Балкански синдром

Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения. Така започва автобиографичната книга на великия Емир Кустурица. Може и да не ни се иска, но още живеем в негов филм - с кюфтетата, салатата, ракията и страстите, които тази тройна коалиция винаги повдига.

Балканският синдром е да си заравяш главата в пясъка и да чакаш бурята да отмине. Но бурята никога не отминава, защото е извън нас. И точно тук ние, балканските народи, се спасяваме с хумор. Той е навсякъде около нас, стига да имаме очи да го видим.

Например - "Бъди жена! Харчи само за себе си", "Ахтунг! Злюкен собакен, яйцен клац-клац", "Люти чушки за свекърви, тъщи и други змии" ....

Без да иска, етномузикологът Веселка Тончева става спец в откриването на балкански хумор. Фотоапаратът й запечатва абсурдни надписи, табели, постери, графити, които мистериозно населяват географските ширини на нашия толкова пъстър полуостров.

Ако искате да се посмеете, посетете групата й във Facebook - „Балканите в надписи, табели и графити". Ще намерите уникални попадения на титаничната ни мисъл - от заплахи за живота до обяснения в любов. Абсурдът като начин на живот.

Веселка Тончева пътува много из Балканите - в последните години заради българската диаспора в Голо Бърдо, Албания - а групата създава на шега. Само за няколко дни броят на харесванията расте с такава скорост, че тя няма как да не се чувства поласкана.

„И страницата заживя своя си живот. Така, струва ми се, може да се конструира един от „образите" на Балканите през призмата на смешното, ако можем така да гледаме на себе си", изтъква тя. Всеки е потенциален откривател на смешни или идиотски надписи, табели или графити - и това вече си личи по участието на хората в групата.

Абсурдистан, но не точно

Веселка Тончева завършва музикознание, специализирайки етномузикология, а понастоящем е доцент, доктор в БАН. Обикаля из Балканите с изследователска цел, която води до появата на книги, статии, филми. Сред тях са „Гайдите на Родопа планина" и „Писаната булка", разказващ за обичаят за „рисуване" на лицето на булката, но не в Рибново, а в няколко тетевенски села, населени с българи мюсюлмани.

Казва, че смешното, което със същата сила би могло да бъде признато и за дразнещо, е навсякъде около нас. Тя обаче не е съгласна, че Балканите са Абсурдистан: „Опитвам се да съм малко по-деликатна. И се опитвам да не изкажа убеждението си, че сме заобиколени от немалко неграмотни и абсурдни текстови послания, но това не е далеч от истината, а и хич не е причина за хвалба".

Балканските народи сме като в приказката за орела, рака и щуката. Хем сме европейци, хем не сме, хем сме балканци, хем понякога ни се иска да не сме. Когато сме си у дома, много често не се долюбваме едни други, но когато сме в по-близка или далечна чужбина, така се обединяваме по балкански - най-изразително на маса, че оставяме тридневна пушилка след себе си.

„Хуморът е неизменна част от традиционната култура - и нашата, а и на останалите балкански страни. В традиционния фолклор както има ритуален плач, така има и ритуален смях в определен обреден контекст, но ми се струва, че в случая става дума за всекидневната употреба на смешното, за смеха дори като терапия за оцеляване в понякога нелесното всекидневие. Балканският човек умее да се надсмива над себе си - това е сигурно", категорична е Веселка Тончева.

Дори вицовете ни трансгранично се кръстосват и създават варианти в различните страни, казва тя. Просто на Балканите по-скоро „говорим" на един език, смеем се на себе си и едни на други.

Без любов по време на война

Да, живеем в особено място, дори малко прокълнато. Едва ли има нужда да говорим за ахилесовата история, за която всяка от държавите има свой прочит - и другите, съседите, винаги са „лошите". Тези, които са превърнали шопската салата в сръбска, а гръцката мусака - в мозайка от нарязани на кубчета картофи.

Филмът на Адела Пеева „Чия е тази песен" е достатъчно красноречиво доказателство. Тя търси произхода на народна песен, която в Странджа приемат за свой химн, но в Турция, Гърция, Сърбия и останалите ни съседки я имат за част от своя фолклор. Една и съща мелодия, но с варианти на различен език.

"Аз по-скоро бих употребила „буре барут" за Балканите в смисъла на нашите действително противоречиви отношения през вековете, та и до днес. Балканите са сравнително малка територия, но изпълнена с исторически напрежения, претенции, дори омраза", коментира Веселка Тончева.

Скептична е, че европейската интеграция ще разкъса това историческо бреме, което малко или много спъва бъдещето ни. Към него винаги гледаме с тупане в гърдите и самоизтъкване. От „Булгар, булгар" с киселото мляко и розите до Дракула, Александър Македонски и камъка, където Сократ измислил демокрацията.

Традициите не са това, което бяха

Още през 1889 г. Иван Шишманов пише, че „старата наша култура не ще може вечно да противостои на новата, който нахлува..." Веселка Тончева обаче открива все още живи традиции на Балканите, от онази „старата култура".

Традициите се променят, но не умират - вече никой не прави ритуали за дъжд, защото има прогноза за времето по телевизията, но все още на Балканите се правят ритуали, помнят се вярвания, пеят песни на съхранени архаични диалекти. Фолклорът просто има други канали, чрез които се предава. И Facebook е един от тях, ако щете.

Ето защо групата на Веселка Тончева е толкова успешна. Тя просто ни дава пореден повод да се посмеем на самите себе си - и на това, в което сами сме се превърнали. Балканският синдром, казва Мариус Куркунски, е да направиш живота си за смях от толкова самоирония, да изгубиш всяка секунда, опитвайки да запълниш времето си с празнуване.

А Стратиев го е написал прямо: „Българска участ да се родиш в България, а българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога".

И какво други ти остава, освен да се посмееш над това?

Новините

Най-четените