В началото бяха динозаврите... И те се завърнаха, само че от бетон, арматура и камъни за пълнеж. В Ново село. Има четири населени места в България с такова име, но това в Пловдивска област бие останалите по точки. Изброяваме две - оптимизъм и отдаденост на каузата „Музей на световната история", която е едва в зародиш.
Вероятно не това очаквахте да чуете за т.нар. „Лувър-менте", който от няколко дни събира жлъчни подигравки в социалните мрежи, но в Ново село предизвиква усмивки и радост - това е масова самодейност, в която всеки допринася с каквото може. „Заповядайте, заповядайте, да видите какво са направили хората съвсем самички", упътва ни възрастен мъж, докато проучва внимателно къде да метне въдицата в придошлите води на Стара река.
Наръчник за саморъчни скулптури
На пръв поглед Ново село изглежда обречено в голотата на околните възвишения, запотените оранжерии и призрачните заводи в околността - странична дестинация по отбивка от главния път за Пловдив. Намираме се на входа му - и тук идва вторият поглед - пред старателно боядисан мост, украсен със стилизирани барокови лампи от желязо и гипсови лебеди. „Слагаме нещо, веднага изниква идея за друго", както по-късно ни обясни служителка в кметството.
„Специалисти е грубо казано, но се опитваме да направим нещо оригинално и интересно със собствени усилия, затова нещата стават много бавно", допълва нейна приятелка и задава въпроса защо техният труд и тяхното желание срещат толкова присмех. Жените издават, че в музея на открито ще се направи изкуствено езеро с животински фигури, показващи еволюцията на видовете.
„Много са интересни динозаврите - и няма да са само те, тепърва ще се правят още фигури - увещава ни младеж - Дори в центъра ще има паметник на хан Аспарух, благодарение на дарения на местни хора, вече постаментът е направен". Научаваме, че общината е превърната в нещо като ателие, където се изработват моделите на семейство неандерталци - за музея, разбира се.
Встрани от моста има бяла спретната табела с червен надпис - „Ново село". Ако проверите в Wikipedia, ще прочете изключително подробна справка за второто по големина тракийско племе - беси, населявало околността - т.нар. Бесапарски хълмове. Оттам идва и култът на местните към бога - конник Херос, нещо като патрон на селото, известно още с традиционните конни надбягвания на Тодоровден.
Както казват местните: Опознай историята, за да я обикнеш
Най-крайната цел на проекта е да бъде построен истински музей, където да бъдат показани археологическите находки, открити в околността, както и различни изложби на историческа тематика. През август на близка до селото могила екипът на Костадин Кисьов откри тракийско погребение с три коня - една от находките на годината.
Местните разказват, че през годините са намирани златни монети, съдове, мечове и други находки, пръснати по различни музеи в страната. Според възрастна жена много новоселци ще предоставят доброволно антиките, които по един или друг начин имат в домовете си.
В местните магазини гордо виси календар със снимки, направени по време на създаването на конника и крепостната кула и откриването им, отпечатани са брошури с бог Херос, както и книга с основните празници, чествани в селото.
Еволюцията оживява
В другия край на селото тесен чакълест път води към двата динозавъра, имитация на средновековна кула с две порти, отливка на бог Херос, пресъздаване на Дървото на живота и грамада от камъни, която ще е пещера - домът на неандерталските статуи. Откритият исторически музей е сгушен под огромен надпис „Ново село" по холивудски тертип.
Разходката из разпръснатия по изсъхнали зимни треви и локви (следствие от необичайно топлото за декември време) реквизит на бъдещия „Музей на световната история" трае 15 минути. Достатъчно време, за да се обходят фигурите около новопостроения параклис на селото „Света Лидия" - първата християнка в Европа, посветила живота си на мисионерство.
Става дума за разстояние от около 4 минути с автомобил, но и те са напълно достатъчни, за да ви направи впечатление колко живо и спретнато е селото с население от 2800 души.
През това време ще минете покрай реставрираната и поддържана църква, през основното училище, което почти дели двор с нея, пред спретнатото и дружелюбно кметство, читалище с 18 000 книги, няколко хранителни магазина, аптека, книжарница... и другата гордост на местните - първите светофари в района, макар и неработещи в момента.
Реализацията на идеята селото да изглежда по-различно и атрактивно не е следствие единствено на колективната самодейност на жителите. Мощният „двигател" на идеите на новоселци е кметът Тодор Атанасов от БСП - може би човекът с най-дълъг стаж като градоначалник в страната - цели 28 години.
Той е избиран вече седем мандата подред и нещо повече - някои от хората в селото признават, че биха гласували за него и следващия път, защото не виждат по-подходящ за тази длъжност. Казват, че е по-добре да се прави малко, отколкото нищо. Очевидно това важи и за открития музей на световната история.