Създаването на студентски филм си е идеализъм от най-чист вид, който се прави на безсмъртния принцип „С пари може всеки, майката му е без пари".
Естествено, по този начин е трудно да се произведе пълнометражно кино, затова и студентските филми почти винаги са късометражни: сбити и изненадващо съдържателни.
Така са започнали да творят и най-големите имена в професията по цял свят, а през изминалата седмица в София десетки таланти поеха по техните стъпки.
Те показаха творбите си на деветото издание на фестивала „Ранно пиле" - уникален международен форум за студентско кино, провеждан в НАТФИЗ всяка година по това време.
Излъчиха се внушителните 69 филма от 18 държави, качеството беше много сериозно, а като основна тема се открои любовта с нейните безгранични проявления.
Станислава Коцева от организаторите на фестивала разказва, че посетителите са били доста и на моменти прожекционната зала на НАТФИЗ им е била малка.
„Непрекъснато се носеха допълнителни столове, прескачаха се хора по стълбите. Наистина може би тази година имахме една от най-добрите селекции от конкурсна програма досега, както и наистина великолепни филми в паралелна програма.
Успяхме да видим и отличените за най-добри студентски филми от целия свят, селектирани от световната асоциация на филмовите и телевизионни училища - CILECT, в която членуват над 160 университета от над 60 държави."
Интересът обаче далеч не беше предизвикан само от свободния вход за всички прожекции, но и от несъмнено хубавите филми и все по-мащабния характер на събитието.
Нямаше как да не изиграе роля и засилващият се интерес към кратките кино форми - те дават възможности за много специфичен творчески изказ, какъвто беше наличен и на „Ранно пиле". Там най-дългият филм траеше 40 минути (и показа протестите в Истанбул), а имаше и такива от по една минута.
Станислава признава, че тази година емоциите са били особено силни и адреналинът все още не е напуснал организатори и участници. За пръв път „Ранно пиле" прие толкова много чуждестранни гости и зароди между тях полезни контакти, идеи за бъдещи проекти и истински приятелства.
За организаторите е гордост и че доста от студентите вече са изразили желание да се върнат да снимат тук или най-малкото да покажат новите си филми у нас.
Българската следа
Мигновено впечатление прави, че сред наградените имаше само един български филм (анимацията „Сивото синьо" на Ина Станишева), отличен именно в категорията за най-добро българско заглавие.
Вероятно това е нормално предвид, че родните продукции бяха малко на брой в сравнение с чуждестранните - около 18 филма (от общо 69) на студенти от Нов български университет, Югозападния университет и НАТФИЗ.
Това обаче въобще не означава, че българските предложения отстъпваха по качество на останалите и че нашите рано-ранили кинодейци не представляват сериозна конкуренция.
„Побиват ме тръпки, когато чувам изречението „За български филм става", обяснява Станислава. „Определението „български" трябва да се слага с гордост, а не с оправдание за неконкурентноспособно кино. Може би това е причината за едно неоправдано ниско самочувствие на българските студенти по кино".
Тя признава, че забелязва някаква липса на жажда в българските студенти и малко от тях са се включили към живота на фестивала и към контактите с чуждестранните гости.
„Нивото на университетите и преподавателите е много високо, но като че ли не успяват да възпитат в студентите си този хъс, който е като топинг на всичко останало. Те не проявяват достатъчен интерес към това, което им се предлага. Нямат желанието да крадат занаята си, знания, опит и идеи".
Пилето тръгва на път
Все пак оптимизмът е налице: „Ранно пиле" се разширява с всяко изминало издание, интересът към него също расте. А догодина предстои юбилейният десети фест.
„Планирали сме серия от целогодишни събития, съпътстващи фестивала, ориентирани към допълнителна професионална квалификация, достигане на студентската продукция до по-широка публика, и различни интерактивни и алтернативни форми", загатва Станислава.
Но освен това фестивалът има амбицията и да пътува - първата отправена покана е филмите от „Ранно пиле" да бъдат представени в Университета за култура в Истанбул.
Но както могат да отидат дотам, така могат да стигнат и до всяка една образователна или културна институция в България. Фестивалните филми вече са се излъчвали в галерии, университети, заведения и паркове, а организаторите винаги са готови да ги пуснат на ново място.
Може би най-добрата новина е, че който е пропуснал деветото „Ранно пиле" ще може съвсем скоро да гледа най-хубавите филми от него в Дома на киното, където се готвят специални техни прожекции.
Така хората, които все още се съмняват в качеството на студентските кинопродукции, ще станат още по-малко. А българските „ранни пилета" може и да се увеличат - от това нашето кино само ще спечели.
