„Кой е 100 кила?", питам сина си, на 12. Пуска ми песента „Пияната тояга", като ме предупреждава да не слушам текста. Стоически издържам парчето, установявам, че смисълът на текста се изчерпва със заглавието и решавам, за по-щадящо, да потърся само текстовете на 100 кила.
Сайтът, в който влизам, ме предупреждава „18+ Текстът съдържа нецензурирани думи или изрази." Очевидно авторът иска да каже „нецензурни". Предупреждението е напълно уместно и бързо излизам.
Запитан кои са най-популярните български рап песни, YouTube ми дава дълъг плейлист, който се захващам да прослушам.
Натъквам се на типичен социално ангажиран рап (по скромното ми любителско мнение - не лош и издържан в класическите канони на жанра), дело на Бате Сашо - „Поетите не спят". Изкушавам се да цитирам:
Поетите не спят, те просто сързерцават!
Богатите крадат, на нас не дават.
Вместо по цял ден да надигаш пивото,
бъди роден за да поливаш сивото!
На Ахмед растат милиардите в книжките,
кой от вас е чел за хората и мишките.
Питам сина си чувал ли е тази песен. Не я е чувал, но обяснява, че не слуша точно такава музика. Но и не мисли, че е популярна сред съучениците му. И по-добре, мисля си, защото вече съм стигнала до момента, когато лирическият герой не иска да плаща тока на „циганетата".
Прегледът на плейлиста категорично потвърждава впечатлението, заради което изобщо започна всичко - Криско е тоталният любимец, безапелационен фаворит. И естествено, най-популярното му парче е „Видимо доволни". Заради него всъщност започна всичко.
Заради гледката как десетгодишни момиченца пеят в захлас „пукажи на тия хора как го бараш".
Оказва се, въпреки предубедения ми подход, че тази песен категорично е с най-приличния текст от всички песни на рапъра с леопардовата прическа. Вероятно това е и една от причините да стане такъв тотален хит - останалите нямат шанс да бъдат пуснати по медиите, освен ако не бъдат обилно озвучени с пегел на чувствителните места.
Благодарение на снизходителността на „поета" по отношение на прекомерни вулгарности, а и вероятно благодарение на присъствието на звезда от ранга на Мария Илиева, песента успя без проблем да превземе ефира. Чуха се и призиви СЕМ да влезе в ролята си на защитник на морала, да предпази децата ни от пошлостите по медиите и да наложи строги правила кое може и кое не може да бъде излъчвано пред широката аудитория.
Аз, на фона на всичко вече казано, мисля, че наистина имаме проблем. Но проблемът не е СЕМ.
Даже и Криско не е проблем (забелязвате ли как ми потръгна стъпката и ритъма, след всичкия рап, който изгледах?). Не е въпросът да има орган, който да ни казва какво може и какво не може да гледаме, да слушаме, да четем, да мислим. Не, това вече сме го живели и сега берем плодовете му. Когато свикнат някой друг да преценява кое е добро и кое лошо, кое е подходящо и кое не, хората губят способността сами да преценяват.
Това се случи и с нас, когато преди 25 години (тогава бях на възрастта на сина си днес) изведнъж се оказахме свободни да избираме. Но как да различим красивото от грозното, доброто от лошото, високото от низкото - това трябваше да се учим в движение.
Как сме се справили?
Не особено добре, щом днес се налага да обяснявам на 9-годишната си дъщеря какво значи да „го бараш", както и защо твърдя, че песента е неприлична, след като я дават по телевизията. Каквито и битки да сме водили като личности и като родители, в крайна сметка резултатът се пише общо - на гърба на обществото. А резултатът е по-малко и по-лошо образование, за сметка на масово опошляване и опростачаване.
Естествено, не сме открили топлата вода.
Американският рап нито е по-интелигентен, нито клиповете му са по-приемливи. Нито стремежът музиката да се продава чрез натрапчива, демонстративна сексуалност е запазена марка само на музиката от гетото - чудя се защо Дженифър Лопес още се прави на певица, след като очевидно единствената й цел е да продава застрахованите си за милиони задни части. И разбира се, Майли Сайръс, която децата ни знаят още от времето, когато беше Хана Монтана.
И не, не вярвам в теорията на конспирацията, че видите ли политиците нарочно ни правят по-прости, за да ни управляват по-лесно. Не, обяснението, мисля си, е доста по-тривиално - така е по-лесно. Създаването на култура, на духовност е бавен, труден и дълъг процес. Отглеждането на хора, които да създават и да имат нужда от духовност е далеч по-трудно от отглеждането на консуматори на продукти и услуги.
Затова си създадохме култура на лесното - чалгата.
Дали става дума за музика, за медии или за политика, принципът на чалгата е един и същ - пошло съдържание и голи задници. Проблемът ни е, че твърде дълго се заблуждавахме, че е достатъчно в собствения ни дом да звучи Моцарт (или поне Дийп Пърпъл), да изтрием чалга каналите от телевизорите, да ограничим достъпа на децата си до интернет и да спрем да гледаме сутрешни блокове.
