Какво би станало, ако етикетите на храните информираха хората точно какво означават калориите, измерено във физически упражнения?
Калориите в бутилка кока-кола, например, се равняват на 50-минутно тичане.
Тогава решението е просто: кое предпочитате? Да прекарате вечерта си на бягащата пътечка или просто да си спестите газираното?
Има хора, които биха казали, че да се пише на етикета необходимата физическа активност за изгарянето на калориите, е осакатяваща идея, която убива удоволствието.
По-добре да пиеш кока-кола с усмивка, а не с угризения на съвестта.
Други биха протестирали на база по-резонния аргумент, че е невъзможно да бъдат избрани такъв тип упражнения, които да са универсални за хора на всякаква възраст, с всякаква телесна маса и физическа форма.
Но Сара Блайк, доцент в школата по обществено здраве към университета "Джонс Хопкинс", не е сред тях.
Тя мечтае етикетите да станат точно такива.
В последните четири години, преобразуването на информацията за хранителните вещества в еквивалентни упражнения е основна насока в набиращите популярност изследвания на Блайк.
Последните й констатации за ефективността на тази идея бяха публикувани в изданието American Journal of Public Health. При провеждане на изследването, учените са поставили надписи до газираните напитки и соковете в магазини в Балтимор, които гласят:
"Знаехте ли, че изгарянето на калориите от бутилка газирано или плодов сок изисква около 50 минути тичане?" или "Знаехте ли, че за изгарянето на калориите от бутилка газирано или плодов сок е необходимо да изминете около 8 км пеша?".
Надписите заместват реални етикети на храни, но все пак ефектът от тях е много ясно различим.
Те ефективно довеждат до по-малко покупки на сокове и газирани напитки, или до закупуването на по-малки разфасовки (кенове от 330 ml вместо бутилки от 500 ml).
Блайк също така твърди, че новите етикети биха довели до трайни поведенчески модели. Доказателството е, че дори след като надписите били свалени, местните жители продължили да купуват по-малко газирани напитки и сокове.
"Проблемът с калориите е, че те не са много смислени за хората", казва Блайк. "Средностатистическият човек не разбира особено от калории, нито пък е особено умел в изчисленията".
Тези аргументи са стимул за все по-мащабно движение за въвеждането на максимално опростена и практична система за описване на хранителните вещества.
Някои предлагат система, подобна на светофар, където здравословните храни са обозначени със зелена светлина, а вредните са със заклеймяващо червено.
Жълтото е запазено за... всичко останало.
Други предлагат дори още по-прости смволи - с вдигнат или обърнат надолу палец.
"Да приемем, че знаете, че е необходимо да консумирате около 2000 калории дневно - нещо, което примерно повечето американци не знаят", коментира Блайк. "Да кажем, че хамбургер в McDonald's осигурява 250 калории. Изчисляването на съотношението между 250 и 2000 не е лесна задача. Повечето хора не могат да го правят, и със сигурност не могат да го сторят бързо, докато се опитват да направят поръчка в ресторанта".
Плюс това онези, които консумират най-много вредни калории, обикновено са и най-слабо образовани и информирани по здравните въпроси.
Те съставляват онзи най-висок процент от населението, за който е типично затлъстяването и свързаните с него хронични заболявания. Новите етикети трябва да са достъпни и разбираеми най-вече за тези рискови и необразовани групи.
Блайк стартира през 2011 проучването си, след като пътува из някои от бедните квартали на Балтимор. Там тя вижда къщи със заковани прозорци и става свидетел на търговия с дрога по ъглите.
"Замислих се дали хората, които живеят тук, изобщо се интересуват от калориите в храната, която консумират?"
И тя поставя надписи за еквивалента като упражнения в един от местните магазини, който дава сериозен ефект.
Преизчислението от калории в упражнения обаче далеч не е толкова просто.
Измерването на енергията в храната се основава на усреднени стойности, отбелязва Блайк. Осреднена е общата диетологична препоръка за 2000 калории дневно, която е крайно приблизителна и зависи от възрастта, теглото, активността, вродения метаболизъм и дори температурата на околната среда.
Някои спортисти имат нужда от около 4000 калории например.
Но по нейни думи осигуряването на приемлива средна граница е много по-добре от абсолютна стойност от типа на брой калории.
Броенето на калории е като цяло ужасен подход към храненето
Както гласи една от популярните мантри сред специалистите по правилно хранене, "Калорията не е калория". Калориите от въглехидрати влияят на тялото по различен начин от тези от мазнини или протеини. Телата ни се справят чудесно с приемането и съхранението на калориите от храни, но не са особено добри в изгарянето им.
И това се дължи единствено на упоритите усилия на организма ни да остава, все пак ,жив.
Според Дейвид Лудвиг, професор-нутриционист в Харвардския университет, огромната разлика в ефекта на различните типове калории върху тялото е резултат от дейността на хормона инсулин.
Консумацията на твърде много рафинирани въглехидрати освобождава инсулин, който програмира мастните клетки да поглъщат и съхраняват въглехидратните калории. Нивата на кръвната захар спадат, което задейства реакция на усещане за глад.
Съответно възпримаме това като забавен метаболизъм и огладняваме отново скоро след храненето.
"Дейвид е прав", казва Блайк. "Ако хапнете бонбони в 3:00 часа, а не ябълка, ще огладнеете отново много по-бързо. Но мисля, че начинът, по който трябва да възприемаме нещата е: "калорията е калория", оставяйки настрана тези пикове на кръвната захар; ако се стремите да понижите теглото си, намалявайки калориите, без значение какъв вид са те, това ще доведе до резултат".
Друг проблем с този подход е, че хранителната индустрия напоследък е възприела броя калории като средство за маркетиране на вредни храни.
През юни Coca-Cola проведе маркетингова кампания в Санта Моника, където минувачите можеха да се качат на гигантски велоергометър и да въртят педалите, докато изгорят достатъчно калории, за да си спечелят кен кока-кола.
Според изчисленията на компанията, това са били оптимистичните 23 минути.
Събитието, част от кампанията им "Борба със затлъстяването", умело заздрави представите, че калориите от вредни храни не са проблем, стига да сте физически активни - което е невярно, доколкото дори най-активният човек може да развие хронично заболяване от богата на въглехидрати диета.
А за повечето хора е почти невъзможно да правят толкова упражнения, че да надделеят над метаболизма си, особено когато навлизат в цикъла на глад след изобилие от въглехидрати.
Препоръката на Лудвиг е да се концентрираме върху ограничаване на храните, които прекомерно стимулират мастните клетки (рафинираните въглехидрати и концентрираните захари) да съхраняват енергия.
При такова хранене, според него, на практика можем да игнорираме калориите - и вградената в тялото система за глад и ситост ще се грижи сама за себе си.
Той и Блайк са на идентични позиции по отношение на намаляването на приема на въглехидрати - и по този въпрос цари консенсус сред експертите по правилно хранене.
За съжаление реалната реализация на стратегията на Блейк за поставяне на физически упражнения, вместо калории върху етикетите, е подложена на сериозен натиск от лобистки групи от хранителната индустрия.
Затова не изглежда да има голяма вероятност нейните идеи да се превърнат в закон - поне в САЩ.
Остава надеждата на Блайк подходът с посочване на упражнения, необходими за изгарянето на консумираните калории, да бъде възприет от ресторантски вериги или хранителни компании, желаещи доброволно да изграждат прогресивен имидж на загрижени за общественото здраве.
