В Китай родителите често наричат децата си с думите "Малкият император" или "Малката принцеса". Момчетата и момичетата растат в среда, в която семейните финанси позволяват на шестима възрастни да се грижат за възпитанието им. Днешното младо поколение е най-щастливото от основаването на модерен Китай.
Малка част от тях обаче знаят, че съвсем наблизо живеят още по-щастливи деца - тези в Япония. Защо?
Поради простата причина, че японските младежи са рядка порода. Буквално. Просто са толкова малко спрямо демографската структура на страната, че могат да се сравнят с броя на пандите в провинция Сечуан.
Те са застрашен вид, "националното богатство".
Японските младежи обикновено приключват последната си учебна година в университета около 1 март. Годишната кампания по набиране на нов персонал за японските предприятия започва около 1 април. За да не "пречат" на академичната работа на студентите, бизнесите нямат право да влизат в кампусите на висшите училища преди март. Едва тогава могат да си харесат млади таланти и то - сред тези, които ще се дипломират през следващата година.
Пазарната икономика работи според принципите на търсенето и предлагането - набирането на кадри не прави изключение. Много от най-големите японски компании, които регистрираха рекордно добри годишни резултати през последната година, планират да наемат безпрецедентно висок брой млади хора директно от университетите.
През март 2017 г. 567 000 японски младежи са завършили висше образование. За сравнение - броят на абсолвентите в Китай е 7,95 милиона души, четиринадесет пъти повече от Япония.
При това броят на студентите в Страната на изгряващото слънце намалява всяка година.
Тази ситуация доведе до възникването на нов термин: пазар на супер-продавачите. Ако приемем, че завършващите висше образование продават труда си, а предприятията са потенциалните им купувачи, то студентите притежават абсолютни пазарни предимства.
Според данни, публикувани от Службата за младежка заетост към Министерството на здравеопазването, труда и благосъстоянието на Япония, цели 97,6% от абсолвентите в страната са намерили работа през 2017 г. Това е рекордно висок дял на заетост, като годишният ръст се изчислява на 0,3 процента.
Конкуренцията между компаниите, които търсят млади работници, става все по-яростна.
Ето няколко примера: На 1 март всички стаи на луксозния хотел "Риц Карлтън Роял" край известния университет "Васеда" в Токио се оказват резервирани от местни компании. Идеята на фирмите е да създадат максимални удобства на отличните кандидати. За да могат студентите да стигнат "за три минути пеша" до мястото, в което се представят офертите за работа, са похарчени сериозни средства.
В Токийския университет някои компании дори стигат до там, че наемат цялата университетска столова и предлагат безплатен обяд на бъдещите абсолвенти, за да могат междувременно да им представят своя бизнес.
"Преди година един от студентите ме помоли за съвет как да се справи с въпроса за бъдещото си работно място. Отначало помислих, че не може да намери добра оферта и че ще ми поиска писмо с препоръки. Оказа се, че проблемът е друг.
Получил е четири различни предложения от престижни компании, чиито мениджъри му звънят по телефона всеки ден с молба да започне работа при тях", разказва икономистът Кондо Даисуке, който води курс по "Международни отношения" в университета Мейджи.
Същият интерес е имало и към самия него, когато завършва висше образование през 1989 г. По това време икономиката на Япония е в пика си. Всяка вечер след учебните занятия по-големите студенти се обаждат на определени компании. Фирмите изпращат служебни коли, които взимат студентите от кампуса и ги водят в централите.
"След едночасова корпоративна презентация съответният мениджър ни питаше: "Какво ви се хапва тази вечер?". А без да се церемоним, ние отговаряхме: "Какво ще кажете за малко суши? Снощи вечеряхме във френски ресторант", разказва Даисуке.
И тогава всичко рязко приключва. Настъпва ерата на "Изгубените 20 години" на Япония, когато много завършващи студенти се оказват в "ледената епоха" на безработицата. Толкова много млади хора остават без предложения за работа, че доста от тях напускат страната към Китай или страните от Югоизточна Азия.
Мнозина не вярват, че златният период на заетост от миналото ще се повтори. Тридесет години по-късно това вече е факт.
До голяма степен процесът се дължи на изключително ниските нива на раждаемост в Япония и все по-застаряващото население.
В страната живеят 126,7 милиона души, от които 35 милиона са на възраст над 65 години.
Това представлява 27,7% от населението на Япония. Едва ли има държава в света с толкова тежки данни по този показател (в България делът на жителите над 65-годишна възраст е 19,28%).
Чуждестранните туристи в Япония често забелязват с изненада, че всички пътници в автобусите, шофьорите на такси, дори хората, които тренират във фитнесите, са в пенсионна възраст. Сякаш всички млади лица са изчезнали.
Младите японци днес не разбират какво означава "конкуренция". Приемът в университетите е толкова лесен, че обикновено е достатъчно гимназистът да бъде препоръчан от училище. Учениците са толкова малко, че всеки университет се бори за кандидат-студентите си.
И въпреки всичко описано дотук - бъдещата перспектива пред новото поколение на Япония съвсем не е розова.
Началните работни заплати на току-що завършилите висше образование варират около 200-250 хиляди йени на месец (около 1900 евро). Нивото е същото като през 1989 г.
За сравнение: китайският технологичен конгломерат Huawei, който влезе на японския пазар през 2017 г., привлича местните младежи с оферти от 3000 евро.
