Жените са по-обсебени от работата си, но това не ги прави непременно добри служители, смята италианският психолог Джанлука Франчиози.
По думите му, въпреки че жените получиха всички права, които в миналото се полагаха само на мъжете, все още има значителна дискриминация по полов признак. "При това положение можем да си представим как една жена, решена да изпъкне на работното си място, трябва да се посвети изцяло на кариерата си - може би много повече, отколкото се старае колегата й", казва психологът, който организира фирмени курсове за оценка на стреса на работното място.
Според него маниакалната нужда от признание, че си успешен служител, задейства един вид "принудителен" механизъм, който те кара да вършиш все повече и повече. Проблемът е много по-дълбок, тъй като наистина се оказва, че доста жени въобще не напускат офиса си, подлагайки се на повече стрес, а от друга страна женският мозък е много по-чувствителен към CRF (кортикотропин рилизинг фактор) -основен хормон, отделян при стрес, както разкрива проучване на Детската болница на Филаделфия.
Това означава, че "взимайки огромни дози работа", за жените е по-вероятно да станат жертви на стрес отколкото за колегите им мъже. "Освен това хората, които се посвещават прекалено много на работата си, се оплакват от екзистенциална неудовлетвореност", добавя Франчиози.
В допълнение към това, пристрастеността към работата от страна на служителя не прави непременно щастлив работодателя - тъй като човек, който "не си проветрява мозъка" и не почива, е по-склонен на грешки.
Европейска директива посочва като основни принципи за здравето и безопасността на работниците не повече от 48 часа работа на седмица, цял почивен ден на всеки седем дни и най-малко четири седмици почивка в годината, добавя Франчиози, според когото всички публични и частни компании трябва да спазват изискването за оценка на риска на стреса на работното място.
Според доклад на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа от началото на година, между 5 и 20% от служителите в Европа са засегнати от насилие и тормоз от трети лица на работното си място. Само 25% от работодателите са въвели мерки за борба с проблема, а в много страни на ЕС този дял не надвишава 10%.
