По много причини приятелството между Айтор Мерино и Асиер Арангурен е типично за момчетата в провинцията на баските в Испания. Двамата играят и ходят заедно на училище, после следват първите момичета и първите цигари.
Но пътищата им се разделят. На 16-годишна възраст Мерино се мести в Мадрид, където го очакват успехи и кариера на известен филмов и телевизионен актьор. Арангурен остава в испанския Север и култивира своята баска националистическа идентичност. Въпреки разстоянието, двамата остават близки приятели и запазват връзката си.
През 2002 г. Мерино се ужасява, когато прочита във вестник, че полицията издирва другарчето му от детинство заради принадлежност към терористичната групировка ЕТА. По това време сепаратистите убиват над 800 души, преследвайки целта за независима баска държава.
„Коленете ми се подкосиха и започвах целият да се треса", спомня си 40-годишният актьор за момента, в който разбира, че приятелят му има връзка с бунтовниците. Той се тревожи какво ще се случи с беглеца, но и какво би могъл да стори в тази ситуация.
„ЕТА не беше просто нелегална организация - тя беше насилническа, убиваше хора, което ме ужасяваше", изтъква той.
В крайна сметка Арангурен е заловен и лежи 7 години зад решетките - той е осъден за участие в терористична дейност. Излиза на свобода през 2010 година. И така отношенията с миролюбивия Мерино, установил живота си Мадрид, на който ЕТА обяви война, преминават в съвсем нови и притеснителни измерения.
Живот като на кино
Мерино засне документален филм, посветен на дружбата с Арангурен, разказвайки също за усложненията и разделението, с които ЕТА продължава да провокират испанското общество, въпреки че през 2011 г. организацията едностранно обяви, че сваля оръжие и се отказва от силовите методи за борба.
„Асиер и аз" е режисиран от Мерино и сестра му Анна. Въпреки че още не се е появила официално по кината, лентата спечели Баските награди за кино през тази година на фестивала на Седмото изкуство в град Сан Себастиан. Тепърва предстои официалното разпространение по кината.
Филмът е нещо средно между видео-дневник и репортаж, а по същество е очарователно свидетелство за вътрешната битка на Мерино да разбере непознатото лице на своя стар приятели - и участието му в терористична организация.
Мерино е раздвоен между предаността към миналото, баския си произход и приятелството от една страна и от друга - нетърпимостта към насилието и екстремизма.
„Да говоря за баския конфликт в Мадрид винаги е било трудно за мен. Когато Асиер, когото познавам от дете, реши да се включи в редиците на ЕТА, въпросите, които това предизвика, станаха много повече - както от страна на моите приятели в Мадрид, така и тези, които сам си задавах за употребата на насилие в преследването на политически цели", коментира Мерино.
Другата страна на монетата
Филмът показва защо актьорът държи на бунтовника - Асиер е представен като интелигентен, предан и нежен мъж, надарен с чувство за хумор. Той е близък със семейството си, въпреки радикалните политически възгледи, които изповядва. В кадър от филма той посещава своя възрастна леля броени часове, след като излиза от затвора. Двамата се прегръщат и плачат, а той запява протестна песен на баските бунтовници.
„Асиер е човек, надарен с изумителни качества - затова ми е приятел. Аз го обожавам. Филмът обаче не е преднамерено мил към него портрет, защото това би означавало, че защитавам тероризма. Напротив - филмът защитава приятелството", изтъква Мерино.
През октомври 2011 г. ЕТА сложи край на 40-годишната насилствена борба с правителството в Мадрид. Това даде на конфликта път към приключване, а на Мерино - щастлив край за неговия филм.
Оттогава организацията не е убива никого, но предстои дълъг и сложен процес на мирни преговори. Управляващите консерватори на премиера Мариано Рахой, притискан от войнствената част на неговата партия, не направиха нищо, за да върнат над 700 бунтовници от ЕТА на семействата им от затворите в Испания и Франция.
„Това не е традиционен мирен процес в смисъла на преговори и т.н. Като толкова много подобни случаи, и тук ще имаме несъвършен мир, който ще остави рани и няма да бъде напълно задоволителен", коментира експертът Кепа Аулестиа.
Смесени страсти избухнаха отново миналия месец, когато Европейският съд по правата на човека се произнесе срещу т.нар. „доктрина Парот", - правен механизъм, прилаган от испанските власти, за да отлагат освобождаването на много осъдени членове на ЕТА.
Така се стигна до нова порция освободени представители на баската съпротива, сред които има и такива, излежали присъди за убийство на над 20 души. В Билбао, столицата на баските, стотици излязоха на митинг в подкрепа на решението на Европейския съд. Те твърдят, че „доктрината Парот" е един от механизмите на централното правителство за репресии срещу тях.
В Мадрид пък протестираха срещу кръвопролитията на ЕТА със снимки на техни жертви. Коментарите в социалните мрежи издаваха страх и безпокойство. Някои искаха не свобода, а смъртно наказание за убийците от ЕТА.
За Мерино истината е някъде по средата. „Испанците трябва да разберат, че има друга страна на баската реалност, която не са виждали. Не става дума за оправдание, а за разбиране", коментира той.
