В студа да няма нужда да напускаме жилищния си блок, за да отидем до пощата, супермаркета или общината, звучи като мечта. Това е и не съвсем мечтаната и розова реалност за жителите на Уитиър - малко градче в Аляска, на около 95 километра от Анкъридж.
Почти всички 220 жители на отдалечения от цивилизацията град живеят в едно-единствено бетонно чудовище на 14 етажа.
Под един покрив в Уитиър има апартаменти, обществена пералня, два магазина, поликлиника, училище и параклис.
Зад градчето се крие история от Втората световна война. Американската армия изгражда пристанище и железопътна линия до едноименния ледник Уитиър като един от първите подстъпи към Аляска.
Надеждата била и че лошото време в региона ще предпази от изненадващи атаки от врага.
През 50-те войната вече е в миналото, но на място остават известен брой американци, които построяват бетонния мастодонт.
Още тогава те имат за цел животът в Уитиър да се случва почти само под един покрив. В блока има двустайни и тристайни апартаменти, както и малък брой гарсониери. Помещения за магазини и институции са предвидени в средата на 50-те и дори и без война, блокът се превръща в бункер за жителите си.
Мълвата гласи, че и до днес някои от обитателите не излизат с месеци от блока и има защо.
Вятърът в Уитиър може да достигне до над 80 км/час, а снежната покривка - до 60 сантиметра и нагоре.
Шест месеца е непоносима зима, а в останалите шест валят проливни дъждове. Почти единствената прехрана в града е риболовът, като рибарите оттам нататък подпомагат и бизнесите, приютени под покрива на огромната сграда-град.
Whittier, Alaska is the funniest city in the U.S., because the whole city is one mixed-use apartment building pic.twitter.com/FHCEdOZQWN
— Northeast Urbanist (@skytopjf) February 9, 2023
Пътят до градчето също не е лесен и ако не се стигне до него с кораб или влак, преминаването с кола зависи от метеорологичните условия.
До Уитиър преминава железопътен тунел, изграден още през Втората световна война. Впоследствие в него е добавена и асфалтова лента за преминаване на автомобили. На всеки час посоката на движение за колите се променя, за да може влизането и излизането от населеното място да са сравнително лесни.
След 10 вечерта обаче проходът за автомобили се затваря, защото опасността от катастрофи и закъсване е твърде голяма.
"Някои хора обичат сградата ни, защото животът в нея е истински социален. Други обичат Уитиър, защото е истински откъснат", признава Ерика Томпсън.
Тя живее в 14-етажния блок от над 15 години и за американското Национално обществено радио допълва, че всеки в сградата има история защо е в Уитиър. Томпсън намира уют в това да познава всички по име и да има всичко, от което има нужда, под един покрив.
Други се влюбват в гледката към залива, където в по-топлите месеци спокойно плуват делфини и китове.
Общото е, че всички гледат на иначе не много красивия си жилищен блок като на Ноев ковчег, който е приютил най-различни видове хора и характери.
Доказателство за това е, че всички живеят в сградата - от кмета на Уитиър до хора като Томпсън, която не си и помисля да напусне Аляска за по-благоприятен щат.
