

Дори опитомеността на котките има широк спектър. Дивите улични котки често се крият или бягат от хората, като се държат повече като дивите им предци. На места като Средиземноморието и Япония, колонии от "районни котки" живеят отлично в рибарски селца, като са достатъчно дружелюбни, за да си спечелят благоразположението на местните хора, които ги хранят. В Истанбул например полудивите котки са хранени и са обект на грижи от местните жители. Те са станали част от идентичността на града, като дори наскоро послужиха като тема за актуален документален филм.

От друга страна, има и котки, които живеят с нас, но дори тази част от котешката популация има собствен спектър; някои запазват относителна дистанцираност, докато други определено се чувстват отлично в човешка компания.

Ако искаме силна връзка с котките си, какво трябва да търсим и за какво да внимаваме?

Точно като кучетата, котките комуникират основно чрез езика на тялото си, а не чрез звук. "Мисля, че за хората е много по-трудно да разчитат езика на тялото им в сравнение с този на кучетата," коментира Кристин Витал, докторант, изучаващ поведението на котките. И това не е непременно по вина на котките.

Една жизненоважна черта вероятно е позволила на кучетата да изпреварят котките в борбата за симпатиите ни. Изследване на университета в Портсмут открива, че кучетата са се научили да имитират израженията на малките деца, което провокира у собствениците им желание за полагане на грижи. Тази промяна изглежда се дължи на развитието на мускул, който повдига вътрешната част на веждата - и това не е нещо, което вълците умеят. "Кучешкият поглед" не е просто клише, а еволюционен трик, който е засилил връзката между кучетата и хората.

Лошата новина за котките?

Те не разполагат с този мускул. В резултат на това погледът на котката може да изглежда студен и недружелюбен, а дуелът с погледи между две котки често е прелюдия за сбиване. Но бавният, примигващ поглед - този, който котката ви вероятно ви хвърля от другия край на стаята - е нещо съвсем различно; това е техният начин да изразяват любов. Дори извръщането на главата на една страна не е непременно пренебрежение, а знак за това, че са отпуснати и спокойни.

Витал привлича вниманието към своето изследване в университета на Орегон, в което котки и кучета са били оставени в помещение от своя собственик, като той внезапно се е връщал след известно време. "Нещо интересно е, че повечето котки, които са се чувствали в безопасност със стопаните си, са ги посрещали след завръщането и после са се връщали към изучаване на помещението, с кратки моменти на връщане към стопанина. Кучетата са постъпвали по сходен начин," коментира Витал. "Ако кучето тича из стаята, играе си с играчки и от време на време се връща при собственика, не се притесняваме особено."

Учените наричат това "безопасна привързаност" - спокойствие, когато собственикът се връща, което обозначава силна емоционална връзка.

"Предубеждението на хората да търсят потвърждение на дотогавашните си концепции по отношение на животните влияе на поведението им," заявява Витал. Като се опитваме да принуждаваме котките да се държат повече като кучета - и да ни заливат с внимание - се опитваме да ги отучим от естественото им поведение.

Хистанд казва, че историческата ни неспособност да възприемаме темперамента на котките като различен от този на кучетата е част от проблема. Дори експерти с години подготовка не са предпазени от това. "Отидох на конференция през 2007 г. и се чувствах като абсолютен идиот," заявява тя. "Имаше базова информация за котките, която не знаех, например че те харесват водата и храната им да са отделно. Това изследване е доста ново, но след като веднъж проявите смиреност да признаете, че това, което сте знаели за тях, е погрешно, започвате да научавате много интересни неща."

Да вземем например начина, по който котките се отъркват в собствениците си. Това някога се смяташе за вид маркиране на територия, както дивите котки правят с дървета или други важни обекти на тяхната територия. Когато го правят с хората обаче, обикновено това е знак за приобщаване - котката прехвърля миризмата си върху вашата кожа, и същевременно пренася вашата миризма върху козината си. Това правят дивите котки с други котки, с които се сближават. Това е начин да се създаде "общ аромат", който да отличава приятелите от враговете.

В крайна сметка според Хистанд решаващо е следното: спокойните и отпуснати котки е по-вероятно да искат да се сприятелят с вас. "Те искат водата им, храната им и мястото им за спане и тоалетната им да бъдат по нужния им начин, и когато изпълните това, те са способни да започнат да изучават тези социални връзки."

Така че следващия път, когато се прибирате и откривате котката тихо да ви наблюдава от кушетката, или мързеливо да се прозява, докато се разхожда из антрето, не бъдете разочаровани. По свой тих начин котката ви показва, че се радва да ви види.

Най-четените