Защо пърформансите станаха толкова глупави

Пърформансът е фарс. Приеман ужасно насериозно от света на изкуството, той е перфектен лакмус за претенциозност и интелектуална неискреност. Ако се впечатлявате от него, сте или податливи на псевдоинтелектуални глупости, или просто лъжете.

Дали преувеличаваме? Може би

Има някои много въздействащи пърформанси, но повечето от тях са се случили преди много време, в началото на 70-те години, когато хора като Марина Абрамович и Крис Бърдън са рискували всичко. Или може би златната ера на пърформансите просто е била много отдавна, в дните на "Кабаре Волтер" в Цюрих, през 1916 г.

Тогава дадаистките пърформанси са били истинска заплаха за обществото, а Хуго Бал е стоял в костюм на магьосник и е декламирал думи, които са имали толкова малко смисъл, колкото и бушуващата тогава световна война.

Сега повечето форми на изкуство, които претендират да са част от тази съвременна традиция на пърформанса, са неловко потвърждение на дистанцирането на света на изкуството от реалните естетически качества или реалния човешки живот.

Да вземем например най-новите голи снасяния на яйца в Германия

Художничката и пърформанс артист Мило Моаре създава абстрактни картини, като изтласква яйца, пълни с боя и мастило от вагиналния си канал. И тя го прави, стоейки гола пред публика. Голотата очевидно е важна от артистична гледна точка. Що се отнася до факта на изтласкване на пълни с боя яйца от тялото й, това е - както без съмнение и го възприемате - силно феминистко послание за жените, плодовитостта и креативността.

Като изключим, че не е никакво силно послание. Това е абсурден, самоцелен, банален и отчаян опит за привличане на внимание. Навсякъде другаде, освен на сбирка на арт-критици, това би било счетено за сатира на празнотата на модерната култура.

И точно това е проблемът на пърформанса като изкуство - той доста основателно се е превърнал в обект на присмех

Когато филмовият режисьор Паоло Сорентино иска да отрази крехкостта на съвременната европейска култура във филма си "Великата красота", какво показва той? Пърформанс, естествено. Група на изглеждащи като творци хора гледа как жена тича към каменен акведукт, след което си блъска главата в него. След което се затруднява да обясни защо го е направила по време на крайно неловко интервю.

В иронизирането на най-слабото звено на художествения свят, склонността му към угаждане на нелепи пърформанс артисти, Сорентино дори не е твърде оригинален. Това просто е стара, изтъркана шега, която пасва на носталгичното му настроение. Още през 70-те години пърформансът вече беше комичен. Перфектната сатира за него бе създадена от шоуто на мъпетите, когато Великият Гонзо блъска камък с чук и крещи "Изкуство!"

Пърформансът е смешен поради една много проста причина - той приема себе си по-насериозно, отколкото заслужава

Всичко, което се приема насериозно, просто си търси присмеха, от политиката до религията: но когато разминаването между показната важност и самоочевидната глупост е толкова огромно, колкото е в огромна част от пърформансите, единствената нормална и логична реакция е смях. Ако добавим към това и помпозността на арт-култа, който защитава подобни неща от присмеха на мнозинството, и получавате готова рецепта за хаплива сатира.

Ако пърформансът като изкуство не съществуваше, изпълнените с жлъч коментатори на съвременния свят щеше да се наложи да го изобретят. Защото какво друго би могло да отрази така перфектно културната безсъдържателност на нашата епоха?