Прието е на жените да се гледа като на тази част от хората, които са източник на грижи, доброжелателно търпение и толерантност. Моделът е едновременно древен и модерен. Принципно, за всяко общество е трудно да си въобрази в събирателните си идеални представи, жената като накърняващо и застрашаващо живота същество.
Жените винаги за били пазителки на нещо: на огъня - в домашното огнище и в храма, на храните, на децата, на бъдещия живот в утробата си, на здравето - това на семейството, на територията на дома.
Затова и в историята на културaта се обособяват като особено плашещи образите на подивелите, отпаднали от семейната рамка жени, които водят самотно съществуване на отмъстителни бродници.
Примерите са многобройни: Горгоните и най-вече Медуза, Ериниите, амазонките, старозаветната Лилит, средновековните вещици, вили и самовили, както и цялата категория на така наречените "пропаднали жени" - проститутки, хетери, държанки и т н.
Накратко, на жената без мъж, на самостоятелната и извън контрола жена се гледа като на агресивно и заразно зло, което може да посее раздор и неподчинение, озлобление и отмъстителност сред кротките и загрижени за семействата си дъщери, сестри, майки, съпруги.
От самостоятелните, независими жени, които сами са поели отговорност за себе си, може да се очаква всичко - включително и агресивност дори по-голяма от тази на мъжете.
Илюстрация за това са майките при животните, за които се приема, че са по-опасни от мъжките.
Виждаме, че културноисторически погледнато, има два вида образи на жени - тези, които не са агресивни и са източник на грижа и любов, и другите, които са войнстващи и крайни до степен, че застрашават обществения ред.
Тези категориални класификации донякъде съществуват и в нашия следмодерен, глобализиран, мрежови свят, въпреки че с тяхната традиционност се приключва около 60-те години на миналия век при така наречената "сексуална революция" и съпътстващите я и последвали феминистични доктрини и движения.
Но все пак, какво се наблюдава относно женската агресивност?
За момент ще я противопоставим на мъжката, за сравнение.
Традиционно мъжката агресия е директна, конфронтационна, физическа. Момчетата развиват подобен групов модел - водач е онзи, който умее да се бие, безстрашен е, юмруците, ръстът, издържливостта са от значение. Мъжете дават израз на гнева си, дори и после да съжаляват за това.
Моделът за силен мъж е воин. Разбира се, в съвременния свят имаме модела на Лара Крофт, но този тип, тиражиран културно и най-вече кинематографически, е усилен модел на типично мъжката агресивност. Така че тук няма да се занимаваме с него, тъй като целта ни е да разберем спецификата на женската агресивност.
Церсей Ланистър от Game of Thrones
Относно жените, агресивното поведение при момичетата не съответства на обичайните дефиниции за агресивност.
Още от пубертета момичетата са по-скоро експертни в междуличностовите отношения. Те развиват релационна агресия (или агресия на отношенията), която е определен тип мека агресивност.
Както видяхме, образът на агресивната жена е социално неприемлив.
Този факт е съществен за формите, в които се изразява женската агресивност. Защото по произход и характер тя не е по-различна от тази на мъжа.
Други са, обаче, културните норми, които са наложени върху нея и които, дори и днес, отчасти я табуират.
Данните за женската агресивност, както и правените изследвания (предимно в женски затвори), продължават да бъдат оскъдни и трудно достъпни.
И все пак, правени са експерименти, от които се вижда, че жените са също толкова склонни към инквизиции, колкото и мъжете.
Как се изразява женската агресивност във всекидневието?
Видима и разпознаваема е най-вече областта, в която жените са силни - отношенията.
Известни са момичешки тиийнейджърски групи, в които текуща практика за регулиране на ролите и местата в йерархията са страхът от изключване, злословия, слухове, издаване на тайни, осмиване и подигравки - това са все проявления на релационна агресивност.
Известно е също, че те могат да стигнат да жестока физическа разправа, да подтикнат към самоубийство, инквизиции и дори смърт.
Според канадско изследване, което проучва рисковете за децата, които атакуват отношенията на другите, техен източник са родителските модели (крещене, бой).
Според френско изследване от 2010-та година малолетните момичета стават все по-агресивни, като все повече се заличават разликите с момчетата относно разчистването на сметки.
Извод от този факт е, че паралелно с типично женските форми на агресия, у момичетата в пубертета се развиват и чисто мъжки ролеви индентификации.
Оливия Поуп от "Скандал"
Наблюдава са също така тенденция към уеднакваване на формите на проявление на мъжката и женската агресивност, като женската по-скоро се изявява като мъжка.
В предмодерната епоха се е приемало, че женската агресия е резултат най-вече от някаква травма, или пък е следствие от противопоставяне в семейството.
