Когато си се наплашил от неспирния карнавал на чалгата, почваш да ограничаваш местата, на които ходиш, и накрая се забавляваш в крайно непосещавани дупки само с приятели, където барманът е от вашите, за да ви търпи до сутринта, когато ви пуска за шести път Clandestino.
Разбира се (особено като споменахме нещо на Ману Чао), наоколо се случват неща, заради които си заслужава да се отключиш и да влезеш в навалицата. Като съвестни фенове на братя Коен (и Джеф Бриджис) например, решаваме тоя път да затворим торентите и да ходим на премиерата на римейка на Непреклонните - колкото и да ни потиска мисълта за сблъсъка с мол-цивилизацията, през която трябва да минем, за да стигнем до най-близката прожекция.
Сядаме в полупълната зала, наоколо с нищо ангажиращи хора през 3-4 места, докато - "бам" - с първия уестрън пукот по стълбите се изкачват две неподходящо шумни дами, маскирани като фолк певици, придружени от подобаващите им стойкаджии - с неизклочени кръчмарски рингтонове и с включена на шест неучтивост.
Настаняват се на досега уютно празните места до нас, разтръсвайки целия ред (ако някой случайно не е усетил пристигането им), и още първите 15 минути откакто се отдават на сладки приказки по телефоните си и писъци от ощипване, става ясно, че цялата зала е обречена на предизвестения неуспех да ги игнорира.
Първа възможност: някой се жертва и се извисява на тяхното ниво, отправяйки им забележка с тон, равносилен на замеряне с камъни, но гардеробните пичове почват да редят обещания за бой, съсипвайки тотално петъчната ти вечер.
Втора възможност: някой се жертва и излиза от залата, за да потърси съдействие от персонала на киното, който да ги изгони, но пък току виж наоколо се навърта член на правозащитна организация, който надава вой, че това е дискриминация.
Трета възможност: публиката решава да излезе света вода ненапита и стоически изтърпява оргията на лачената четворка (щото ако реши да излезе от залата по средата на филма, съвсем граничи с малодушие).
С абсолютно разбиране и нежност към различните им прошепваме, че сигурно могат и по-тихо, но убедени в атрактивността на неградското си поведение едната дама се тросва "Ми кво да направя, че филмът е тъп", другата се кротва, докато придружителят й не я ощипва пак, а четвъртият си вдига балкански звънящия телефон, обявявайки "На кино съм, копеле" (да, бе, да).
Не знам дали такива са повече - по-силни са. Преходът роди не само политически, но и чисто темпераменти извращения, с които мазохистично свикнахме. Просветителски формати като Big Brother уж осъдиха на публичен присмех разни хора, нуждаещи се повече от психиатър (и водосвет), ама се случи обратното. С обявяването за шоу на някакви срамни интимности ние бяхме осъдени на доживотно показване на селския идиот.
Днес той е герой на голямото тв село, окуражен толкова, че стана адекватен модел или пък - щом той се показва, всеки може да го направи. Щом Митьо Пищова разправя по телевизията колко жени са го докарали до инфаркт, що пък аз да не демонстрирам, че колабирам от кеф в киното.
Умберто Еко нарича това щурм срещу прайвъси-то: трагедия на масовото общество е доброволният отказ от резервираност - следователно от сдържаност и от всякакъв срам. Като няма нищо интимно, няма нищо скандално. Как да имаш тогава лайфстайл спокойствие в превъзпитана в ексхибиционизъм пасмина. Нали сте ги чували - по улиците, в метрото, в бара, а вече и в киното - обсъждат най-съкровени неща: от това с кого спят до какво е излязло от дебелото им черво.
А ако след напиване и щракане с пръсти дискотечните типове го удрят и на показно зигзагообразно състезание по шосето, проблемът може да влезе в сериозните медии като съобщение, но не и като полемика. Селският идиот го критикуват само баналните тв скечове, които по-скоро се престарават да го окарикатурят до симпатичност.
И добре, решаваш да си подбираш удоволствията внимателно и си плащаш да гледаш големия Джеф Бриджис, но се оказва, че и в киното главен герой е селският идиот. Ако смениш позата "Не обръщам внимание на такива" с "Е, сега вече те пребих" това е обратното на договаряне на взаимно уважение, но пък първото не решава драмата. Не знам дали в училище има часове по етикет, но би трябвало, щом няма кого да сезираш за ширещата се простащина.
Големият страх на кроткия гражданин май не е, че ще го оберат, както си ходи по улиците, а че някой ще му свали слушалките, за да му набута други, от които звучи новата класика за маса. Четирима срещу 40 в една кинозала, проявила толеранстност към свободата да се държиш както си искаш, ако ще и да се oригваш в лицето на съседа си по седалка, значи, че селянията не е недъг в поведението, а направо дар божи.
На ненадарените им остава да си стоят долу и да си траят - както би следвало.
Напротив, има места и нормалните хора, повярвайте ми. Появяват се малки, уютни клубове, кафета, клубове, в които можеш да послушаш любимата музика, без да виждаш навсякаде кич и простотия... Просто не се виждат лесно от заслепяващите светлини на чалготекит.Трябва да се измъкнете от своята панелна черупка, да се поразходите малко и ще ги намерите. Много ми хареса един абзац от статията "И рок на вкус", защото съдържаше много оптимизъм в думите: "Доскоро в подлеза под ул. "Фритьоф Нансен" бучаха поне три попфолк дискотеки, а сега май ги няма, а на мястото на едната има рок клуб и много искаме промоцията на албума ни да е там" - така накратко музикантите изчерпват баналната тема за господстващия музикален стил и малко утопичната идея за отсвирването му. Така че не всичко е загубено Гледайте!
