Обичаме да отваряме малкия си празен хладилник вечер и да викаме "ехо". Присъствието му обикновено оправдават неговите 3-4 бири, порция от вчерашно ястие и понякога парче сирене, кашкавал или филе за масовка (с грамаж за еднократна употреба). През това време обаче аспираторът гълта аромата на импровизацията върху котлона, докато аз стривам изсушена градинска подправка в дланите си за финал, а той използва момента да поръси още малко сол.
Обичам хубавата храна, но мразя пълни хладилници. Все едно някой е опрял пистолет в главата ми и настоява да изям определено количество гадости за определен период от време. Ще похарча повече за хубав продукт, но вманиачено пестя вариантите, в които храна от хладилника минава директно в боклука. Както и току-що поднесена чиния на масата в ресторант - обратно в ръцете на сервитьора.
Ако антиконсуматорските теми те дразнят, мога да те успокоя, че не си представям тоя свят без вино, ром и всякакви анасонови питиета. Без кафе, ядки и плодове. Маслини и топъл хляб. Джоджен и кимион. О, и пържени филийки през уикенда. Парче шоколад след секс.
Светът със сигурност обаче би могъл да изглежда далеч по-добре без стотиците видове майонеза, свински гърди на промоция, пирамидите от пържени бланширани картофи, пилешки бутчета с вкус на топнат в мазнина пластелин и въобще всякакви сцени на парвенюшка лакомия.
Отново забъркваме темата за храната поради няколко причини. Седим си с колегите в понеделник пред компютрите и се надцакваме с колоритни описания на зимнината, с която сме се запасили - благодарение на грижовни родители или баби, живеещи с мисълта, че слабееш, защото умираш от глад.
Преди кризата да провокира по-внимателно отношение към храната, всички постсоциалистически граждани преживяхме някакъв аматьорски хайлайф период. И от топла дума "буркан" се превърна в символ на селяния. Все пак преди да завиеш към някой магазин на "Витошка", на ъгъла има пица на парче. Голям смях пада, ако някой отглежда домати, а после ги консервира с бамя, при условие, че по-светнатите от нас са "открили" кетчупа и всякакви готови сосове за спагети.
Въпреки че е герой на изтърканите скечове с битови смешки, бурканът връща не само етиката, но и естетиката към храната (интересно защо убийствените полуфабрикати и хората, отиващи на работа с брандирани найлонови торбички от супермаркет така и не влязоха в сатирата).
В пазарската ми кошница тая вечер например има само пакетче бадеми - единственото, което ми липсва, за да направя истински зелен фасул с индийски мотиви. Спокойно можех да заменя това признание с описание на ястие от екзотична кухня.
Но подобен експеримент е прекрасно занимание за началото на ноември, когато инстинктивно почваш да обитаваш дома си с много повече любов. И си способен да режисираш наличните подправки и консервирани селски зеленчуци, така че да си дадеш сметка колко малко средства са нужни, за да се храниш, без да правиш компромис с насладата. Но в случая бе нужно и бионаследството на една много скъпа баба. Наясно съм, че не всички са благословени с такава.
В контекста на увеличаващото се население обаче - в началото на седмицата станахме 7 милиарда - и лицемерното тюхкане как ще се изхранва то, може би е цивилизовано всеки да преосмисли колко храна му стига.
Ясно е, че нашата пестеливост няма да нахрани Третия свят, но поне ще намали арогантността на Западния, който настръхва от страх пред нарастващия брой хора в развиващите се държави. Тя не е само в това, че всеки от 300-те млн. жители на САЩ потребява колкото 32-ма кенийци. (през 2008-а Джаред Даймънд, спечелил "Пулицър" с книгата си "Пушки, микроби и стомана" казва, че ако населението на държави като Кения расте, това е проблем за тях, но не е тежест за целия свят, тъй като кенийците консумират много малко).
Арогантността е и в това, че според доклад на ООН около 1/3 (1.3 млрд. тона) от храната, произвеждана всяка година, се изхвърля. Пропиляваното се равнява на над половината от световния добив на зърнени храни. ...925 милиона по света гладуват.
Хората в развитите индустриални държави са насърчавани да купуват много повече храна, отколкото им е необходимо, твърдят авторите на доклада и дават за пример полуфабрикатите и шведските маси.