Но днес се увеличават дори и сексуалните агресии от страна на жени (според американско изследване от 1980 години), половината от случаите на домашно насилие се дължат на жени, но това е много трудно да се установи.
Всички свидетелства за сексуални злоупотреби от страна на майката или на двойката родители се отричат, в почти всички случаи, чак до смъртта им.
Женската педофилия съществува, но съдопроизводството почти не я познава, тъй като подобни обвинения са обществено неприемливи през цялата човешка история.
Най-сериозната причина за този тип женска агресия е проектиране на собственото състояние или преживяване на крайна уязвимост и ранимост върху жертвата. Това става несъзнавано или полузсъзнавано и е сиптом за сериозно психично заболяване.
Днес постепенно табутата за говорене и разследване на подобни случаи започват да падат. Но темата продължава да се третира сложно - дори феминистките отричат агресивността у жените и я приписват на доминиращия мъжки социален модел.
Междувременно в психологията се обособи понятието Пасивна Агерсивност, или ПА (PA).
Това е вид личностово разстройство, което се характеризира с мълчание, безразличие (демонстративно или не) към другите, поддържане на дистанция. Изразява се чрез косвена комуникация и прекомерно, преувеличено недоверие. Тук се спираме на него като на агресивна модалност, която е по-скоро характерна за жените, но не е изключено да се среща и у мъже.
При пасивната агресивност парньорът е бламиран в нуждата си от диалог и връзка. Този вид агресивност се дължи на подтиснат гняв, който измества нуждата от вербализация (на състоянието или на даден проблем).
Подобно поведение може да бъде много изпитателно и деструктивно, така че е добре да се поиска професионален съвет, ако попаднете в подобна ситуация.
Обикновено ПА се дължи на ранни нарцистични травми (загуба на близък, деспотичен родител, прекалено взискателно обкръжение). Преживаното страдание се превръща във възмущение и подтиснат гняв, вследствие на което индивидът изгражда защита срещу всички, които възприема като агресивни или авторитарни.
Друга възможна причина за появата на пасивна агресивност е стремежът да се избягват конфликти и конфронтации на всяка цена, както и да се заобиклаят трудни ситуации. Липсата на доверие в себе си също е фактор за развиване на този вид агресивност.
Би могло да се каже, че ПА се вписва в психо-социалната проблематика на значими психологически затруднения.
"Страдащите" (които причиняват страдание на околните) понякога изобщо не осъзнават какво правят, или го осъзнават частично. Манипулират себе си, за да си изграждат защита. Същевременно разграждат социалното естетство на всяка връзка.
Свидетели сме на прояви на ПА, когато единият от партньорите например се опитва да разбере какъв е проблемът, изпада в състояния на възмущение и отчаяние, които обаче предизивкват само презрение и високомерие.
Този тип агресия е подмолна и лукава, в нея няма удари или дори обиди, но именно това, недостъпността на другия, действа деструктивно. Обикновено с нея се сблъскваме или в семейството, или на работното място.
В описания феномен на емоционално насилие се вижда как татктичеки се заобикаля социално неприемливия образ на агресивната жена, а днес вече - и на агресивния човек изобщо.
Тоест, смисловото историческо противопоставяне на агресивен мъж - кротка жена днес е изместено от друго противопоставяне - пряка агресия (която ангажира с отговорност онзи, който я упражнява) - косвена агресия, (която стратегически е построена така, че да осигури невинността на извършителя).
В съвременното общество ролите мъж/жена стават все по-заменяеми и в областта на агресивността това също може да се проследи.
Има жени терористки и жени камикадзе, жени, които инквизират, жени убийци и педофили, жени, които упражняват емоционално и морално насилие и т н.
Изводът, който бихме могли да допуснем е, че агресията и насилието, емоционално деструктивното поведение по-скоро нямат пол.
Полът, този на жените, е бил исторически и културно охраняван от способността си да извършва престъпления.
Клер Ъндърууд от House of cards
Майката и съпругата, дъщерята и сестрата се осмислят само, ако са далече от ролята на агресивната жена. Мъжът, дори и престъпник, си остава мъж. Жената-престъпничка трудно би могла да изпълни социално отредените й функции, както ясно ни сочи краткият исторически преглед на кошмарните и сатанизирани образи на агресивните жени.
Остава да се запитаме каква роля има полът днес?
Психоаналитиците веднага ще кажат, че осмислянето на сексуалната идентичност е структурна за личността.
Чрез половото различие човек знае какъв е, какво иска, какво може, към какво се стреми и т н. Въпросът за агресивността и пола обаче е: има ли тенденция агресивността на жените да става все по-видима?
И какви последствия може да има това?
