Венеция отново се оказа под вода заради наводнения - най-тежките за последното десетилетие. Макар новините за кризата в града и ефектите на климатичните промени да предизвикват тревоги, зад случая с Венеция стои много по-сложна предистория.
Наводненията във Венеция не са дефект, а част от принадлежащите характеристики. Градът е основан от хора, които са се установили тук в опит да избягат от хуните. Намерили са спасение във венецианската лагуна, където конете и бойците в тежки брони не са успявали да навлязат. Пропитата с влага земя е правила врага трудно подвижен, а приливът е можел да удави армията.
Между твърдата земя и откритото море търговията е била единственият начин за изкарване на прехрана. Затова венецианците стават превъзходни търговци, като постепенно построяват красив град с впечатляващи дворци, храмове и сгради - паметници на културата и изкуството.
Наводненията тук не са изключение - случват се когато приливът е в пика си, а вятърът тласка вълните от Адриатическо море на север към брега. Сградите на Венеция обаче са проектирани така, че да издържат на натиска. Целият живот в града се е формирал около водата.
Цената на защитата
Венеция се променя значително - в днешно време основната й функция е да посреща туристи от цял свят. Много от местните жители напускат домовете си, като ги преобразуват в хотели, ресторанти и ваканционни къщи.
Наводненията също променят характера си. Колкото повече се покачва нивото на световния океан, толкова по-опасни стават приливните води - тенденция, която ще се влошава в бъдеще. Силните ветрове усложняват проблемите допълнително.
Влиянието на климатичните промени и покачването на морското равнище се уравновесява с адаптация. Шумерите, най-ранната позната цивилизация в Месопотамия, например са знаели как да строят отводнителни канали и диги още преди 5000 години. Оттогава човечеството е усъвършенствало значително уменията си за защита на бреговете.
Някои градове са лесни за укрепване. Площадът "Пиаца деи Мираколи" в Пиза например е уязвим на ерозия, но има достатъчно пространство, за да се изградят предпазни съоръжения, без да се разваля гледката към Наклонената кула. Лондон също ще има нужда от нов тип преграда срещу евентуални наводнения, но единственото, което спира местните власти, е въпросът дали желаят и могат да финансират толкова голям инфраструктурен проект.
Има обаче други населени места, в които укрепването срещу наводнения е много по-сложно. Дори да се построи преграда за възпиране на вълните около Маями, водата ще продължи да прониква под основите й. Бетонените укрепления може да са ефективни в град като Дубровник, но ще съсипят автентичния вид на Стария град. По-подходяща би била стъклена преграда, но построяването й ще бъде твърде скъпо.
Не само бюджетът, но и отвличанията на квалифицираните инженери са огромен проблем за съхраняването на Лептис Магна, древния римски град в Либия.
Там, където туристите не стъпват
Световното културно наследство е особено уязвимо на покачването на морското равнище. 37 от 49 обекта, които се намират по ниските крайбрежни зони около Средиземно море, са изложени на висок риск от наводнения и брегова ерозия през следващия век. Към 2100 г. опасността от заливането им ще се увеличи с 50%, а рискът от ерозия на крайбрежието - с 13 процента.
Въпреки че Венеция също е заплашена от наводнения, туристическата индустрия генерира толкова много пари, че градът може да си позволи да се опази от опасността. След рекордните приливи от 1966 г. властите решават да инвестират в проект за специална защита. Следват десетилетни спорове за типа на преградата и финансирането й. Едва през 2003 г. започва строителството на верига от подвижни бариери, които ще лежат на дъното на морето през по-голямата част от времето, но ще могат да се затворят и да предпазят лагуната по време на силен прилив.
Системата е създадена така, че да опазва екологията и хидрологията на уникалната лагуна. Първите експериментални тестове на бариерите вече бяха проведени, като проектът би трябвало да бъде напълно завършен през 2022 г.
6 милиарда евро са вложени в изграждането на предпазното съоръжение, което да не допусне Венеция да потъне под вода, така че слуховете за смъртта на Serenissima са преувеличени.
Това обаче не означава, че покачването на морското равнище не е опасен проблем. Градове като Абиджан в Кот д'Ивоар, или Акра в Гана, Читагонг в Бангладеш, Джакарта в Индонезия, Лагос в Нигерия или Мумбай в Индия ще бъдат изправени пред още по-сериозни тревоги, когато дойде време да се опазят от прииждащите води на морето или океана.
В бедни и зле организирани населени места, в които властите трудно успяват да се справят с далеч по-елементарни комунални услуги, едва ли ще могат да се отделят няколко милиарда долара за опазване на крайбрежната ивица.
Най-страшните последици от климатичните промени ще се усетят най-тежко от онези, които не умеят да се адаптират - населени места, които са останали извън фокуса на вниманието на масовия туристически поток.