В света има всякакви тенденции за по-етично отношение към яденето, като най-подходящият пример за това са обсебените от добрата храна италианци. Именно те демонстрират как храната, която се каним да изхвърлим, може да се превърне в гурме на вид и вкус. Подобно шоу имаше по време на кулинарния фест Salone del Gusto в Торино - майстори готвачи направиха от остатъци кулинарни шедьоври. Според тях, разбира се, предизвикателството към пестеливост, не трябва да е за сметка на удоволствието.
Именно това е идеята на по-голямата сдържаност в потреблението на храна - количеството да бъде заменено от ентусиазма и умението да направиш нещо "голямо" от нещо на пръв поглед незначително.
В проточилата се криза, която на всичкото отгоре ще продължи, вече е проява на лош вкус да си тъпчеш пазарската количка с всичко, което предизвиква слюноотделяне, докато пазаруваш на гладно в супермаркета. Няма логика признак за статус да е големият хладилник. Колко място заемат няколко резена филе от аншоа и 200 г маслини - между другото прекрасен вариант срещу махмурлук, ако си загубил доверие в шкембе чорбата.
За още по-животворния ефект на мариновани люти чушки от буркан (с препечен хляб и сирене) няма нужда да ти обясняваме. В петък отваряме сезона и пускаме духчетата, когато с колеги ще си мерим киселите краставички. И понеже това опира до хубава водка, за нея няма да се стискаме.
българите от памти века са се хранили като прасета....Яденето е приоритет номер 1 колкото по вече ,толкова по добре.Тъпчене безразборно -до откат -на тумбак. Просто никога не сме имали култура на хранене-пълна безпросветност относно протеини,въглехидрати,мазнини и др . До преди година и аз не бях изключение от правилото.Но за щастие прогледнах в тази насока и сега съм ОК.храня се балансирано,вкл.и семейството ми само с чисти храни и то по толкова колкото е нужно.В магазините просто вече не обръщам внимание на салами,кайми и тем подобни лайна...
Тц, нещо не можах да изпитам съчувствие към хората, дето се плодят като животни, без да мислят, как ще си изхранят поколението. То и с помиярите е така, като ги храниш - повече се множат. Ако кенийците бяха 32 пъти по-малко, на всеки щеше да се пада храна колкото на един американец. Още по-малко пък се почувствах виновен, дето понякоха хвърлям храна. Яд ме е ама на себе си, не щото някъде има гладни. Не ми е изкарал кениеца парите за тази храна, че да го мисля, като я хвърлям. Нито пък кениеца ще ми даде да ям, ако аз нямах пък той имаше.
Потник, ще натисна копчето и ще те "стегне" нашийника... тъкмо ще ти мине сърбежа от насъбралата се мърсотия и гнусотия...
А пък аз тази зима за пръв път сложих мешана сурова туршийка... . Тези дни я пробвах - вече е станала и много върви с ракийка От едно време съм останал с много хубави спомени от туршиите на баба ми , която им беше голям майстор. Това с препълненият хладилник - ами според мен е относително, понеже моя е много малък (сравнен със стандартните, които се купуват) и не събира бог знае какво.Не ми се хвърля храна, едно защото си е грях, а най вече заради непрекъснатото повишение на цените и. Направо ме хваща яд, когато по недоглеждане ( в толкова малък хладилник ) трябва да хвърля малко парче филе с изтекъл срок на годност. Що се отнася до кенийци, сомалийци, и всякакви други, които се размножават като хлебарки,споделям напълно мнението на Rowan... Дай да им дадем, понеже те всяка вечер се е**т, и през година жените им раждат - някак не ми се вижда правилно. Не знам на някоя раса да и е вменено по подразбиране да прави деца до откат, а после други да им ги хранят...
Ей Ташак, смотан и самотен! Уродлива твар е на майка ти сина й /горката/, че е мъртва и не може да ти тури парцал в устата, за да спре цялата помия, която устата ти вонлива излива... Ходи си изпери гащите и потника и жената да ти бродира по едно "К" - за кафяво и "Ж" за жълто на гащите, че да се не бъркаш, като ги обуваш... Никой не ти е виновен, че не ти се обръща внимание, дърт, скопен, дребен, всеяден гризач! 500 евро ти струват ръчичките - ще знаеш! И си ги цункай и гледай като за последно, че с нос ще натискаш клавиатурата!
