Когато е на 10 години, Руби е набелязана от един от училищните хулигани, а агресивното му поведение я кара да се чувства изолирана и объркана.
Тя току-що се е преместила със семейството си от Англия в Уелс и хулиганът се заяжда заради странния й акцент, след което започва да се подиграва и на дрехите й.
Руби е озадачена - тя е на ново място, не познава никого, никой не я харесва и няма представа защо става така.
Тя допълва, че непрестанният тормоз продължил през целия среден курс на обучение и оказал огромен ефект в различни области на живота й. Тийнейджърката започва да пие и да пуши в опит да се впише в новата си среда. Десетилетия по-късно Руби си дава сметка какво й е причинила агресията от страна на връстниците й.
"Никой не ме харесва, затова и аз не се харесвах", казва тя.
Нейният опит разкрива болезнена истина - децата, които са най-невинните същества на тази планета, могат да се превърнат в жестоки насилници. Техните действия не се влияят от социалните норми, които възприемаме по-късно в живота, могат да са безмилостни, сурови и шокиращи. И биха могли да имат доживотен отзвук за пострадалите от тях.
Но как децата се превръщат в хулигани?
Дълго време се смята, че има само един вид хулигани - крайно агресивни деца, които имат проблеми със самооценката и/ или идват от дом, в който някой упражнява насилие. Това схващане обаче вече се променя.
Определението за тормоз, което приемат академичните изследователи, гласи, че той е форма на агресия между индивиди или групи, които имат различни нива на власт.
Подобна дефиниция може би не успява да улови страшните последици, които тормозът има за жертвите, или сложните причини, поради които някой става хулиган. Но ключовият елемент е разликата във властта.
Някой може да тормози околните, защото е по-популярен от тях и това различие да затруднява потърпевшите да се защитят. Домашното насилие и агресията вкъщи също са фактори човек да се превърне в насилник, но е грешка да се смята, че те са единствената причина. Деца, които са свидетели и жертви на агресия в дома си, но ходят в училища с програми за защита и терапия, понякога не стават насилници на свой ред.
По мнение на изследователите образът на училищния хулиган става все по-нюансиран.
Единият вариант е откритият, безкомпромисен агресор, но освен него могат да бъдат разпознати и други, по-макиавелиански типове насилници. Децата, които попадат в тази категория, са склонни да имат по-добре развити социални умения, харизматични са и учителите ги харесват, тоест са далеч от клишираната представа за хулиган.
Най-важното е, че тези деца могат да упражняват или да не упражняват тормоз в зависимост от нуждите си. Социално доминантните хулигани искат да са лидери на тълпата и искат да избутат връстниците си надолу в йерархията. Затова специалистите поддържат теорията, че често тормозът не е, за да бъдат наранени жертвите, а за да спечели насилникът.
В едно проучване в училища в Италия и Испания учениците взимат участие в експеримент, в който трябва да се поставят на мястото на хулиганите. На тях е даден и въпросник, в който са помолени да определят останалите като хулигани, като жертви или като аутсайдери.
Тези, които останалите определят като насилници, показват склонност да се фокусират върху себе си, а не върху жертвите си, както и да демонстрират липса на емпатия.
Но освен това тормозът в последните години възприема нови форми.
Една от характеристиките на тормоза преди е била, че той се повтаря във времето. Но Ерата на интернет размива понятията, а ефектът от него не може да бъде точно преценен. Кибертормозът няма необходимостта да се случва непрекъснато - ако публикувате нещо обидно, то постепенно може да достигне до милиони хора, без да полагате повече усилия.
Всъщност в момента кибернасилието и хулиганството се съчетават до степен, в която според специалистите двете понятия могат да бъдат възприети като едно и също, особено във време, в което смартфоните са непрекъснато в ръцете на децата, дори и в класната стая. В много случаи насилието в училище е продължение на онлайн тормоз.
Учениците може и да седят един до друг на чина, но в същото време се обиждат в социалните мрежи и така атаките им имат повече свидетели.
Какво да направите, ако смятате, че детето ви тормози други деца?
Да стигнете до дъното на мотивацията им е добра първа стъпка. Попитайте детето какво получава, след като тормози други деца, попитайте го защо го прави. Възможно е детето да е попаднало в училище, в което подобно поведение е норма.
Добре е да се замислите и дали вашите собствени действия не влияят на поведението на децата ви. При някои родителите начинът им на общуване с околните определя и начина, по който децата им общуват с околните.
Колкото до това дали хулиганите се променят след завършването - някои успяват, други - не толкова. Някои си избират професии, в които агресивното им и настъпателно поведение им помага - полицаи или адвокати например. Но ефектът от тормоза върху жертвите може да продължи с десетилетия и да доведе до влошено физическо и психично здраве.
Руби избира да работи с ученици, които са жертва на хулигани в училище.
В момента тя е терапевт, който помага на децата да възвърнат доверието си и усещането за сигурност. По-рано през тази година човекът, който я е тормозил в училище, се свързва с нея във Facebook, за да й се извини, макар че думите му нямат особен ефект.
Тя смята, че извинението, идващо от хулиганите, е точно като тормоза им - правят го повече заради себе си, отколкото заради някой друг.