Много съм съгласна с написаното, но категорично не и с определението селянин. Никога не съм имала село. Такова, в което ходят децата през ваканциите си, при баби и дядовци. Аз все съм си висяла в София. Имам (може и да е пресилено, но си е мое) убеждението, че хората, живеещи в провинцията, така наречените селяни, са истински стойностните представители на човешката раса, природно интелигентни, макар и не винаги образовани, просто защото стоят далече от изкривената градска среда и „цивилизация”. Здраво стъпили са в природата. Тя много спасява. Явлението, което описва авторката, аз наричам СЕЛЯНДУР. И то не е патент на провинцията. Има го навсякъде, напоследък най-вече в градския пейзаж. И наистина е по-силно, а за разлика от авторката смятам и, че отчайващо се е размножило и вече е преобладаващо.
Тази статия е колкото хубава и вярна толкова и тъжна.За съжаление се сблъскваме с подобни случаи ежедневно и се налага да преглъщаме подобни ситуации после се възмущаваме ядосваме,но какво от това.Всичко продължава и се превръща в обичайно повтарящо се действие.Това е поредната констатация за случваща се неправда,но с това нещата не се оправят и продължават.По добре би било да се замислим как да оправим това,как да въведем някакви норми за прилично поведение,как да променим нещата в правилната посока,как вместо да продължим да се спускаме по наклонената плоскост надолу, да започнем да вървим макар и бавно и стъпка по стъпка нагоре.Мислил съм доста по въпроса и аз лично не мога намеря отговор на въпроса "КАК?" да променим посоката.Моето писание не е упрек към авторката дори напротив .Написах мнението си защото се надявам да има хора, които да знаят отговора на въпроса и да споделят.Знам , че нищо не става с вълшебната пръчка, знам че не би могло да се случи и изжеднъж,но нека поне поставим началото.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично и вярно. P.S. Не вярвам, че под селянин в случая се има предвид географския смисъл на думата, а чисто и просто манталитета, който коректно или не определяме като "селски".
Абе на кино точно в Мол-а е, като да влезеш в леговището на противника. Същото като да идеш на фолк-кръчма и да се учудиш, че разни неприятни хора ти се катерят по масата....В спорта на това му казват мач на чужд терен. Решение на проблема със селяците за момента не виждам - 1:0 за торентите!
Заглавието е издънка. Явлението е характерно за градовете и то колкото е по-голям градът, толкова му е по-голяма простотията. Впрочем, поради ред обективни причини се формира целенасочено отрицателно отношение на софиянци към провинцията и скоро българско село няма да има. Даже и провинция няма да има. Такова масово преселение на младежи в София е направо впечатляващо. В университетите трябва да се набляга не толкова на Адам Смит, а на Гуннар Мирдал и Алберт Хиршман.
Виждам много хора се засягат от думата селски. Няма за какво. То вече всички са градски. И колкото по-градски толкова по-селски
да, за съжаление селските номера отдавна са норма на поведение в градовете - колкото по-големи (градовете) - толкова повече селящина. и е така откак премахнаха жителството. не си мислете, че селяните стават граждани само с промяна на местожителството си, точно напротив - пренасят селящината си в града. когато са на село - няма на кого да продават тъпащините си, защото се познават, половината са роднини, другите - близки, познати и приятели. пък и мол няма. идвайки в града те попадат в непозната среда, която възприемат като враждебна. за да се впишат някак те се стремят да създадат около себе си хаос, тогава им е по-лесно. градът им дава мечтаната от най-селско детство анонимност, за да могат да дадат воля на простащината си. първите заСЕЛници докараха криминалните си кинти, с които спонсорираха чалгата* във всичките й форми. следващите само изкопираха поведението им. някои даже се обиждат, като ги наречеш "селяни"?!? ами да си бяха седяли на село, там никой нямаше да им вика така. бил съм в много села - в тях хората са достойни за обич и уважение, но внуците, които продадоха имотите им за апартамент в града - не! те са тези, които превърнаха градовете в кочини, тези, които ще те прередят, напсуват, изблъскат, заплашат. тези, които докато изхвърлят боклука си през прозореца ще те попитат: "кво ми я фалиш таа софия, ский колко е мръсна!" и са готови да те набият, за да наложат селящината си. наистина, отдавна "селянин" не е география, а манталитет и състояние на духа. вече има селяци, които са родени и израснали в градовете, но не мислете, че това ги прави по-малко калпаци от родителите им! ето, че може да си роден в центъра на средата на най-големия град и пак да си си Цървул! не съм съгласен, че в театъра е различно от мола - и там наложиха простащината си. постановките се правят така, че да им харесат. стари вицове, колкото се може повече аграрщина и всичката помия поднесена с неистови крясъци. не мисля, че това е театърът, който харесвам. въобще - цялата статия може да се синтезира в една гадна дума: чалга. ЧАЛГААААААААААААА!!!!!!!!! --------------------- * - чалга - термин, обхващащ всичката простащина, с която ни облъчват.
бичкията, съглАсен съм, но донякъде! защото не всички културни хора владеят езика, а доста селяци го назнайват...