Тайната на римската "порта към ада"

Преди две хиляди години древните туристи са се събирали в гръцко-римския храм в Хиераполис, в съвременна Турция, разположен върху пещера, някога считана за "дверите на ада".

Те са гледали със страхопочитание как животни - от птици до бикове - са падали мъртви на входа на “Пещерата на Плутон”. Древните смятали, че от дупката, наречена на бога на подземния свят, се отделя "дъхът на смъртта", който убива всички в обсега му, с изключение на защитените от него жреци, водещи животните на жертвоприношение.

През това време посетителите са можели да гледат жертвоприношенията на животни от безопасно разстояние от входа на пещерата на специални трибуни.

Римският писател и естествен историк Плиний Стари описва феномена като "клоаката на Харон" — митичният лодкар, превозвал душите през реките Стикс и Ахерон в дълбините на подземния свят.

Сега учените смятат, че са разгадали загадката зад гръцко-римския храм. Екип от италиански археолози е открил отново пещерата през 2013

Отровният газ

Изследвания, публикувани през февруари в изданието Journal of Archaeological and Anthropological Sciences показват, че разлом в земята, дълбоко под някогашния храм, отделя въглероден двуокис (CO2) с концентрация, която би могла да бъде смъртоносна.

Чрез портативен анализатор на газове, Харди Пфанц и екипът му от вулканолози са открили CO2 в нива, вариращи от 4% до 53% на входа на пещерата, и достигащи 91% вътре — повече от предостатъчна концентрация, за да причини смъртта на живи организми.

"Проблемът за бозайниците (включително хората) започва дори под 5% CO2," коментира Пфанц. "По-дълъг престой при нива над 7% води до изпотяване, замайване, тахикардия и други. Допълнително повишаване на концентрацията на въглероден двуокиц води до задушаване заради липса на кислород и окисляване на кръвта и тялото или мозъчните клетки."

Така че няма нищо чудно, че животните, влизащи в пещерата, са намирали бързо смъртта си. По време на краткия период на изследванията им Пфанц твърди, че учените са открили няколко мъртви птици, и повече от 70 мъртви бръмбари.

Туристическа атракция

Нещата не са били по-различни в древни времена, когато хората са пътували до Хиераполис, за да наблюдават този феномен. Градът, основан около 190 г.пр.н.е., е бил прочут освен с "Пещерата на Плутон", така и с горещите си извори, които и до наши дни привличат хора от целия свят.

Франческо д'Андриа, италианският археолог, открил при разкопки пещерата през 2013, казва, че са намерени доказателства за съществуването на седалки около пещерата, които най-вероятно са били предвидени за зрители.

Гръцкият географ Страбон, живял от 64 г.пр.н.е. до 21 г.сл.н.е., описва зрелището: "Всяко животно, което влезе вътре, го очаква незабавна смърт. Въвеждани там бикове падат и биват извлечени мъртви. Аз самият хвърлих вътре врабци и те незабавно вдишаха за последен път и паднаха мъртви," пише той.

Страбон признава, че тази реакция е свързана с някакъв газ — "пространството е пълно с изпарения, толкова плътни и гъсти, че човек почти не може да вижда земята" — но той се е чудил как той влияе на животните, но не и на жреците, като запитва дали това се дължи на божествена воля, или просто на факта, че те задържат дъха си.

Изследванията на Пфанц добавят още една възможна причина: фактът, че животните и жреците са били с различна височина. Въглеродният двуокис е по-тежък от кислорода, съответно се отлага по-ниско, като образува облак от токсичен газ до земята. "Ноздрите на животните са били вътре в облака от газ," заявява той, докато свещениците са били по-високи и са оставали над струпването от газ.

Пфанц смята, че жреците са съзнавали съществуването на газа и са знаели, че концентрацията му варира в различните часове на денонощието. Скорошни проучвания, при които са правени измервания на нивата на въглеродния двуокис за дълъг период от време, констатират, че то е особено високо по зазоряване и здрачаване, тъй като слънчевата светлина разпръсква газа.

Д'Андриа обаче оспорва тази теза, като изтъква, че много маслени лампи са били открити пред пещерата. "Много вероятно е много от ритуалите да са се извършвали през нощта," казва той.

Пещерата на Плутон не е единственият пример на древно съоръжение, разчитащо на вредни газове. Древната литература твърди, че в двореца на Аполон в Делфи, Гърция — където някога Делфийският оракул е предричал бъдещето - хората са изпадали в транс след вдишване на вредни газове. Съвременни изследвания приписват това на комбинация от въглероден двуокис и метан, излизащи от разлом в земята.

Новините

Най-четените