10 неща, които мразя по Коледа

1.Преработването и отработването

Работният ден набъбва до 20 часа, а останалите четири са просто нервно въртене в леглото и пресмятане на несвършената работа. Защото, макар и неофициално, всеизвестен факт е, че държавата хлопва кепенците на 20-и декември и се размърдва отново чак на 5 януари. За разкош, имаме и „отработването", което просто означава, че се налага да присъстваш някъде 8 часа повече, вместо да свършиш нещо полезно.

2.Живите елхи по тротоарите

Освен че са трудно преодолимо препятствие, те ме карат да се чувствам все едно минавам през гробище. Независимо дали са „легално" или не отсечени, колкото по-красиви са елхичките, толкова повече ме потиска мисълта, че скоро изсъхналите им голи скелети ще се търкалят около контейнерите.

3.Пазаруването в мола

Всъщност, това трябваше да е номер едно. Заради блъсканицата, превъзбудените тълпи в маркови анцузи, жужащата във въздуха консуматорска треска и мръсните тоалетни.

Особено любим герой са ми продавачките, които обикновено не са сигурни в цената, номера или наличността на нещо, но са винаги готови да ви пратят да проверите „в другия магазин", в другия край на града; сумтят недоволно, ако избирате твърде дълго, а ако си позволите все пак да попитате дали не им се намира нещо без пайети, без щампа на Хана Монтана и изобщо нещо семпло и ненатрапчиво, троснато заявяват: „Ама госпожо, такава е модата!"; или ви убеждават упорито, че нещо, което очевидно ви прави да изглеждате с 10 килограма отгоре, е „точно като за вас", включително защото „не трябва да бъдете така взискателна към себе си, Коледа е все пак!".

4. Детският терор, който е дразнещ целогодишно, но по Коледа придобива бедствени размери

Сякаш младите майки до една са последователки на школата на д-р Спок и възпитателно игнорират своите хленчещи, ревящи и тръшкащи се по пода хлапета, които се налага внимателно да прекрачваш.

Вероятно с убеждението, че развитието на децата не бива да се ограничава, хлапетата са пуснати да вилнеят на воля и те карат да изтръпваш всеки път, когато се надвесят от някой парапет, тичат по стълбите или си играят на ескалаторите.

Разходката с деца в мола не се отменя дори в случаите на ярко зелени сополи и кашлица, която ще смрази кръвта на всеки педиатър, но хладнокръвно се посреща с „ама защо кашляш бе, мамо" от страна на родителките.

5. Удължаването на „празничния сезон" от лятната отпуска до свети Валентин

С цел да не се допуска снижаване на потребителския тонус и спад в продажбите, всяка година коледната украса се появява все по-рано и по-рано и се сваля едва когато е време да се смени с червени плюшени сърца и бели мечета в чест на свети Валентин.

Това означава също все по-дълго време за коледни песни по радиото и телевизията, като подходящ фон за рекламите на подаръци и коледно-новогодишни ол инклузив екскурзии. Няма как да избягате от клишетата за коледната магия и да не повярвате, че винаги сте мечтали за нов телефон, който струва два пъти повече от заплатата ви; че най-доброто за детето ви е пластилин за ядене и книжка, която сама му чете приказки; че семейното щастие зависи от покупката на телевизор, по-голям от площта на банята.

6. Традициите

Една приятелка водеше дългогодишна битка с традицията на коледната трапеза да има пуйка, която никой не обича и бива дояждана дни наред, но „в нашето семейство винаги ядем пуйка на Коледа".

Друга пък, научена от опита, има списъци с гости за всеки случай: близки роднини, които традиционно присъстват около масата; не чак толкова близки, които в последния момент се обаждат, че пристигат; хора, за които изобщо не си се сетил, но може спонтанно (и традиционно) да ви посетят, обладани от коледния дух.

Големите трапези изискват, освен неколкодневни приготовления, и някои дипломатически умения: находчиво подреждане на гостите около масата, така че да се избегнат евентуални конфликти и умело отклоняване на разговора от определени теми с потенциал да развалят илюзията за семейна хармония. Висш пилотаж е написването на късметите от баницата така, че хем да има пожелания, специално предназначени за всеки един, хем да няма конфузни моменти ако „случайният принцип" на разпределение не сработи.

7. Конкурсите за нещо си на годината, фирмените партита и цялата социална празнична активност, на която ежегодно сме жертви

На фона на всичко вече изброено, последното от което човек има нужда е да завърши деня в препъпкана зала (заведение), пълно с непознати хора или още по-лошо, познати хора, с които е прекарвал времето си ежедневно през цялата година, с някои не особено приятно. Докато единственото, което искаш, е да си направите пуканки и маратон на филмите за Хари Потър с децата.

8. Празничната телевизионна програма

9. И особено опитите за възкресяване на най-добрите соц традиции в новогодишното забавление на народа. Като започнем със задължителния по Коледа „Сам в къщи" и библейските сюжети и стигнем до новогодишните вариетета в стил „Шарено котле" и концерта на „Планета", телевизиите сякаш се надпреварват коя първа ще накара драгия зрител да изгаси телевизора. Проблемът е, че колкото и да се стараеш да ги избегнеш, празничните програми все отнякъде те застигат, като плакат на  Веселин Маринов с коледна шапка.

9.Новините

Празничните дежурства са изпитание за всеки журналист, та за по-сигурно медиите се придържат към няколко евъргрийн сюжета: какво ядем (сме яли) по празниците - тук влиза всичко, от произхода на храната със задължителния патриотичен елемент в стил „скарата ни сръбска, пуйките ни турски" до баби, въртящи баници по телевизора; здравни съвети от типа „как да не вдигнем кръвно, ако сме изяли кило свинско, полято с 2 литра червено вино"; статистика на похарчените за празниците пари; преброяване на пострадалите от пиратки, от препиване или в сбиване; преки включвания от задръстванията по изходите/входовете на София в началото/края на празниците; вълнуващи сторита как празнува политическият и светският елит.

10. Кичът, фалшът и лицемерието

Това е резултатът, ако обобщим всичко казано. Празникът би трябвало да е нещо, което те кара да се чувстваш добре, а не нещо, което те задължава и изтощава. Нещо, което преживяваш, а не купуваш, получаваш или ядеш. Нещо, което създаваш, защото и както ти идва отвътре, а не както повелява традицията, доброто възпитание или маркетинговата стратегия на търговците.

В крайна сметка, остава ни само надеждата, че все някога празниците ще свършат, трапезите ще се отсервират и най-после ще се озовем в леглото с чаша чай, книжка и Виенската филхармония.