Да водим тихи разговори за Шопенхауер, докато съседният блок се тресе под звуците на „Напипай го" на Азис. Но нас това, разбира се, не ни засяга.
Е, след като и малките деца вече знаят наизуст Криско, Азис и прочее, вече никой не може да каже, че не го засяга. И не, не става дума просто за няколко нецензурни думи и вулгарни видеоклипове. Става дума за манталитет, за начин на мислене, за ценности. Там именно, в ценностния вакуум на прехода, се намърда чалга културата и замени ценностите, които ние не успяхме да наложим и да отстоим, с други.
Питайте децата си какво означава думата ценности - ще ви кажат ценни предмети, злато, бижута, диаманти.
Просто още една дума от нашата наивна младост, която децата ни не знаят. Не знаят, защото ние не сме ги научили. Били сме заети явно - да печелим пари, да правим кариера или пък, каква ирония, да отстояваме ценности.
Нямало ни е.
Но когато родителите ги няма, идва Криско. Идва чалга културата, която бързо и лесно учи децата на лесното в живота. А понякога родителите ги има, за нещастие - песните на Криско са детска игра в сравнение с живота на някои деца. И това, че има такива деца също е наш проблем.
Е, ще кажете, децата може и да слушат чалга, обаче знаят по три езика, умни са, способни. Сигурно сте прави. Но ония момиченца, които вдъхновено пееха „пукажи на тия хора как го бараш" не ми излизат от ума. Сигурна съм, че нещо не е наред - имаме проблем. Само че вече не го забелязваме.
"Питам сина си чувал ли е тази песен. Не я е чувал, но обяснява, че не слуша точно такава музика." И кво, написа цяла статия за да замажеш факта, че си се провалила като родител? Дрисковци и Марийки Илиеви е имало и винаги ще има. Присъствието им не е оправдание за нискоя морал на децата Ви, нито пък за липсата им на вкус, индивидуалност и самоуважение. Смешно е да прехвърляте собствените си провали, със собствените си деца върху някакви други (не)хора.
Госпожо Димитрова, синът ми е почти на 11. Не знае песни на Криско и Азис, но знае такива на Грийн Дей и Мюз. Ходи на уроци по рисуване и бас китара и му предстои първо свирене пред публика. Така é номерът става. Обаче не и по лесния начин...
На коментиращите децата явно не ходят на училище и не стъпват на улицата. Аз също много внимавам какво гледа и слуша синът ми, но преди месец, на плажа, 4-5 момиченца на възраст около 10 години запяха и затанцуваха "пукажи на тия хора" под насърчаването на майките си. Е, има проблем!
OrchiiDea, възпитанието не е да забраняваш, а да показваш. Сигурен съм, че на Готик в къщата, освен че не се слуша чалга и рап, не се гледат и турски сериали, нито „Биг брадър“ или бози „На кафе“, не се кисне във Фейсбук, а се правят смислени неща. Просташкото е външен израз на затъпяването и масата лелки, които реват срещу Криско и Мария, всъщност интелектуално и естетично не са по-развити от младите слушателки на „пукажи ми де са бараш“. Просто всяко нещо с времето си. Десет годишните фенки на Криско, след 20 лета ще кибичат пред турските сериали и ще плюят по тогавашните неморални изпълнители.
Стига тормози детето да му пускаш Бате Сашо. После като го бият в училище кой ще е виновен
Напротив, Орхидейче! Ходият на училище и по улицата. И съучениците им слушат рап, а съученичките - чалга. Обаче - Rowan е прав. Както казах и по-долу не става по лесния начин. Не става и със забрани а с пример. Противопоставяш на Криско Пинк Флойд. На Азис - Дийп Пърпъл /примерно/ и правиш съпоставки. Само че това изисква часове занимание със наследника. Това не е изгубено време, вярвай. А майките кифли, ръкопляскащи на непораслите си кифлета тепърва ще берат плодовете от безхаберието си. Пропуснах и още нещо. Много важно е да възпитаваш подрастващите не как да бъдат по-по-най яки и куул, а как да бъдат различни, дори с риск да бъдат набедени за "черни овце".
Да живей! Свобода или смърт!
Тоя пък шегаджия - любов, поощряване, обяснение и разбирателство и чалга заедно.
