Имах един приятел... ок, не бяхме точно "приятели" и връзката ни продължи сравнително дълго, но той почти никога не се обръщаше към мен по име - почти винаги ме наричаше "бейби" или "скъпа".
Не отричам - в началото ми беше приятно - някак модерно и секси, но започна да ми прави впечатление, че той използва това "мило" обръщение във всяка ситуация, във всеки контекст и момент.
Започна да ми звучи изкуствено и неприятно и станах по-наблюдателна и мнителна.
Когато говореше по телефона с жена - нея също наричаше "скъпа", когато общуваше със съседката, например (много красиво момиче, между другото) ѝ казваше: "Здрасти, бейби!" с един такъв дрезгав глас, че имах усещането, че ще ѝ предложи да си легнат.
Подобна беше комуникацията му с всяка жена, с която имаше вербален контакт в мое присъствие.
Той беше красив в класическия смисъл на думата - едно от онези момчета, които могат да разнежат всяко момиче на възраст между 20 и 70 години и се опитваше да го прави винаги, когато има възможност.
По някакъв извратен начин се забавляваше, когато виждаше как отсрещната страна е готова да падне в ръцете му всеки миг, като узряла круша.
Започнах целенасочено да се обръщам към него по име - единствено и само.
Спрях да използвам умалителни, съкращения или романтични обръщения. Той, обаче не реагира и като че ли не разбра намека.
Една вечер, след като го опиянчих достатъчно, директно го попитах защо. Той ми отговори, че за него така е по-лесно, че не знае и не помни имената на всички жени, с които контактува и така няма опасност да се обърка.
"Опасност от какво?" се зачудих аз и признавам, че отговорът не ми хареса. С лека доза ирония и сакразъм го "захапах", дали помни моето име, а той невинно се засмя и каза: "Ти си Никита. Знаеш го."
Знаех го, знаех и причината, поради която ме нарича така и тя беше част от общата ни история - нещо като наша малка тайна.
Тази случка, обаче, провокира у мен размишления относно емоционалната стойност на генерализиращите, обобщаващи умалителни като "скъпа", "мило", "коте" (О, Боже!), модерното "бейби" и всякакви подобни, които чуваме всеки ден от различни мъже, по различни поводи - все названия, в които няма нищо лично, единствено изместват фокуса от и ангажираността към човешкото име.
Какъв тип мъже ги използват хаотично и безразборно и защо?
Този интригуващ (на пръв поглед) въпрос има твърде банален отговор.
Под вола няма теле - това е признак на мързел, слаба памет (в най-добрия случай), липса на добро възпитание (нерядко), някакъв особен флирт с всичко, което носи пола и отказ от каквото и да е ангажиране към човека срещу теб и в частност жената.
Да, жената, защото чували ли сте някога момиче да се обърне към сервитьора в заведението с нещо от рода на: "Котараче, къде са ми спагетите?"
Друг е въпросът за очарователните глупости, които измисляме един за друг, защото той прилича на "опосумче", а тя на "жабичка". Те са част от спойката на общуването, от "лепилото" на връзката, а и обикновено са забавни и почти неразбираеми за хора извън света на двойката. Тях употребяваме, защото са измислени и създадени от самите нас, имат минало, и изразяват нещо лично, но вървят редом с имената ни.
Най-естествения на израз на близостта и най-обикновения начин да покажеш уважение е да изречеш името събеседника си или да чуеш своето, казано от него.
Най-чистата форма на интимност в любовта е, когато "съблечем" от речника си сладникавите обръщения.
Те са балони с въздух, които биха могли да са приятни, шарени и галещи ухото, но се пукат бързо.
В "бейби" и "маце" няма емоция, нито съдържание, а зад "скъпа", често не стои дори и намек за скъпоценност, да не говорим, че може да бъде досадно и глупаво.
