Обичайно толкова сме свикнали с лицата, които често виждаме на телевизионния екран, че когато срещнем на живо някое от тях, сме убедени, че го познаваме, и някак шокирани, че той/тя не ни познава нас. Как така, при положение, че всяка сутрин прекарваме заедно?
Сашо Кадиев обаче по мистериозен начин те лишават от шока на „той не ме познава". Общуването с него е непосредствено и естествено, а разговорът тече като между хора, които не са виждали от десет години, но всичко си е постарому.
Срещата ни е в Mezze, където поздравяват Сашо Кадиев като стар приятел и го настаняват в градината на ресторанта. Тук познават актьора отдавна, така че шегите и усмивките вървят така леко, както и ароматното вино.
Избрали сме заведението неслучайно - знаем, че е едно от любимите места на актьора и изглежда леко бохемско точно като него.
Домакин ни е Камен Атов - сега един от известните ресторантьори на София, а преди държавен и балкански шампион по плуване на 100 м св. стил.
Камен е добър приятел на майката на Сашо - Катерина Евро. Неговият принцип е, че доброто настроение и уютът са толкова важни, колкото и вкусната храна.
Започваме силно - с много шеги и смях.
Ресторантът e прочут с прясната си риба, ще опитаме и от днешния улов, но започваме обяда с по една супер вкусна копривена супа - човек не би сърбал супа пред някой, който го притеснява.
И така стигаме до въпроса "Веганска ли е супата, ако в копривата са се отърквали овце?".
Нямаме еднозначен отговор, затова продължаваме с разнищването на Един ден на Сашо Кадиев... - още на 10-тата минута става ясно, че пред нас стои човешко perpetuum mobile.
„В нормален ден ставам към 7 и нещо, оправям дъщеря ми за детска градина, мия я, реша я, слагам й фибичка, карам я на детска и там ги предупреждавам, че отивам в националния ефир и ако нещо има проблеми, ще им говоря оттам. После отивам в телевизията, с Деската си изкарваме много добре, гости, смехове, игри, закачки. Оттам отивам на репетиции в театъра - и там смехове, игри и закачки. След репетиция отивам в театъра и играя представление от 7 до 9. Играя между 17 и 22 пъти в месеца + 22 предавания на месец.
Ако в съответната вечер играя във Варна, след „Преди обед" тръгвам с колата към Варна, пътувам няколко часа, играя, след това се връщам в София. Вечер играя на Playstation-а докъм 2ч, после пак ставам в 7 и така..."
Докато се опитваме да осмислим що за енергия е необходима за издържането на един такъв ден, идва по една класическа зелена салата с изненада: репичките са вкусни, а марулята не хруска.
С тия смехове и закачки звучи като артистите и телевизионните водещи да си гледат кефа по цял ден. Нали не са от затворени в офис от 9 до 6 и нямат тегаво пребледнели лица от работата в мината, значи то това тяхното не е баш работа.
Не точно обаче.
„В нашата работа се налага да използваме целия си набор от интелектуални възможности. При мен, нали, не са много, та пия гинко билоба и жен-шен, че да си помня текстовете за театъра. Работата на актьора обаче е много изтощителна, тя не е емоционална щадяща. Понякога жена ми ми вика: „Що не ме обичаш?". Еми щото имах малко любов останала, ама я дадох на представлението, чакай сега да събера малко".
Дали енергията на Сашо наистина е неизчерпаема и дали има сили за толкова работа, защото майка му му дава розмарин и мащерка, или е роден с някакъв невидим вътрешен мотор, за който можем да му завиждаме, си остава загадка.
Малдивите или поезията?
Много хора си представят почивката като безпаметно лежане в хамак и смучене на кокосово мляко през сламка някъде на Малдивите, но за нашия събеседник това не е опция.
„Почивам си като гледам филми, играя на игри и чета поезия. Георги Господинов, Константин Трендафилов, сонетите на Шекспир, Робърт Бърнс, Вапцаров... за мен поезията е по-хубава от прозата. Нямам време да пътувам и да ходя по почивки, защото нямам фиксиран почивен ден."
„Преди обед"
Предаването по bTV има вече близо 1300 ефира. Сашо казва, че, както и подозирахме, върви добре, хората ги гледат, те с Деси Стоянова са първите, които са били „На кафе" по рейтинг в този слот, откакто Гала е на екран по Нова.
Вероятно това се дължи на интересните хора, които канят, или на това, че говорят за актуални неща и в предаването има „за всекиго по нещо". Едно е сигурно: нещата вървят добре и скоро няма да спират.
Е, дъщерята на Сашо (тригодишната Катерина) веднъж започнала да повтаря „тата, тата", когато на екрана се появил Антон Хекимян, но всичко е точно.
„Смехът е нещо много отговорно, така че внимавайте на какво се смеете"
С този цитат на Парцалев и с поредна лимонада въвеждаме темата за комедията. Зрителите, които са свикнали с направо неконтролируемо извиращото чувство за хумор на Сашо, го свързват предимно с комедията и това не е случайно. Той самият казва, че е разгърнал комедийния си талант, но в момента играе и в една драма, освен това три пъти е бил номиниран за Аскеер за драматична роля.
Това е и интересното: да видиш „смешния човек" поставен в ситуация на драматична игра. Там лъсва и безспорният актьорски талант.
