Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митът за пилето с хормони: Защо всъщност бутчетата станаха гигантски

Отговорът е съвсем прост - селекция Снимка: iStock
Отговорът е съвсем прост - селекция

Вече пет минути гледам двете пилешки бутчета, които възлизат на общо тегло от почти 800 грама, и се чудя в какъв съд да ги сготвя. В главата ми се въртят коментарите, които обикновено има при вида на пилешко, особено в по-едри разфасовки.

Около пилешкото от години има спекулации, че е обработвано с хормони, за да има повече месо. Стига се до теории, че именно то предизвиква все по-ранния пубертет и води до растеж на гърдите даже и при малки момчета.

Всъщност пилетата и месото им, произведени в рамките на Европейския съюз, няма как да са третирани с хормони - това е абсолютно забранено.

Както сочи сайтът на Европейската комисия, първата директива, която забранява хормони на растежа при селскостопански животни, е още от 1981 г. Мерките се прилагат и при внос на месо от държави, които не са част от ЕС.

Снимка: iStock

Брюксел приема, че дори и минимална доза хормони не е допустима при месото за човешка консумация. Затова нелегална е употребата на общо шест хормона, сред които тестостерон, прогестерон и естрадиол - женски полов хормон от групата на естрогените.

Забранени са и изкуственият естрогенен хормон зеранол, както и два синтетични хормона с андрогенно действие.

Разбираемо възниква въпросът дали производителите на пилешко не прескачат някак си законодателството с цел повече печалба и тук отговорът е прост - ако го правят, едно пиле би било неимоверно по-скъпо.

Синтетичното производство на хормони е не само времеемко, но и скъпо начинание. Третирането на всяко пиле поотделно ще оскъпи и забави още повече процеса по производството на месо.

От ЕС не са правили подобни изчисления, но Университетът на Мисисипи дава пример с ферма от 20 хил. пилета.

Оттам в доклада си посочват, че това би означавало 20 хил. инжекции на ден и дори при примерна цена на дозата от 10 долара, това прави 20 хил. по 10 или 200 хил. долара.

Специалистите допълват, че биха били необходими множество ежедневни инжектирания, а цената е далеч над 10 долара.

И все пак - как стигнахме до споменатия от мен момент две бутчета да гонят килограм тегло и да се чудя къде да ги сготвя?

Снимка: iStock

Отговорът не е в тайни и забранени добавки и е далеч по-прост - всичко е въпрос на селекция. Съзнателни и напълно целенасочени усилия пилетата да са по-едри и с повече месо, особено в гърдите и бутчетата, текат от над 50 години и вече дават своя видим резултат.

Изданието Poultry Science обяснява, че през 1957 г. едно пиле на пазара е било около 900 грама до килограм, докато днес е над 4 килограма.

Системно производителите подбират най-едрите пилета с най-много месо и дават именно на тях шанс да създадат поколение.

С течение на поколенията птиците стават все по-големи и при същото количество храна наддават чувствително повече тегло. Освен това за разлика от старите дворни пилета, съвременните им наследници имат много по-малък процент мазнини.

Poultry Science добавят, че над 90% от наедряването на пилетата се дължи на селекцията, а останалите проценти идват от по-качествените и калорични фуражни смески.

За щастие процесът по нарастване на пилетата и оттам - на разфасовките им месо, няма да бъде безкраен, докато не създадем подобия на динозаври.

Европейската агенция по безопасност на храните препоръчва пилето да наддава не повече от 50 грама тегло на ден и обмисля да превърне препоръката си в закон.

Така че няма нужда да отбягваме пилешкото месо и да се плашим, че в него има нещо нередно.

Митологично огромните пилета се дължат единствено на упорита селекция, която е търсила най-голям добив срещу най-малка цена. Както обикновено функционира пазарът.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.

Най-четените