gothic | 24.09.201415:47 Не става и със забрани а с пример. Противопоставяш на Криско Пинк Флойд. На Азис - Дийп Пърпъл /примерно/ и правиш съпоставки. -------------------------------------------------------------------------------- Тъй няма да стане брат. В смисъл няма как да замениш точно едното с другото. Трябва да се действа "тънко". А и всичко ново е добре забравено, много по-добро, старо. В тоя случай бих предписал заместване на Дриско с истински олд-скуул рап, който малките лигльовци така или иначе не са чували. Смесен със силния авторитет на родителя разбира се. "Ако ще слушаш рап, поне слушай истински хард-кор рап, правен от мъже а не от Дрисни или намазани мурви. " Ако детето има в себе си искрата - ще я запали. Ако е генетично тъпо - ми няма смисъл да опитваш повече от 2 пъти. Гледаш сиго каквото си си го направил. Тъпо
Хората сигурно са полудели. Странно е демонизирането на една песен за секс, пиене и простотия за сметка на всичката помия, която се излива връзе ни от началото на комунистическия режим. Сексуалната революция започна през 60-те до 80-те и кулминира в началото на 90-те, за тези, които са я пропуснали. Елате в днес. Стига с това реване. Не е възможно Криско, 100 кила и няколко други безобидни напушени да са такъв проблем. Къде бяха всичките тия ревове, когато чалгата заливаше ефира и нямаше изобщо българска поп или рап музика? За какво се очаква да пеят рапърите? За ливади, био тор от калифорнийски охлюви и мъфини? Ае стегнете се.
Няколко неща. Първо, Мария Илиева е много кадърна певица. Това е просто факт. Не я харесвам особено, всъщност, но на бялото "зелено" не мога да кажа. Същото и за Дженифър Лопес, впрочем. Нея пък хич не я харесвам, между другото. Така де. Аз, ей така, да взема да кажа, че в деветдесет процента от случаите децата слушат с удоволствие това, което се слуша редовно вкъщи. И че като искате детето ви да слуша хубава музика, няма да е зле да му дадете колкото се може по-богат избор. Освен това няма да е зле и да развиете интереса му към останалите изкуства - най-малкото, с някои от любимите си групи съм се запознал благодарение на подчертан интерес към определен тип литература. Ама за тая цел трябва вие да си отгледате детето, де, вместо да поверите го повериш на телевизора и съучениците му. А второто като че ли е по-лесно. Така де... Въобще, това да не знаеш каква музика слуша единайсетгодишният ти син е адската тъпотия. Поинтересувай се от детето си, да му се не знае, нали затова си му родител?
По здрав, Бен довър, страхотно стихотворение си цитирал. Дракона и той е точен ясен и прекрасен. АЗ пък, признавам си невежеството, нямам хабер нито от Криско с Мара Илиева, нито от Азис, Алисия, Ибана, и пр., и др., и т. н. Имам един спомен от преди доста години, Камелия на един стадион в провинцията, с по една лепенка на зърната, но нямам спомен какво пя. И представете си, още съм жив, и за възрастта си чат-пат здрав. А сблъсъкът на вкусовете на поколенията не е изобретение на криворазбраната димукрация. Писания за което има от времето на фараоните и цар Хамурапи. Когато бях на 16 години майка ми се ужасяваше от Beatles и Rolling Stones. Без да ги е слушала, само видяла на един соц кинопреглед някакви диваци с дълги коси. До към 80-те те бяха носители на разлагащо западно влияние. Когато дъщеря ми беше тийнейджърка аз се ужасявах от Spice girls и Мишо Шамара. Но не я спрях, даже я водих на концерти и я спонсорирах да си купува дискове. И нищо страшно не се случи. Защото у дома се слушаше и стойностна музика. И наскоро в една специална за нея вечер, тя ми пя на ухо Rocky Raccoon, с която я приспивах като мъничка. Е, това ми стига да не изпитвам угризения. А все пак, задникът на Дженифър Лопес е разкошен, макар, че и той ще увисне, както и циците на Камелия.
Офф, ако някой пък си е пускал това на детето, ще го призная.... http://www.youtube.com/watch?v=fkXPF_bXytI А тук има и текста... http://tekstove.info/browse.php?id=24968
Напира ме да те подхвана нецензурно, но нека го спестя на аудиторията. Слушай, миндьил, фани излез от плоскостта на евтините свалки и сайтовете за еднократно оножданье и чуй к'во има да ти кажат чевалесте. За мен не си нещо повече от машина за мултипликация на безлични проли. Уви!
Manuela Gerenova | 24.09.201417:28 Имам известни трудности в приемането на т.н. „бг.мами”. Обществено ангажирани, екологични, с интернет образование, гръмогласно ангажирани с възпитание, отглеждане, хранене и развитие на децата и леко агресивни, предвид форумната си подкрепа. Моделът на поведени и живот трудно се разчупва, матрицата е устойчива, по-лесно е шумно да прокламираш правилните норми, отколкото ежедневно да работиш тихо и упорито по възпитанието на детето. Пък каквото сабя покаже. Със забрани не става. Който иска забрани просто следва своя модел – това е видял като малък, това иска като родител. Просто е. Убедена съм, че ако забраниш Криско, чипса, пластмасата и/или ваксините детето няма да стане гений, втори Махатма Ганди или шотландски боец. Най-вероятно по нататък в живота си ще иска забрана на нещо друго като решение на моментните си проблеми. Колелото се върти, дали животът ти е поп фолк (по Ъпсурт) не зависи от броя на наложените забрани. И да се включа и аз в общото мрънкане. Писна ми вече от този Криско!