„При комедията всичко е много адреналиново, много бързо, действието се завихря. Все едно скачаш с бънджи. И когато публиката те аплодира и те подхване, се качваш и качваш и започваш леко да се движиш във вихъра на комедията. При драмата няма вихър, в този смисъл тя е по-приземен жанр. Но пък в нея можеш да преживееш на сцената неща, които няма да ти се случат в истинския живот. Макар че ситуацията е създадена изкуствено, актьорът изпитва съвсем истинска емоция"
На какво се смее клоунът?
Темата за интимния душевен свят на онези, които са дарени с призванието/проклятието да разсмиват другите, е твърде интересна. В този дух Сашо ни разказва вица за мъжа, който отишъл на психотерапевт, за да сподели, че е нещастен, тъжен, меланхоличен, депресиран и отчаян и терапевтът го насочил към местния цирк, където играел много забавен клоун - способен да разсмее всеки. След което мъжът казал „Да, знам. Аз съм този клоун".
Кадиев не гледа комедии, а фантастики, ужаси, трилъри и екшъни, а за да се разсмива разчита на чуждестранни стендъп комедианти и шоу програми като тази на Джими Фалън.
В пролетния въздух, в който се носи аромата на хубава храна и прясна риба обаче, се плъзва един въпрос:
„Дали пък не съм станал твърде амбициозен да разсмивам другите и вече не мога да разсмея себе си?"
Картините по стените на Mezze, средиземноморската атмосфера на ресторанта и артистичния дух, който наднича измежду книгите по лавиците, стимулират философския ни разговор.
Кучета, деца и косми
Обикновено когато попитам някого „Как се промени животът ти, след като стана родител?", следва или скандално позитивиран, захаросан отговор от типа на „За първи път познах щастието", или отклоняване в другата крайност като „Нямам мира вече никъде, никакви деца повече, край, не, не, не".
Неочаквано приятно Сашо ни удостоява с откровен отговор:
„Това, което се променя, е, че изпитваш чувство на любов към детето си, което е много приятно. Откъсваш се малко от себе си, нещо, с което повечето хора имат проблем. Като изключим тази нова любов, нищо драстично не се е променило".
Освен дете, в дома на Кадиев има и животно. Грешка, животни. Кучета. Пет. Спокойно, Сашо не живее в гарсониера до метрото, а в къща в Кокаляне.
Като повечето разумни хора, той е съгласен, че е добре детето да расте с домашен любимец и че така малкият човек разбира, че има и друг живот. Става по-отговорен, създава се връзка между човек и природа - все хубави неща.
Обаче...
„Ужас е. Имаме два джак ръсела, един немски шпиц, едно чихуахуа и едно улично. Спят вкъщи, лаят, търчат, мръсно е, миеш им краката, качват се по леглата. Имаме всякакви видове косми: завити, прави, разпиляни, висящи, дълги и къси, меки и твърди... не искам кучета вече, но роднините ми искат и непрекъснато взимат нови кучета".
Майка му преди казвала, че взимала кучета, защото нямала внучета. Сега вече има внуче, но продължава да взима кучета. На хората, които гледат животни, ни е ясно: нито бирата е бира, ако няма вътре косъм, нито възглавницата е възглавница, ако на нея няма забоден косъм, който да ти влиза в носа.
Социални мрежи и социални връзки
Въпреки че на пръв поглед Александър изглежда като човек, който всекидневно разцепва фейсбука с остроумни статуси, той всъщност няма Фейсбук профил от три години и изобщо не смята да си прави.
„Социалната мрежа е страшна глупост. Аз съм от поколението, което хвана зората на интернет и фейсбук дойде след mirc, модемите, първите компютри т.н. В началото беше интересно, но бързо разбрах, че е тъпотия и си махнах профила. Излизат ти някакви новини, които не те интересуват, все едно чакаш някой да ти подскаже какво да четеш. А и честно казано, хич не ме интересува какво е обядвал най-добрият ми приятел. Ако толкова иска да ми сподели, ще ми звънне и ще каже: „Саше, така и така, обядвах едни велики кюфтета еди-къде си...Направо всички да си изтрият профилите и да се приключва".
На хоризонта се задава инфлуенсър...
След като изяждаме по една грандиозно добра торта с белгийски шоколад - ако седнете в Mezze, никога не пропускайте кафето и десерта - и оплюваме социалните мрежи, преди да си кажем „сбогоооом", чертаем бизнес план за бъдещото инфлуенсърство на Сашо.
Като най-популярния геймър в България, познато лице от екрана, семеен човек, кучкар и любим на публиката театрален артист, Александър Кадиев е идеалният Instagram инфлуенсър.
Очаквайте скоро профила на Ал Кадиев - малкото Евро. Логото със знака за евро, но не с две чертички, а с една, скоро ще белязва тениски, бикини, прашки и лепенки за зърна.
А дотогава ви съветваме да гледате Ал Кадиев в следните постановки:
В Малък градски театър зад канала: „Балкански синдром", „Недоразвитата цивилизация", „Скъперникът", „Ромул Велики"
В Сълза и смях: „Горката Франция", „Аз, досадникът"
В Театрото: „Примадони"
В Театър Азарян: „Ако нямах лоши сънища"
Както и да хапнете прясна риба, добавя домакина ни Камен Атов, на когото обещаваме, че много скоро ще се видим пак.