Извинявам се на всички останали в дискусията - повече няма да се повтори!!!
Все си мислех, че Африка е бедна и гладна заради няколкото века експлоатационен колониализъм, граждански войни и диктатори, подкрепяни от Запада (и Изтока) заради blood diamonds, сребро и т.н.. Високата раждаемост (не навсякъде в Африка) е слаб аргумент, защото имат и най-високата смъртност.
И тук ли се изявява това нищожество Иван Дочев Вълков (потника)? Честито ви!
Наскоро четох една книга "Ключът на страшния съд" на Джеймс Ролинс. Романът е от типа "Шифърът на Леонардо". На мен лично, ми беше много интересна. Засяга проблема, за това, че производителността на населението е безкрайно по-голяма от способността на земята да осигури прехраната на човека и как мъчейки се да бъде осигурена прехраната на човечеството, някои корпорации могат да завладеят света, но също така и да го унищожат с генномодифицираните си храни...
Аз не знам какво стана, но коментарите на този гнусняр изчезнаха... Добре, че ги принтирах преди това... А ако са го блокнали най-накрая
Потник, Цялата помия, която си изписал я пазя - копирана и принтирана. Както и адреса и телефона, които най-любезно беше предоставил на вниманието ни.... Момент...аааа беше под коментар: 247 в статията на Апостолов № 2 Надявам се, че администраторите са те блокирали, въпреки, че ме съмнява малко... Предполагам, че най-накрая ти дръпнах лайното и си се опитал да се заличиш.... Поне следващият път, когато пишеш - пиши нормално. Така, че да се учим от теб, а не да се гнусим! Ей, поне едно хубаво нещо днес....
@ 33 Pavur "...Още не вдявам,наистина ли го правиш,приемайки факта ,че в 21 век,някой бърка по кофите за да се нахрани и то в неолиберална-демократична-човеколюбеща Европа,а?" Pavur, не знам къде живееш... Ако живееш в България, ако си в София, която е част от "неолиберална-демократична-човеколюбеща Европа", гледката на ТЪРСЕЩИ храна и хранещи се от кофите за боклук хора е нещо обичайно. И да - правя го, защото наистина виждам с очите си как хора бъркат в кофите, разтварят пликчетата с гнусотиите /за нас/ и се хранят с някакви остатъци... Не случайно е измислен и този виц: Клошар гони едно куче. Казват му: - Защо гониш животното? Кучето е приятел на човека! Клошаря: - За кой приятел, за кой конкурент.
Администраторите са забравили да изтрият: Новото около The Potnik Днес The Potnik коментира Буркан парти 16:11 The Potnik коментира Две изнасилвания. Виновна ли съм... 16:00 The Potnik коментира Две изнасилвания. Виновна ли съм... 14:09 The Potnik коментира Буркан парти 14:06 The Potnik коментира Буркан парти 14:04 The Potnik коментира Буркан парти 13:49 The Potnik коментира Две изнасилвания. Виновна ли съм... 13:39 The Potnik коментира Жените предлагат само секс 5 00:03 Вчера The Potnik коментира Жените предлагат само секс 5 13:00 The Potnik коментира Това е, баце. Върти! 12:08 31.10.2011 The Potnik коментира Съвършената първа среща 23:43 The Potnik коментира Съвършената първа среща 23:40 The Potnik коментира Съвършената първа среща 23:38 The Potnik коментира Две изнасилвания. Виновна ли съм... 11:00 The Potnik коментира Две изнасилвания. Виновна ли съм... 10:40 Коментарите липсват, но е видно КЪДЕ СИ БЕСНЯЛ! Сега и това публикувам и принтирам. Администраторите на уебкафе, също могат да бъдат подведени по отговорност!
Оооооооооооо Павур, въобще не се замислям дали правя благо, дали хляба го ядат кучета, котки или мениджъри по връщане на бутилки... Просто не изхвърлям хляб в кофата... Така съм научена...
@ 40 Hristo Petrov Mourtazov хихихи.... П.С. Ама и ти добра си си направил сметката... Идва зима... мдаааа хладилник ти не требе