В миналото Виена е сияела ярко. Това е бил най-креативният град в света. Виена ни е дала Моцарт, Фройд и безброй други гении.
Днес Виена не се радва на толкова глобална слава, нито притежава модния дух на Берлин или многоликата култура на Лондон.
Виена обаче има нещо друго, което работи в нейна полза: мързелът или "продуктивното безделие", както го наричам.
И го казвам като комплимент, защото това е определен тип мързел, който си заслужава да му се възхитим.
При скорошна визита седнах на кафе с Дардис Макнами, редактор на Vienna Review и дългогодишен жител на града.
"Виена не прави бизнес, никога не го е правила", казва ми тя, сякаш това е най-очевидното нещо на света. "Бизнесът на Виена е животът. Можеш да познаваш хора тук от години и все още да не знаеш как си изкарват прехраната".
"Ама не питате ли?"
"Не, не, че не питаме", обяснява Макнами. "Просто това не е нещо, за което хората говорят. Те говорят за това къде са ходили за последно на почивка; за това какво са гледали в театъра; за филма, на който са отишли; или за нещо, което са прочели; или за някоя лекция, която са слушали; или за някой нов ресторант, който са намерили".
Никой във Виена не бърза
Всъщност трескавото бързане, което другаде се приема с възхита, тук се посреща с гримаса.
Културата е важна. Опери и концертни зали се приемат не като привилегия на елита, а като основи на живот, който си заслужава.
Георг Ян, кореспондент на Associated Press, замислено ми казва, че всеки сезон упорито пише рецензии за най-новите културни изяви. Но тези отзиви, при все че са написани с много любов, изчезват без следа. Почти никой вестник или уеб сайт извън Австрия не ги публикува.
"Останалата част от света нехае", казва той, "но хората тук наистина се вълнуват от тези неща". Георг ми казва колко сложно е да си осигуриш билети за опера във Виена - те винаги са разпродадени. Или как австрийското правителство току-що е похарчило 700 млн. евро за изграждане на опера насред пустошта. В Австрия, казва той, и особено във Виена, "изкуството е като религия".
И все пак същевременно градът продължава да бръмчи, като картина на перфектна ефективност. Виена ликвидира мита, че трябва да избираш между ефективност или почивка. Можете да имате и двете.
Виенчани са разбрали нещо много правилно.
Психологията ни казва, че бездействието - определен тип бездействие - засилва креативността. Това се случва по време на "инкубационния етап" на творческия процес. Тогава спираме да се фокусираме върху проблем в съзнанието си и оставяме подсъзнанието да се заеме с него.
Когато перфектното решение за някой проблем ти идва наум под душа, това е резултат от случилото се в инкубационния етап. Много изследвания намират връзка между този тип привидно бездействие и творческите пробиви.
Виена редовно се класира начело на списъка с най-подходящи за живот градове, изпреварвайки примери като Копенхаген, Цюрих или Ню Йорк.
В своето изследване консултантската фирма Mercer взема предвид здравето, щастието и качеството на живот.
Виена вече не създава гении като Моцарт или Климт - фактори, които може да доведат до иновативно изкуство, включително освежаващата емигрантска култура във Виена от началото на XX век, вече не съществуват тук - но градът е дом на изненадващо богата музикална и културна сцена.
Централен елемент на виенското продуктивно бездействие е кафенето.
Подобно на концертните зали в града, кафенето е светска катедрала, инкубатор за идеи, интелектуален кръстопът - накратко институция, която представлява толкова неотделима част от същността на града, колкото е и ябълковият щрудел.
Виена не е изобретила кафенетата.
Първото такова е отворило врати в Константинопол (сега Истанбул) през 1554-ва; първото западноевропейско кафене се е появило близо век по-късно, когато предприемчив млад мъж на име Якоб е отворил магазин, сервиращ "горчивата черна напитка" в Оксфорд, Англия.
Но Виена е изпипала до съвършенство кафенето, издигайки го до нови висоти.
Виенското кафене е класически пример за "трето място". Третите места са неофициални, неутрални места за срещи. Мислете за тях като за нюйоркски бистра, парижки книжарници или британски пъбове. Третите места са светилища, "временни светове в обикновения свят", както ги определя един учен.
Любимото ми кафене във Виена е Cafe Sperl
То има много богата история. Именно в Sperl художникът Густав Климт обявява виенския сецесион през 1897, стартирайки виенското съвременно арт движение.
Сега Sperl остава за щастие далеч от всякакви реновации. Няма окачени светлини. Няма Wi-Fi. Няма и угоднически настроени баристи. Там има само прости дървени пейки и мрачни сервитьори. Маса за билярд стои в единия ъгъл, а вестници, закрепени на дълги дървени прътове, са разположени върху нея.
Прекарал съм часове в Sperl, отдавайки се на типично виенското развлечение да седиш и да не мислиш за нищо - и същевременно за всичко.
Във виенските кафенета с времето се случва нещо странно. То не се разширява. Просто има предостатъчно време за всички, толкова много, че то не се превръща в проблем, като е толкова адекватно спрямо вашия ден, колкото и луните на Юпитер.
Друга странност на виенските кафенета е, че кафето там е почти неуместно.
То със сигурност не обяснява творческите искри, прехвърчащи там - може би, защото все още няма единодушно мнение дали кофеинът помага или пречи на въображението.
Ако не кафето, какво обяснява масовото разпространение на кафенетата?
Слушайте внимателно и ще чуете отговора: шумът на импровизиран разговор, на обръщащи се страници на вестници, на подрънкване на приборите.
Когато мислим за идеални места за размисъл, сме склонни да си представяме тишина, но тя, както се оказва, не винаги е най-добрият вариант.
Екип учени от университета на Илиноис в Ърбана-Шампейн е открил, че онези, които са изложени на средно ниво на шум (70 децибела) се справят по-добре по време на изпит за креативно мислене, отколкото онези, изложени или на високи нива на шум или на пълна тишина.
Умереният шум ни позволява да изпаднем в състояние на разума, допринасящо за творческия пробив, констатира изследването.
Повечето виенчани обаче нямат нужда от подобни изследвания, които да им разкрият това. Те инстинктивно знаят, че кафенетата са специални места, където можете щастливо и продуктивно да безделничите по цял ден.
Те също така знаят, че леността може и да е грях, но ако се практикува мъдро - е добродетел. В този смисъл, виенчани са най-добродетелните хора в света.
