Музеят "wndr" ще отвори врати през септември в бивша офис сграда на три етажа в Чикаго.
Той се рекламира като мястото, на което "красотата и въображението ще се срещнат", и ще предлага 20 различни изживявания - от сфера с нулева гравитация, пълна с бели балони, до "Студио на храната на бъдещето", която идва под формата на ядливи облаци.
Най-забележителна е "Стаята на безкрайността" - зала с много огледални стени с провесени от тавана стоманени топки.
Според рекламните брошури това трябва да е "нов жанр музей на културата". Всъщност жанрът не е съвсем нов и може да бъде наречен жанр на "Instagram музеите". Те са сложни системи от изложби и инсталации, но всъщност са проектирани така, че да примамят посетителите да споделят колкото се може повече снимки в социалните мрежи.
"Стаята на безкрайността" в музея "wndr"
Insta-музеите се появяват, докато традиционните им събратя изживяват екзистенциална криза и опитват какво ли не, за да привлекат публика. Instagram музеите от своя страна ухажват технологичното поколение и много приличат на самия Instagram - едно мигване и можете да пропуснете най-интересното. Те обещават преживяване, достойно за споделяне онлайн, а мнозина вече се интересуват само от такъв тип преживявания.
Корените на жанра могат да бъдат проследени до движения и артисти още от миналия век. "Неоновият музей" в Лас Вегас не е много по-различен от който и да е Insta-музей. Същото важи и за работата на скулптура Клас Олденбург с неговите хиперболизирани обекти от ежедневието като фунии за сладолед.
Не може да не споменем и Кристо Явашев и неговите инсталации, които предизвикват безброй интерпретации и коментари.
Съвременните им аналози са доста. Алехандро Иняриту и неговата инсталация "Carne y arena" чрез виртуална реалност представят премеждията, през които преминават бежанците в търсене на убежище.
Може би първият истински Insta-музей е "Музеят на сладоледа", който отваря врати през 2016-а в Ню Йорк. Оттогава са създадени негови филиали в Маями, Лос Анджелис и Сан Франциско. Музеят е със закачлив, дързък дизайн, а всички ярки инсталации в него са на тема десерти.
Най-голямата му атракция е басейн, пълен с цветни захарни пръчици, над който има трамплин за скокове - истинска мечта на всяко дете.
Басейнът в "Музея на сладоледа"
Има редица дейности, които предлагат повече от снимането на селфита - като стая, пълна с магнитчета за хладилник, с които клиентите могат да образуват посветени на сладоледа поеми.
Но основната цел на марката - защото музеят вече си има и собствена марка сладолед и постепенно се превръща в бранд - е да накара посетителите си да увековечат посещението си в социалните мрежи. Instagram профила на музея има вече над 420 хил. последователи, а хаштагът с името му е бил използван повече от 200 хил. пъти. Казано с други думи, "Музеят на сладоледа" е идеалният сблъсък между изкуство, комерсиализъм и Instagram.
Най-точното олицетворение на тази комбинация е "Щастливото място" (142 хил. последователи). То е открито миналата година в Лос Анджелис и предлага "пълно потапящо изживяване, предназначено да ви помогне да избягате и да се гмурнете в щастието".
Ваната, заобиколена с гумени патета, в "Щастливото място"
Зад вратите, изрисувани с жълти усмихнати емотикони, се крият няколко интерактивни, достойни за Instagram инсталации - статуя на двуметрови обувки на ток, изработени от захар, тъмна стая, пълна с 40 хил. златни цветя, най-големият купол, направен от конфети...
Залите са просторни и са проектирани с мисълта да са подходящи за кадри в Instagram.
Трудно е да не почувствате щастие в "Щастливото място", докато се снимате във вана с гумени патета или правите фигури от конфети. Места като тези не са като Айфеловата кула или Лувъра, просто защото ако не се снимате в тях, няма много какво друго да правите там. Значението на всеки експонат в Insta-музеите е хората да си кажат "Това ще изглежда готино в Instagram".
Трудно е да си представим следващото поколение да обикаля залата на Ротко в "Тейт" като обсъжда задълбочено емоциите, които платната му предизвикват. Общото между Insta-музеите, сред които ще се нареди и "wndr", е, че посетителите им са неразделна част от творбите вътре в тях. Изкуството поглъща зрителите си и обратното.
Това е естествената еволюция в дигиталната ера. Insta-музеите са точно като публикациите, посветени на тях - създадени да бъдат споделяни, разглеждани, но не задължително анализирани. После биват отхвърлени, за да направят място за следващата нова мода.
