Едно от най-честите търсения във Google е „колко ми е дълъг пениса"? В този случай линийката май ще свърши по-добра работа, но роденото в интернет поколение не мисли така.
Защо трябва да се мъчим над нещо сами, когато всичко може да се намери толкова лесно?
Данните, които идват от различни изследвания на днешните младежи, показват, че те знаят все по-малко неща независимо дали става дума за квантова физика или за поп-култура.
Над 50% от ненавършилите 30 години, не могат да отговорят кой е най-големият океан на Земята, кой е Луи XIV, кой е измислил първият изкуствен сателит. Те не знаят кой е открил радиото или телефона или кой римски император се е забавлявал, докато Рим горял.
Днес, знанието има ли значение изобщо? Според някои учени няма. Още през 50-те години икономистът Антъни Даунс създава понятието рационално невежество. В много случаи, Даунс забелязва, че знанието не си струва усилията.
Повечето хора не знаят как да си оправят колата, нито пък разбират от медицина или счетоводство. Затова когато имаме нужда от експертно мнение, търсим професионалисти и това е съвсем логично.
Днес функцията на памет и знание е пренесена върху интернет. По принцип в това няма нищо лошо, но то си има и недостатъци.
Интернет ни прави супер тъпи независимо от това колко знаем.
Всеки ден взимаме стотици дребни решения и избори: какво да ядем, да правим, какво да мислим за най-новия филм, тенденция или за някой политик. Това не са толкова сложни казуси, че да оправдаят търсенето на факти.
Ние правим тези избори в състоянието на рационално невежество, като се базираме на вече наличната в нашето съзнание информация.
Има връзка между общите познания и поведението, политическите убеждения и дори социално отговорните избори. Млад учен прави експеримент и задава въпрос: би ли си хвърлил домашния любимец от скала за 1 милион долара?
Близо 7% от британците отговарят да. Но сред онези, които имат слаби познания по общи въпроси, отговорилите положително са значително повече. По-малко информираните са и по-алчни за пари.
Хората, които нямат основни познания по история, не са информирани и за това може ли да се пуши в дискотеките. Те се съгласяват по-лесно на подвеждащи съобщения и не искат да ваксинират децата си, ако им кажете, че това е опасно.
Тези резултати опровергават теорията, че винаги може да намериш в интернет това, което не знаеш.
Въпросът е, че трябва да отсееш информацията, която ти се предлага.
От изследването става ясно, че има хора, които не могат да отговорят на лесни въпроси дори с помощта на интернет. За съжаление общия интелектуалният багаж е нещо, което не може да наваксаш в обедната почивка. То се придобива с учене по време на целия ти живот.
Знанието не дава свобода, но е предпоставка за придобиването й. И въпреки дигиталната революция, това не се е променило.
"Над 50% от ненавършилите 30 години, не могат да отговорят... кой римски император се е забавлявал, докато Рим горял." А вие можете ли да отговорите? Или просто повтаряте непроверен мит? Популярната легенда за Нерон идва от писанията на Светоний и Дион Касий. Само че първият се е родил 5-6 години след пожара, а другият се е родил 100 години по-късно. Наистина Светоний е изследвал императорски архиви, но в книгата си за дванадесетте цезари сериозно е примесил историята със слухове и клюки. Тацит обаче е бил свидетел на пожара (макар и още дете) и пише съвсем други неща за Нерон. Че веднага е организирал спасителни акции и веднага построил бежански лагер на Марсово поле. И той споменава за пеенето на Нерон, но го нарича слух. Но дори и в този слух не е ставало дума за забавление на императора. Важно е да се отбележи, че когато пораства, Тацит става политически противник на партията на Нерон, т.е. не можем да го обвиним в съзнателна манипулация. Въобще, ако се попрочетете за Нерон, ще видите, че може и да е бил жесток тиранин, но не и луд подпалвач, за какъвто сте свикнали да го смятате. * * * "Още през 50-те години... Даунс забелязва, че знанието не си струва усилията. Повечето хора не знаят как да си оправят колата, нито пък разбират от медицина или счетоводство." Това пък се нарича разделение на труда и същестува от хилядолетия. Няма нищо общо с нуждата от знания.