Ако ви е минавала мисълта да похарчите парите си за червена спортна кола, ако сте били на крачка да напуснете работа, за да следвате музата си, ако някога сте се чувствали като Лестър Бърнам в "Американски прелести", имаме добри новини за вас.
Кризата на средната възраст не е неизбежна, а навършването на 45 години не е първата стъпка към вашето бавно и мъчително падение. След изследване на повече от 400 души открихме, че - ако не за всички, то поне за мнозинството мъже - средната възраст е пикът на техният живот.
Кои са петте заблуди, поради които не разбираме какво се случва по време на средната възраст?
1) "Дошло ми е времето за криза"
Всъщност кризите на средната възраст са рядкост. Понятието "криза на средната възраст" е измислено от канадски психоаналитик на име Елиът Жак и се основава на анализа му на артистични "гении" и други негови пациенти, които изпитват екзистенциален ужас, че нямат достатъчно време в живота си, за да реализират мечтите си.
Книгата Passages на Гейл Шийхи превръща кризата на средната възраст в културен феномен, чиито символи стават червената спортна кола, внезапното напускане на работа и краят на семейния живот.
През последните 20 години психолозите постоянно се опитват да открият доказателства за "епидемичната" криза на средната възраст - но така и не успяват.
Те считат, че само около 10% от хората преживяват подобен проблем. Това, което повечето хора наричат "криза на средната възраст", всъщност представлява криза или временна проблемна ситуация, която се случва в периода около 45-50 г. - раздяла с партньор, загуба на родител, уволнение или внезапно сериозно заболяване. Повечето хора успяват да намерят сили и да се възстановят от подобни проблемни ситуации.
2) "Застоят ще трае вечно"
Кризата на средната възраст може и да е рядкост, но досадата от средната възраст е универсална. Ендрю Осуалд от университета в Уоруик и други учени говорят за "U-образна" крива на щастието, която може да се приложи за хората от цял свят.
Най-ниската точка на щастието, поне в САЩ, е около средата на 40-те години от човешкия живот.
Почти без изключения хората стават по-жизнерадостни след 50 години и продължават да повишават нивото на щастието си дори над 70 г. Защо?
Една от теориите е, че рано или късно човек се примирява с факта, че нямат да стане изпълнителен директор или съдия във Върховния съд, след което започва да цени живота си и близките си - такива, каквито са.
Изследванията показват, че мозъкът просто става "по-щастлив" след 50-годишна възраст, тъй като игнорира неприятните новини и се концентрира върху позитивното.
3) "Мозъкът ми се превръща в каша"
Да, забравяте името на някой колега. Да, не можете да запомните даден телефонен номер достатъчно дълго, за да го наберете. Но всъщност мозъкът ви работи с пикова производителност точно в средната възраст.
Скоростта на обработка на информация и т.нар. "флуидна интелигентност" - възможността да решавате нови проблеми - започват да спадат някъде около 30-годишна възраст.
Но "кристализираната интелигентност" - познанията, опитът, мъдростта ви, способността ви да се ориентирате на работното място и в личния живот - продължават да се развиват и след 70-годишна възраст.
Така че ако имате избор между 30-годишен и 50-годишен хирург, изберете лекаря на средна възраст. Той може да не е толкова бърз, но е умен и опитен.
4) "Тялото ми губи форма безвъзвратно"
Вероятно чувствате, че единствената постижима форма на тренировка е да натискате дистанционното или да се отпускате на стола в офиса.
Това обаче е много далеч от истината. Въпреки че има известен спад на мускулната маса с годините, можете да забавите промените, като повишавате сърдечния си ритъм няколко пъти седмично.
Някои от състезателите на Националните игри за възрастни хора (за атлети над 50-годишна възраст) плуват със скоростта на колежани. Физическите упражнения са като елексир за остаряващия мозък. Изследванията показват, че ходенето пеша три пъти седмично спомага за разширяването на областта в мозъка, която отговаря за функциите на паметта - нещо, което връща мозъчния часовник назад с поне година.
5) "Бракът ми е скучен, разводът е неизбежен"
Това вече е реална опасност: хората на средна възраст се развеждат толкова често, че този феномен си има нарицателно - "сивата революция в разводите".
Изследванията обаче показват, че много двойки се обичат също толкова силно на сребърната си сватба, колкото и при първата си годишнина.
Има доста трикове за избягване на упадъка в брака, но можете да ползвате тези три ефективни идеи:
- Добавяйте нови преживявания във всекидневието си. Отидете на танци или на къмпинг.
- Опитайте се да мислите като отбор. Изследванията показват, че семействата, които могат да го правят, са по-щастливи, а вероятността да стигнат до развод след 20 години е много по-ниска в сравнение с тези двойки, които мислят в контекста на "аз" или "мен".
- Концентрирайте се върху изграждането на доверие, така че партньорът ви да ви бъде надеждна опора, а не източник на заплаха. Не само ще спасите брака си, но и ще подобрите функционалността на мозъка си.
СЗО е категорична - от 45 години - стареещи хора! Това е! Който не му харесва, вместо да се самозалъгва, нека знае, че винаги има изход - през прозореца! Аз съм на 47 и съм съвсем наясно, че никакви митове няма. Знам какво става с мен и не си правя никакви илюзии, още повече пък за "бъдещето". То е ужасно. Никой не те пита! И нещо важно - който не е навършил тази възраст няма основание да я коментира, след като не я е почувствал, а онзи който я е навършил и ръси инфантилни опровержения за състоянието си, е просто лицемер.
Много вярно, нещата се променят.....това,че някой е болен, изпаднал в стрес и не става не е критерий....въпрос на ген,начин на живот, разбирания,интереси,бит и успешен живот в личен и професионален план..... И късмет,разбира се....Има здрави и щастливи хора над 45г. в целият свят!!!
Jens има две неща,които действат като стимулант за живота след четиридесет и пет годишна възраст. Да си природно здрав. Но това зависи почти изцяло от Природата,която те е създала. И другото е,да си извършил поне две –три смислени дела дотогава. Не е нужно да са непременно велики,а смислени. В крайна сметка след тази възраст е силен този,който може да понесе големият процент безсмислие на света.
Не знам дали се нарича криза, но човек около 45 става по-осъзнат и може да предприеме някакви промени, за да живее по-качествено. Аз съм на 50 и въобше не се чувствам в криза, изглеждам добре, печеля добре, грижа се за себе си, децата пораснаха и не създават грижи, на всичкото отгоре правя най-хувавия секс в живота си. Изобщо не искам да съм на 25, нито на 35.